Долно Родиво (на гръцки: Κάτω Κορυφή, Като Корифи, до 1925 година Κάτω Ράδοβος, Като Радовос[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.

Долно Родиво
Κάτω Κορυφή
Eglise - Chez les Yougoslaves (26-29 juin 1918) - Radovo-Bas - Médiathèque de l'architecture et du patrimoine - APOR156693.jpg
Гърция
40.9164° с. ш. 21.9275° и. д.
Долно Родиво
Централна Македония
40.9164° с. ш. 21.9275° и. д.
Долно Родиво
Воденско
40.9164° с. ш. 21.9275° и. д.
Долно Родиво
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина840 m
Население62 души (2011 година)
Долно Родиво в Общомедия

ГеографияРедактиране

Долно Родиво е разположено в западната част на котловината Мъглен (Моглена), на 16 km югозападно от демовия център Съботско (Аридеа), в източното подножие на планината Малка Нидже.[2] Горната махала - Горно Родиво е изоставена.[3]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водане от 1619-1620 година селото е отбелязано под името Родилова-и зир с 37 джизие ханета (домакинства).[4]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Като Додиво (Kato-Dodivo), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[5]

В 1885 година в Долно Родиво е открито българско училище.[6]

Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Долно Родиво живеят 250 българи християни.[8]

Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Радово (Dolno Radovo) има 504 българи екзархисти и работи българско училище.[9]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 350 жители.[10]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долно Родиво има 45 къщи славяни християни.[11]

В 1922 година Долно Родиво е преименувано на Като Корифи.[12]

В 1924 година в България се изселват 29 българи от Долно Родиво.[10]

Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция (1946 - 1949). По-големият дял от жителите му бягат в Югославия, а по-малкият е изселен от властите в Бизово и се връщат след нормализиране на обстановката.[10]

Селото произвежда череши и орехи, като е развито и скотовъдството.[10]

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ (126 жители в 1981 г.) и в него „македонският език“ е запазен на високо ниво.[13]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 491[10] 435[10] 501[10] 599[10] 65[10] 121[10] 128[10] 126[10] 114[10] 96 62

ЛичностиРедактиране

Родени в Долно Родиво
  •   Георги Симеонов, деец на ВМОРО, войвода на чета във Воденско по време на Илинденско-Преображенското въстание, роден в Долно или Горно Родиво[14]
  •   Ристо Ячев (1942 - 2019), писател от Северна Македония
  •   Ташко Мамуровски (р. 1937), историк от Северна Македония

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 87. (на македонска литературна норма)
  3. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 85. (на македонска литературна норма)
  4. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 269.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  6. Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина. // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  7. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год.. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  10. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 88. (на македонска литературна норма)
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  12. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  13. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 150.