Долно Родиво (на гръцки: Κάτω Κορυφή, Като Корифи, до 1925 година Κάτω Ράδοβος, Като Радовос[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония. Долно Родиво има население от 96 души (2001).

Долно Родиво
Κάτω Κορυφή
Eglise - Chez les Yougoslaves (26-29 juin 1918) - Radovo-Bas - Médiathèque de l'architecture et du patrimoine - APOR156693.jpg
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 620 m
Население 96 души (2001)

ГеографияРедактиране

Долно Родиво е разположено в западната част на котловината Мъглен (Моглена), на 16 километра югозападно от демовия център Съботско (Аридеа), в източното подножие на планината Малка Нидже. Горната махала - Горно Родиво (Ано Корифи, Άνω Κορυφή) е изоставена.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водане от 1619-1620 година селото е отбелязано под името Родилова-и зир с 37 джизие ханета (домакинства).[2]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Като Додиво (Kato-Dodivo), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[3]

В 1885 година в Долно Родиво е открито българско училище.[4]

Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[5]. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Долно Родиво живеят 250 българи християни.[6]

Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Радово (Dolno Radovo) има 504 българи екзархисти и работи българско училище.[7]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 г. В 1922 година Долно Родиво е преименувано на Като Корифи.[8] Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ (126 жители в 1981 г.) и в него „македонският език“ е запазен на високо ниво.[9]

ЛичностиРедактиране

Родени в Долно Родиво
  •   Георги Симеонов, деец на ВМОРО, войвода на чета във Воденско по време на Илинденско-Преображенското въстание, роден в Долно или Горно Родиво[10]
  •   Ристо Ячев (1942 - 2019), писател от Северна Македония
  •   Ташко Мамуровски (р. 1937), историк от Северна Македония

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κάτω Ράδοβος -- Κάτω Κορυφή
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 269.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  4. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  5. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  8. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Άνω Ράδοβος -- Άνω Κορυφή
  9. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 150.