Ресничести червеи

клас червеи

Ресничестите червеи[1], още турбеларии (Turbellaria) са клас плоски червеи. Най-често са свободно живеещи във водите или във влажни места на сушата. Малък брой са паразити. Най-известна е една сладководна група – т. нар. планарии (представител Dendrocoelium lacteum).

Ресничести червеи
TurbellerianWynaad.jpg
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
надтип:Спиралови (Spiralia)
тип:Плоски червеи (Platyhelminthes)
клас:Ресничести червеи (Turbellaria)
Научно наименование
Ehrenberg, 1831 г.
[ редактиране ]

Тялото е с листовидна или близка до нея форма. Епидермисът е ресничест. Едноклетъчни жлези в него отделят слуз, която защитава тялото и подпомага движенията му. Ресничестите червеи се движат с пълзене. То се постига отчасти с биене на ресничките на епидермиса, отчасти с вълнообразни съкращения на мускулите.

Биологични характеристикиРедактиране

ХраненеРедактиране

Устата на ресничестите червеи е разположена коремно на необичайно място – близо до средата на тялото. Интересно е дали това е резултат от собствената еволюция на класа Turbellaria или е запазен древен белег на двустранно-симетричните.

Свободно живеещите ресничести червеи са хищници. Те улавят жертвата с предния си край, като я „слепват“ със слузест секрет. След това тялото се сгъва коремно, така че предният край да доближи устата и жертвата се поема в глътката.

Нервна системаРедактиране

Сетивните органи са добре развити. Ресничестите червеи имат чифт очни петна, разположени гръбно в предния край. Притежават и хеморецептори и рецептори за допир. При планариите те са събрани отстрани на главата в израстъци, подобни на уши. Някои ресничести червеи имат и равновесни органи – статоцисти.

Отделителна системаРедактиране

Притежават отделителна система от протонефридиен тип.

РазмножаванеРедактиране

Турбелариите се размножават полово. Развитието обикновено е пряко. Някои морски представители се развиват непряко през ресничеста ларва. Освен полово много видове могат да се размножават и безполово чрез напречно делене.[2]

  1. Изследователски център по биоспелеология. // Национален природонаучен музей. Посетен на 4 юни 2016.
  2. Паразитология – Учебник за медицинските университети, Илия Ватев, Вотю Ботев, Радой Попиванов и др. – Реко – София, 2007 г.