Ринсуинд (на английски: Rincewind) е фантастичен герой от поредицата „Светът на диска“ на Тери Пратчет. В някои от тези романи той е главен герой. Ринсуинд е провалил се студент на Невидимия университет за магьосници в Анкх-Морпорк. Често е описван като „магическия еквивалент на нулата“ и прекарва цялото си време, бягайки от беда на беда, всеки път утежнявайки положението си още повече.

Ринсуинд
герой на Тери Пратчет
от Светът на диска
Характеристики
ОписаниеМалодушен магьосник, който винаги бяга от различни опасности
ОбитаваНавсякъде по Светът на диска, Подземното измерение и Домът на Смърт
АсоциацииНевидимият университет
Първа появаЦветът на магията
Появява се и вФантастична светлина
Морт
Магизточник
Ерик
Интересни времена
Последният континент
Последният герой
Науката на Светът на диска
Ринсуинд в Общомедия

Първото му появяване е в първата книга от поредицата, където той е насила назначен за екскурзовод на наивния турист Двуцветко, който идва от Ахатовата империя.

Първата книга завършва с това как Ринсуинд, Двуцветко и Багажът са хвърлени през Ръба на Света от полупобъркани учени, които искат да научат пола на Великата А'Туин – костенурката, на чийто гръб се носи Светът на Диска. Те двамата, както и Багажът, оцеляват по сложни причини и Ринсуинд се превръща в един от основните герои на поредицата.

Обикновено Ринсуинд носи своята стара магьосническа шапка, на която неграмотно е изписал „магесник“ и е придружаван от Багажа. Багажът му е оставен като прощален подарък при раздялата му с Двуцветко и го придружава навсякъде. В първите две книги той е описан като сравнително млад магьосник. Предполага се, че впоследствие е възрастта му е напреднала. Такива изводи се правят от коментарите на Смърт относно оставащото на Ринсуинд време за живот. В книгите става ясно, че Смърт държи пясъчния часовник, отброяващ оставащия живот на Ринсуинд на собственото си бюро, защото дори той не е сигурен за възрастта и продължителността на живота на некадърния магьосник.

По време на своите приключения Ринсуинд е превърнал своето малодушие в лична философия. Той смята, че когато човек бяга е маловажно към какво бяга, важното е от какво се опитва да избяга. Когато бягството му от някакъв проблем му донесе още по-големи неприятности, неговият отговор е „Да, но ти можеш да избягаш също и от това.“

В „Последният герой“ неговото бягство е издигнато в нещо като религия, основаваща се на фразата: „Бягството, разбира се, не ти дава вечен живот, то просто ти дава още живот.“ Осланянето на такива принципи се дължи най-вече на необикновения песимизъм на Ринсуинд.

Ринсуинд присъства в книгите: