Отваря главното меню

Ристо Г. Ячев (на македонска литературна норма: Ристо Ѓ. Јачев) е поет, романист, театарален критик, артист, новинар, редактор и преводач от Северна Македония.

Ристо Ячев
Ристо Јачев
писател от Северна Македония

Роден
Починал

Образование Скопски университет
Научна дейност
Област Литературна критика

БиографияРедактиране

Ристо Ячев е роден във воденското село Долно Родиво (на гръцки Като Корифи), Гърция в 1942 година. Изведен е от страната в групата на така наречените деца бежанци.[1] Завършва литература във Филологическия факултет на Университета „Кирил и Методий” в Скопие, Югославия. Работи като артист и гимназиален учител, а после отива в Радио Скопие (днес Македонско радио), където работи като новинар и редактор до пенсионирането си. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1967 година.[2]

ТворчествоРедактиране

Ячев е изключително плодотворен писател, като пише поезия, проза и пиеси. Освен на македонската литературна норма, пише стихове на своя роден воденски диалект. Превеждан е на много езици. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1967 година. Живее и работи в Скопие. Носител е на много награди от Северна Македония, а също така и на международни отличия.[3]

БиблиографияРедактиране

ПоезияРедактиране

  • „Кавал и магија”, Скопје, 1967,
  • „Смртта на ангелот”, Македонска книга, Скопје, 1968,
  • „Маслинови гори”, „Мисла, Скопје, 1969, (с предговор от Александар Поповски), избрани стихотворения,
  • „Подэемни сенки”, Скопје, 1973,
  • „Димна гора”, ИЗ „Нова Македонија”, Скопје, 1974,
  • „Секнати иэвори”, „Македонска книга”, Скопје, 1979,
  • „Горница”, „Македонска книга”, Скопје, 1984,
  • „Сопатник на сеништата”, „Наша книга”, Скопје, 1988,
  • „Ехо на квечерината”, „Македонска книга”, Скопје, 1989,
  • „Ангел над Христовиот гроб”, „Македонска книга”, Скопје, 1991, избрани стихотворения,
  • „Камена перница”, „Култура”, Скопје, 1992,
  • „Смртни песни”, Скопје, 1994,
  • „Велестовски ноќи”, Скопје, 1996,
  • „Вакафска эемја”, Скопје, 1998,
  • „Примка”, Скопје, 1998, избрани стихотворения,
  • „Жедна ноќ”, Скопје, 2000,
  • „Белиот светец”, Скопје, 2002,
  • „Студен мрак”, „Макавеј”, Скопје, 2005
  • „„Редење на времето““, 2011

ПрозаРедактиране

  • „Вечерни ветрови”, Библиотека “Современост”, Скопје, 1972, роман,
  • „Кукла”, Скопје,1992, роман,
  • „Јаков”, Скопје, 1993, роман,
  • „Патот на ангелите”, Скопје, 1996, трилогия,
  • „Алексеј”, Скопје, 2001

Драми и радиодрамиРедактиране

  • „На север во рајот”, Скопје, 1984,
  • „Балкански бордел”, Скопје,
  • „Волчја эемја”, Скопје,
  • „Коктел”, Скопје,
  • „Моите соништа”, три драми: „Кучињата се жедни”; „Јебо те Тито” и „Велеграѓани”, Скопје, 2000,
  • „Долгиот живот на самовилското коњче”, Скопје

АнтологииРедактиране

  • „Антологија на македонската поеэија”, Меѓународни литературни средби „Илинден” и „Мисам”, Скопје, 2005

На сръбски езикРедактиране

  • „Кавал у ватри“, „Багдала”, Крушевац, 1967, избрани стихотворения
  • „Заточеникот на мракот / Заточеник мрака” (двуезично издание на македонски и сръбски език; МИП „Нота” Књажевац и „Мисам”, Скопје, 1996, с предговор от Ядранка Владова

ПреводиРедактиране

  • Добри Димитриевич: „Граѓанинот на комуната”, Скопје, 1967, превод от сръбски,
  • Мирослав Валек: „Јаболко”, Скопје, 1984, превод от словашки,
  • Яан Шиманович: „Барање”, Скопје, 1989, превод от словашки,
  • Яан Шиманович: „Лето”, Скопје, 1994, превод от словашки

НаградиРедактиране

  • „Студентски збор” за стихосбирката „Смртта на ангелот”, 1968
  • „Кочо Рацин” за стихосбирката „Секнати иэвори”, 1979
  • „Стале Попов” за романа „Кукла”, 1992
  • „Златно перо”, 1994
  • „Нарциса”, 1996
  • „Григор Прличев” за поемата „Вакафска эемја”, 1997
  • Межднародна литературна награда „Мелник 2000”, Мелнишки вечери на поезията, България, 2002[3]

БележкиРедактиране