Отваря главното меню

Ресенска българска община

гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Ресен

Ресенската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Ресен, Османската империя, съществувало до 1913 г., когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.

Ресенска българска община
Информация
Тип училищно-църковна организация
Основана XIX век, Османска империя
Закрита 1913 г., Сърбия
Правно положение несъществуваща
Седалище Ресен
Официални езици български

ИсторияРедактиране

В Ресен още преди Руско-турската война е образувана българска община. В 1866 – 1867 година е отворено българско училище с учител Лазар Попянев от Велес, поддържан частно от ресенци. След него учители са Георги Бояджиев също от Велес и Захарий Чинтулов от Сливен.[1]

След Руско-турската война Ресен брои 400 български семейства и 200 влашки, гърчеещи се, които чрез местната власт държат църквата и училищата.[2] В юли 1880 година българската община в Ресен изпраща серия телеграми и писма до екзарх Йосиф I и чрез него до великия везир срещу гръцкия владика с настояване да ѝ се върне църквата, взета от гъркоманите. Екзархът на свой ред праща няколко такрира до Портата за ресенската църква, която е една от първите му грижи след завръщането му в Цариград.[3] В 1882 година е извършен избор за българска община, който е утвърден от Екзархията. Неин председател е поп Ставре, а членове са Наум Димитров, Иван Стрезов, Таско Чокалев, Андрей Татарчев, Димитър Милошев, Тани Мильовик, Димитър Чокалев и Трайче Дорев.[4]

БележкиРедактиране

  1. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 283.
  2. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 566.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 357.
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 566.