Ристо Ячев
Ристо Г. Ячев (на македонска литературна норма: Ристо Ѓ. Јачев) е поет, романист, театарален критик, артист, новинар, редактор и преводач от Северна Македония.
Ристо Ячев Ристо Јачев | |
писател от Северна Македония | |
Роден | |
---|---|
Починал | 27 февруари 2019 г.
|
Учил в | Скопски университет |
Научна дейност | |
Област | Литературна критика |
Биография
редактиранеРисто Ячев е роден във воденското село Долно Родиво (на гръцки Като Корифи), Гърция в 1942 година. Изведен е от страната в групата на така наречените деца бежанци.[1] Завършва литература във Филологическия факултет на Университета „Кирил и Методий“ в Скопие, Югославия. Работи като артист и гимназиален учител, а после отива в Радио Скопие (днес Македонско радио), където работи като новинар и редактор до пенсионирането си. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1967 година.[2]
Творчество
редактиранеЯчев е изключително плодотворен писател, като пише поезия, проза и пиеси. Освен на македонската литературна норма, пише стихове на своя роден воденски диалект. Превеждан е на много езици. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1967 година. Живее и работи в Скопие. Носител е на много награди от Северна Македония, а също така и на международни отличия.[3]
Библиография
редактиранеПоезия
редактиране- „Кавал и магија“, Скопје, 1967,
- „Смртта на ангелот“, Македонска книга, Скопје, 1968,
- „Маслинови гори“, „Мисла, Скопје, 1969, (с предговор от Александар Поповски), избрани стихотворения,
- „Подэемни сенки“, Скопје, 1973,
- „Димна гора“, ИЗ „Нова Македонија“, Скопје, 1974,
- „Секнати иэвори“, „Македонска книга“, Скопје, 1979,
- „Горница“, „Македонска книга“, Скопје, 1984,
- „Сопатник на сеништата“, „Наша книга“, Скопје, 1988,
- „Ехо на квечерината“, „Македонска книга“, Скопје, 1989,
- „Ангел над Христовиот гроб“, „Македонска книга“, Скопје, 1991, избрани стихотворения,
- „Камена перница“, „Култура“, Скопје, 1992,
- „Смртни песни“, Скопје, 1994,
- „Велестовски ноќи“, Скопје, 1996,
- „Вакафска эемја“, Скопје, 1998,
- „Примка“, Скопје, 1998, избрани стихотворения,
- „Жедна ноќ“, Скопје, 2000,
- „Белиот светец“, Скопје, 2002,
- „Студен мрак“, „Макавеј“, Скопје, 2005
- „„Редење на времето““, 2011
Проза
редактиране- „Вечерни ветрови“, Библиотека „Современост“, Скопје, 1972, роман,
- „Кукла“, Скопје, 1992, роман,
- „Јаков“, Скопје, 1993, роман,
- „Патот на ангелите“, Скопје, 1996, трилогия,
- „Алексеј“, Скопје, 2001
Драми и радиодрами
редактиране- „На север во рајот“, Скопје, 1984,
- „Балкански бордел“, Скопје,
- „Волчја эемја“, Скопје,
- „Коктел“, Скопје,
- „Моите соништа“, три драми: „Кучињата се жедни“; „Јебо те Тито“ и „Велеграѓани“, Скопје, 2000,
- „Долгиот живот на самовилското коњче“, Скопје
Антологии
редактиране- „Антологија на македонската поеэија“, Меѓународни литературни средби „Илинден“ и „Мисам“, Скопје, 2005
На сръбски език
редактиране- „Кавал у ватри“, „Багдала“, Крушевац, 1967, избрани стихотворения
- „Заточеникот на мракот / Заточеник мрака“ (двуезично издание на македонски и сръбски език; МИП „Нота“ Књажевац и „Мисам“, Скопје, 1996, с предговор от Ядранка Владова
Преводи
редактиране- Добри Димитриевич: „Граѓанинот на комуната“, Скопје, 1967, превод от сръбски,
- Мирослав Валек: „Јаболко“, Скопје, 1984, превод от словашки,
- Яан Шиманович: „Барање“, Скопје, 1989, превод от словашки,
- Яан Шиманович: „Лето“, Скопје, 1994, превод от словашки
Награди
редактиране- „Студентски збор“ за стихосбирката „Смртта на ангелот“, 1968
- „Кочо Рацин“ за стихосбирката „Секнати иэвори“, 1979
- „Стале Попов“ за романа „Кукла“, 1992
- „Златно перо“, 1994
- „Нарциса“, 1996
- „Григор Прличев“ за поемата „Вакафска эемја“, 1997
- Межднародна литературна награда „Мелник 2000“, Мелнишки вечери на поезията, България, 2002[3]
Бележки
редактиране- ↑ Съюз на свободните писатели в България Архив на оригинала от 2011-02-07 в Wayback Machine..
- ↑ Биография на сайта на Дружеството на писателите на Македония, архив на оригинала от 31 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100731170947/http://dpmk.org/j.htm, посетен на 7 август 2009
- ↑ а б Литературен свят. Ристо Ячев. Посетен на 22 ноември 2012.