Роалд Хофман

американски химик

Роалд Хофман (на английски: Roald Hoffmann; роден Роалд Сафран, на английски: Roald Safran) е полско-американски теоретичен химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1981 г. Освен това, той публикува поезия и пиеси. Професор е в университета „Корнел“.[1][2][3][4]

Роалд Хофман
Roald Hoffmann
американски химик

Роден
Роалд Сафран

Етнос Поляци
Религия атеизъм
Образование Колумбийски университет
Харвардски университет
Научна дейност
Област химия
Учил при Уилям Липскъм
Работил в Университет „Корнел“
Награди Нобелова награда за химия (1981)
Медал Пристли (1990)
Златен медал „Ломоносов“ (2011)
Семейство
Съпруга Ева Бьоресон
Деца 2

Уебсайт www.roaldhoffmann.com
Роалд Хофман в Общомедия

Ранен живот и образованиеРедактиране

Хофман е роден на 18 юли 1937 г. в Золочев, Втора полска република (днес в границите на Украйна) в полско еврейско семейство. Кръстен е в чест на норвежкия изследовател Роалд Амундсен. Родителите му са Клара (учителка) и Хилел Сафран (строителен инженер).[5] След като Германия нахлува в Полша през 1939 г. и окупира родния му град, семейство Сафран е изпратено в трудов лагер, където баща му е ценен затворник, тъй като познава голяма част от местната инфраструктура. Докато ситуацията се влошава и затворниците се прехвърлят към лагери на смъртта, семейството подкупва пазачите, за да избяга, след което се уговаря с украински съсед, за да се скрие в таванското помещение и килера на местната училищна къща. Там семейството остава в продължение на 18 месеца, от януари 1943 г. до юни 1944 г.[6] Баща му, обаче, остава в трудовия лагер и понякога успява да ги посещава. Накрая германците откриват, че той участва в заговор за въоръжаване на затворниците, поради което го изтезават и го убиват. Докато семейството се крие, майката на Роалд Хофман го забавлява, като го учи да чете и го кара да запомня географски факти от книгите в таванското помещение.[7]

По-голямата от семейството загива по време на Холокоста.[8] Те заминават за САЩ с кораб през 1949 г.[9]

Хофман завършва средното си образование в Ню Йорк през 1955 г.,[10][11] където печели научна стипендия. През 1958 г. получава бакалавърска степен от Колумбийския университет, а през 1960 г. завършва магистратурата си в Харвардския университет. Същата година Хофман се жени за Ева Бьоресон, от която има две деца.[12] Пак в Харвард той завършва и докторантурата си, докато работи с бъдещия нобелов лауреат по химия Уилям Липскъм (1976) върху молекулярната орбитална теория на многостенните молекули.[10] Екипът им разработва, под ръководството на Липскъм, разширения метод на Хюкел,[13][14] който по-късно е допълнително разширен от Хофман.[15] През 1965 г. Хофман започва работа в университета „Корнел“, където впоследствие става професор.

Научна дейностРедактиране

Изследванията и интересите на Хофман са в областта на електронната структура на стабилните и нестабилните молекули и преходните състояния на реакциите.[16][13][17][18][19][15][14] Той изучава структурата и реактивността на органичните и неорганичните молекули и изследва проблеми от металоорганичната химия и химията на твърдото тяло.[9] Хофман разработва полуемпирични и неемперични инструменти и методи за изчисление в химията.[12]

Заедно с Робърт Бърнс Удуърд той разработва правилата на Удуърд-Хофман за изясняване на механизмите на реакциите и тяхната стереохимия. Те осъзнават, че химическите трансформации могат да бъдат приблизително предсказвани чрез фини симетрии и асиметрии в електронните орбитали на сложните молекули.[20] Техните правила прогнозират различни изходи, например видовете продукти, които ще се образуват, когато две съединения се активират чрез нагряване, за разлика от тези, образувани чрез светлинна активация.[21] За това постижение Хофман е награден с Нобелова награда за химия през 1981 г. споделяйки я с японския химик Кеничи Фукуи,[22] който независимо работи по сходни задачи. В хода на нобеловата си лекция, Хофман въвежда изолобалния принцип за предсказване на свързващите свойства на металоорганичните съединения.[23]

По-късната работа на Хофман засяга свързването в материята под изключително високо налягане.[9]

Други интересиРедактиране

През 1988 г. Хофман става водещ на телевизионното предаване от 26 серии на PBS „Светът на химията“. Освен това, той публикува книги, изследващи връзките между изкуството и науката.[24] Пише и поезия.[25] Заедно с Карл Джераси е автор на пиесата „Кислород“, описваща откриването на кислорода и изживяването да бъдеш учен.[24]

