Ремзие Хисар
Ремзие Хисар (на турски: Remziye Hisar) е турски учен, химичка. Като първата турска жена с дипломиран в Сорбоната, тя заема длъжности в различни университети в Турция и публикува много статии, най-вече за метафосфати и турски билки. Смятана е за една от първите жени-учени в съвременната история на Турция.
| Ремзие Хисар Remziye Hisar | |
| турски учен-химик | |
| Родена |
1902 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Учила в | Истанбулски университет Парижки университет |
| Научна дейност | |
| Област | химия |
| Работила в | Истанбулски университет |
Ранни години
редактиранеРемзие Хисар е родена през 1902 година в Скопие, тогава в Османската империя, в семейството на държавния служител Салих Хулуси и Айше Рефия.[1][2] Една година след обявяването на втората конституция, семейството се връща в Истанбул през 1909 г.[3]
Тя е записана в начално училище и завършва 3 класа за една година. С назначаването на баща си на ново място в Истанбул, семейството се премества отново. Ремзие завършва средното си образование в различни места от двете страни на Босфора. След това тя учи пет години в училище-интернат в Капе (район Фатих). Ремзие получава научно образование в „Дарю'л-Фюнуне“ (предшественик на съвременния Истанбулски университет), където основния ѝ интерес е химията. Завършва обучението си с отличие на 15 юли 1919 г.
Веднага след завършване на образованието си, тя се присъединява към малка група еднокласници и заедно с тях отива в Баку да работи в педагогическо училище. Групата пристига по море в Батуми и три дни по-късно достига до Баку. По време на вечерята в Баку, организирана от богати азербайджанци, Ремзие се запознава с Решит Сюрейей (по-късно получил името Гюрсей), д-р по медицина от Турция. Те се женят на 20 април 1920 г. Скоро след това, малко преди влизането в Азербайджан на Съветската армия, двамата се завръщат в Истанбул.
На 7 април 1921 г. тя ражда сина си Феза, който впоследствие става известен математик и физик. По покана на бившия си учител, който с времето става директор на отдел „Образование“ в министерството, Ремзие отива в Адана да работи като преподавател. Там тя преподава математика в двукласно училище.
Година по-късно тя последва съпруга си в Париж, за да завърши висшето си образование. През 1924 г. в Париж тя ражда дъщеря си Деха, която по-късно е член на Международната асоциация по психология.[4] Ремзие получава химическо образование в университета в Сорбоната, където сред нейните учители е Мария Кюри. В този период тя получава стипендия от правителството на Турция. Ремзие получава диплома по биохимия – тя е първата турска жена, която получава диплома в Сорбоната.[5] Въпреки че иска да продължи обучението в докторантура, тя трябва да се завърне у дома, поради липса на стипендия след завършване на образованието си.
Кариера
редактиранеПристигайки в Истанбул, тя е назначен на административна длъжност в девическата гимназия „Еренкьой“. Ремзие не харесва тази позиция, тъй като желае да се занимава с химия. Молбата ѝ за обучение в докторантура в Париж първоначално е отхвърлена. Тогава тя подава заявление за свободната позиция на учителка по химия в Минноинженерното училище в Зонгулдак. По-късно министърът на образованието Джемал Хюсню (Тарай) ѝ предлага стипендия за докторантура във Франция.
През 1930 г. Ремзие се развежда със съпруга си. Тя взима дъщеря си Деха и по-малката си сестра Михри със себе си в Париж, където сестра ѝ се грижи за дъщеря ѝ. Тя провежда изследване върху метафосфатите с Пол Паскал (1880 – 1968), а след три години получава докторска степен.
През 1933 г. Ремзие се завръща у дома. Тя е назначена за доцент в катедрата по обща и физическа химия в Истанбулския университет, който е реформиран и модернизиран. През 1936 г. тя се премества в Анкара, където заема позицията на специалист по биохимия към катедрата по фармакодинамика в Института за обществено здраве.
През 1947 г., Ремзие, която взима фамилията Хисар след излизането на закона за фамилиите през 1934 г., постъпва на работа в Истанбулския технически университет, където заема длъжността доцент по химия към факултета по машиностроене и химия. През 1959 г., тя става професор. През 1973 г. излиза в пенсия. В рамките на кариерата си, тя публикува повече от 20 статии, най-вече за метафосфати и турски билки, много от които са публикувани в списание Bulletin de la Société Chimique de France.
Късни години
редактиранеСлед пенсионирането си Ремзие Хисар живее в дома си в Анадолухисар, наследен от баща ѝ. Тя почива скоро след получаването на новината за смъртта на сина си Феза през 1992 г.
Признание
редактиранеПрез 1991 г. тя получава наградата на Съвета на Турция за научно-технически изследвания (TÜBITAK).
Източници
редактиране- ↑ Remziye Hisar // Kimdir?. Архивиран от оригинала на 2013-01-28. Посетен на 2017-04-27.
- ↑ Remziye Hisar // Tubitak. Архивиран от оригинала на 2012-06-28. Посетен на 2017-04-27.
- ↑ Bir „Çalıkuşu“ Öyküsü... İlk Kadın Kimyacımız-Remziye Hisar // Bilim Tarihi.
- ↑ Feza Gürsey // Online Fizik. Архивиран от оригинала на 2009-08-07. Посетен на 2017-04-27.
- ↑ ((tr)) Famous chemists page Архив на оригинала от 2016-05-07 в Wayback Machine.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Хисар, Ремзие“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |