Уикипедия

Рикардо Пиля

аржентински сценарист и писател

Рикардо Пиля (на испански: Ricardo Piglia) е аржентински литературен критик, сценарист и писател на произведения в жанра социална драма, криминален роман, научна фантастика, мемоари и документалистика.[1][2][3][4]

Рикардо Пиля
Ricardo Piglia
Рикардо Пиля, 2011 г.
Рикардо Пиля, 2011 г.
Роден24 ноември 1941 г.
Починал6 януари 2017 г. (75 г.)
Професияписател, сценарист, журналист, преподавател
Националност Аржентина
Активен период1967 – 2016
Жанрдрама, криминален роман, научна фантастика, мемоари, документалистика
Дебютни творби„Изкуствено дишане”
Известни творби„Пари за изгаряне”
Награди„Ромуло Гайегос“
„Форментор“
Повлиян от
СъпругаМарта Егия
Подпис
Уебсайт
Рикардо Пиля в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Рикардо Пиля.

Биография и творчество редактиране

Рикардо Емилио Пиля Ренци е роден на 24 ноември 1941 г. в Адроге, Голям Буенос Айрес, Аржентина. От 1985 г., след свалянето на Хуан Перон, семейството му се мести и той израства в Мар дел Плата. В периода 1961 – 1962 г. следва история в Националния университет на Ла Плата, като остава в града до 1965 г.[3] После се премества в Буенос Айрес и в продължение на десетилетие работи издателства, където е редактор и съставител на известната колекция от детективски истории Serie Negra, в която са включени произведения на писатели като Дашиъл Хамет, Реймънд Чандлър, Дейвид Гудис и Хорас Маккой.[3] По време на диктатурата на генерал Хуан Карлос Онгания, в средата на 70-те години той напуска Аржентина и отива в изгнание в САЩ.[4] Там пише и преподава латиноамериканска литература в Харвардския университет, както и в Принстънския университет, където в периода 2001 – 2011 г. е професор по испански език, литература и цивилизация на Испания.[3][4] След пенсионирането си през 2011 г. се завръща със съпругата си в Аржентина.[2]

Първата му книга, сборникът с разкази „Бижутерът“ е издадена през 1967 г. Същата година книгата е издадена и в Куба, като „Клетка“, и получава специална награда на конкурса Casa de las Américas. В сборника с разкази му „Фалшиво име“ от 1975 г. копира стила на аржентинския автор Роберто Арлт.[2][4]

Първият му роман „Изкуствено дишане“ е издаден през 1980 г. Той е изграден като криминален роман, в който писател на име Емилио Ренци (по името на автора), започва да търси чичо си, който е изчезнал, и когото познава само чрез мрежа от противоречиви семейни истории и размяна на писма. Чрез тях научава за проучванията на чичо си върху живота на Енрике Осарио, секретар на аржентинския диктатор Хуан Мануел де Росас от 19-ти век и шпионин на врага на диктатора. Отчасти романът е размисъл върху едно от най-репресивните и трагични времена в историята на Аржентина в периода 1976 – 1983 г., когато хиляди аржентински граждани „изчезват“ по време на опита на правителството на военната хунта да създаде авторитарна държава.[1][2] Романът получава наградата „Борис Виан“.[4]

През 1992 г. е издаден футуристичният му детективски роман „Отсъстващият град“. Историята проследява дейността на репортера от всекидневник в Буенос Айрес, Джуниър, докато се опитва да открие тайна машина, съдържаща ума и паметта на жена на име Елена. Тя пише истории, които отразяват действителни събития в Аржентина, а полицията я търси, за да я унищожи. Сюжетът на книгата е поставен в историческия контекст на военната диктатура, ръководена от Хорхе Рафаел Видела до войната за Фолклендските острови, когато преобладават репресиите срещу писатели и интелектуалци, противопоставящи се на режима.[1][2][3][4] Романът е адаптиран в опера с музика на Херардо Гандини.[5]

През 1997 г. е издаден романът му „Пари за изгаряне“. Сюжетът на романа се основава на истински случай от полицейските хроники в Буенос Айрес и Монтевидео през 1965 г. Жестока банда ограбва заплатите на община в Буенос Айрес, а в разпределението на плячката трябва да вземат участие политици и полицаи. Но бандитите решават да предадат съучастниците си и да избягат с плячката, но са предадени и полицията ги обгражда. При престрелката те запалват парите и ги изхвърлят през прозорците. Романът получава награда „Планета“. През 2000 г. романът е екранизиран във филма „Изпепелени пари“.[1][2]

През 2010 г. е издаден романът му „Бяло ноктюрно“. Той е политически и психологически трилър, чието действие се развива в отдалечения аржентински град Пампас и смесва криминален сюжет, трагична семейна история и измислица, провокирани от смъртта на имигрант от Пуерто Рико, в разследване, в което лудостта на детектива е неразделна част от разкриването на престъпления. Романът получава престижната награда „Ромуло Гайегос“, наградата „Хамет“, наградата „Хосе Мария Аргуедас“ и наградата на испанските литературни критици.[1][2][6]

Неговата литературна критика е събрана в „Критика и белетристика“ (1986), „Кратки форми“ (1999) и „Последният читател“ (2005). През 2012 г. е удостоен с Голямата почетна награда от Аржентинското дружество на писателите.[2]

След завръщането си в Аржентина пише романа с автобиографични елементи „Пътят на Ида“ издаден през 2013 г.. В него криминалната завръзка се явява в средата на сюжета, със смъртта на блестящата и потайна преподавателка по литература Ида Браун, което издава редица отношения, които зреят под повърхността на изкуствения микроклимат в академичния свят на кампуса. Затвореното пространство на кампуса е като метафора на състоянието на американското общество, в което зад привидността на свободата и ефикасността се крие напрежение, което избухва понякога.[2]

През 2014 г. получава наградата „Диамантен Конекс“ като най-добър писател на десетилетието в Аржентина, а през 2015 г. получава наградата „Форментор“ за цялостното си литературно и есеистично творчество, вписало се в световната литературна традиция.

През 2011 г. е диагностициран с амиотрофична латерална склероза, което значително засяга здравето му. Въпреки това, той продължава да работи, с помощта на асистентката си, Луиза Фернандес, пишейки своите мемоари от поредицата „Дневниците на Емилио Ренци“, както и издавайки непубликуваните си творби.[1]

Рикардо Пиля умира от болестта на 6 януари 2017 г. в Буенос Айрес.[2]

Произведения редактиране

Самостоятелни романи редактиране

  • Respiración artificial (1980)[1][2][4]
    Изкуствено дишане (откъс), сп. „Факел експрес“ бр.2 (2007), прев. Нева Мичева
  • La ciudad ausente (1992)
  • Plata quemada (1997) – награда „Планета“
    Пари за изгаряне, изд.: ИК „Рива“, София (2012), прев. Мария Пачкова
  • Blanco nocturno (2010) – награда „Ромуло Гайегос“
  • El camino de Ida (2013)
    Пътят на Ида, изд.: ИК „Рива“, София (2015), прев. Мариана Китипова

Сборници редактиране

  • La invasiónn (1967) – издаден и като Jaulario[2][3][4]
    Бижутерът, изд. „Панорама“ (2017), прев. Мария Пачкова
  • Nombre falso (1975)
  • Prisión perpetuan (1988)
  • Cuentos moralesn (1995)
  • El pianista (2003)
  • Los casos del comisario Croce (2018)
    Случаите на комисар Кроче, изд. „Панорама“ (2022), прев. Мария Пачкова

Есета редактиране

  • Crítica y ficciónn (1986)[2]
  • Formas breves (1999) – награда „Бартоломе“[4]
  • Diccionario de la novela de Macedonio Fernández (2000)
  • El último lector (2005)
  • Teoría del complot (2007)
  • La forma inicial (2015)
  • Por un relato futuro. Conversaciones con Juan José Saer (2015)
  • Las tres vanguardias (2016)
  • Escritores norteamericanos (2017)
  • Teoría de la prosa (2019)

Документалистика редактиране

Поредица „Дневниците на Емилио Ренци“ (Los diarios de Emilio Renzi) редактиране

  1. Años de formación (2015)[1]
  2. Los años felices (2016)
  3. Un día en la vida (2017)

Екранизации редактиране

  • 1995 Macedonio Fernández – късометражен документален
  • 1997 Comodines
  • 1998 Corazón iluminado
  • 1998 La sonámbula
  • 2000 Изпепелени пари, Plata Quemada
  • 2000 El astillero
  • 2013 Borges por Piglia – тв филм
  • 2015 Los siete locos y los lanzallamas – тв сериал, 25 епизода

Източници редактиране

  1. ↑ а б в г д е ж з ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
  3. ↑ а б в г д е ((en)) Биография в сайта „Енциклопедия Британика“
  4. ↑ а б в г д е ж з и ((en)) Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com
  5. ↑ ((en)) Биография в сайта „Думи без граници“
  6. ↑ „Писателят Рикардо Пиля получи нобела за латиноамериканска литература”[неработеща препратка]

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ricardo Piglia в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Рикардо_Пиля&oldid=12177464“.