ИзточнициРедактиране

  1. Hoffman, J.. Q&A: Chemical connector Roald Hoffmann talks about language, ethics and the sublime. // Nature 480 (7376). 2011. DOI:10.1038/480179a. с. 179.
  2. Roald Hoffmann – Biographical. // [1] Архивиран от оригинала на 4 декември 2008. Посетен на 9 май 2018.
  3. Photograph of Roald Hoffman. // [2] Архивиран от оригинала на 3 март 2016. Посетен на 9 май 2018. Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.
  4. Roald Hoffmann. // [3] Архивиран от оригинала на 17 януари 2017. Посетен на May 9, 2018.
  5. Roald Hoffmann. // [4] HowStuffWorks, юли 2010. Архивиран от оригинала на 5 октомври 2013. Посетен на 4 октомври 2013.
  6. The rescue of Roald Hoffmann
  7. The Long Ukrainian Winters Архив на оригинала от 2012-01-15 в Wayback Machine. featuring Roald Hoffman, lecture at the World Science Festival.
  8. The Tense Middle by Roald Hoffmann, story on NPR.
  9. а б в Hoffmann, Roald. Passerelles. // Chemical Heritage Magazine 30 (2). 2012. с. 37. Архивиран от оригинала на 21 март 2018. Посетен на 20 март 2018.
  10. а б Cardellini, Liberato. Looking for Connections: An Interview with Roald Hoffmann. // Journal of Chemical Education 84 (10). 2007. DOI:10.1021/ed084p1631. с. 1631 – 1635. Архивиран от оригинала на 7 април 2015. Посетен на 3 април 2015.
  11. Roald Hoffmann's land between chemistry, poetry and philosophy. // [5] Архивиран от оригинала на 19 януари 2008. Посетен на 31 октомври 2007. Архив на оригинала от 2008-01-19 в Wayback Machine.
  12. а б Roald Hoffmann – Biographical. // [6] Архивиран от оригинала на 28 март 2015. Посетен на 20 март 2015.
  13. а б Hoffmann, R. и др. Theory of Polyhedral Molecules. I. Physical Factorizations of the Secular Equation. // The Journal of Chemical Physics 36 (8). 1962. DOI:10.1063/1.1732849. с. 2179.
  14. а б Lipscomb WN. Boron Hydrides, W. A. Benjamin Inc., New York, 1963, Chapter 3.
  15. а б Hoffmann, R.. An Extended Hückel Theory. I. Hydrocarbons. // The Journal of Chemical Physics 39 (6). 1963. DOI:10.1063/1.1734456. с. 1397 – 1412.
  16. Hoffmann, R. и др. Theory of Polyhedral Molecules. III. Population Analyses and Reactivities for the Carboranes. // The Journal of Chemical Physics 36 (12). 1962. DOI:10.1063/1.1732484. с. 3489.
  17. Hoffmann, R. и др. Boron Hydrides: LCAO—MO and Resonance Studies. // The Journal of Chemical Physics 37 (12). 1962. DOI:10.1063/1.1733113. с. 2872.
  18. Hoffmann, R. и др. Sequential Substitution Reactions on B10H10−2 and B12H12−2. // The Journal of Chemical Physics 37 (3). 1962. DOI:10.1063/1.1701367. с. 520.
  19. Hoffmann, R. и др. Intramolecular Isomerization and Transformations in Carboranes and Substituted Polyhedral Molecules. // Inorganic Chemistry 2. 1963. DOI:10.1021/ic50005a066. с. 231 – 232. Архивиран от оригинала на 11 май 2015.
  20. SCIENTIST AT WORK: Roald Hoffmann; Seeking Beauty In Atoms. // New York Times. 6 юли 1993. Посетен на 20 март 2015.
  21. Robert Burns Woodward. // [7] юни 2016. Архивиран от оригинала на 21 март 2018. Посетен на 20 март 2018.
  22. Buckingham, A. D. и др. Kenichi Fukui. 4 October 1918 -- 9 January 1998: Elected F.R.S. 1989. // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 47. 2001. DOI:10.1098/rsbm.2001.0013. с. 223 – 237.
  23. Building bridges between inorganic and organic chemistry – Nobel lecture, 8 December 1981. // [8] Архивиран от оригинала на 8 октомври 2014. Посетен на 20 март 2015.
  24. а б Between Art and Science: A Conversation with Roald Hoffmann. // Cosmopolitan Review. 14 юни 2014. Посетен на 20 март 2015.
  25. Roald Hoffmann: Chemist And Poet. // Chemical & Engineering News. 21 август 2007. Посетен на 20 март 2015.