Отваря главното меню

Роберто Менини е римокатолически архиепископ, апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат.[1]

Роберто Менини
Roberto Menini
римокатолически епископ
Роден
Починал

Религия Католическа църква
Образование Грацки университет

БиографияРедактиране

 
Гробът на епископ Менини в катедралата „Свети Лудвиг“ в Пловдив

Епископ Роберто Менини е роден на 18 октомври 1837 година[1] в Сплит. Като далматинец, той добре познава южнославянските езици. Започва да учил право, но после се прехвърля и завършва богословие в Грацкия университет, Австрия. На 5 юли 1863 година Роберто Менини е посветен в свещенически сан при Ордена на капуцините.[1]

На 30 януари 1880 година е избран за титулярен метелополски епископ и назначен за коадотюр на апостолическия викарий на София и Пловдив епископ Франческо Рейнауди. Ръкоположен е на 2 февруари 1880 година.[1] Успява да овладее български език. На 5 май 1885 година, след смъртта на Рейналди, Менини става софийско-пловдивски викарий и на 19 май е повишен в сан архиепископ на Гангренската архиепископия.[1] Първата негова грижа е да преструктурира семинария в Пловдив с помощта на главния настоятел на капуцините в Рим и да я направи международна.Съединението на Княжество България и Източна Румелия налага през 1894 г. тази семинария да бъде разделена на две: младежите чужденци са изпратени в Цариград, а българите остават в Пловдив.

През 1896 г. е построена нова сграда на католическата болница в Пловдив, поверена на сестрите терциарки. През 1889 г. е довършена и църквата „Света Йосиф“ в София, а през 1891 г. е открита Клементинската болница в София.[2] В Пловдив през 1903 г. е осветена и новата църква „Света Богородица Лурдска“. През 1910 г. Менини закупува терени в София за построяване на сиропиталище и училище „Санта Мария“. Роберто Менини е автор на редица богословски книги.

Той заболява и умира в Клементинската болница през 1916 г., след като е преживял в България 36 години. Тялото му е пренесено в Пловдив, където е погребан в катедралата „Свети Лудвиг“ до двамата негови предшественици – Андреа Канова и Франческо Рейнауди.

ИзточнициРедактиране

БележкиРедактиране

Анджео Кралевич метелополски епископ
(2 февруари 1880 – 19 май 1885)
Казимир Вик
епископ Франческо Рейнауди апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат
(5 май 1885 – 12 октомври 1916)
епископ Викенти Пеев
пръв гангренски архиепископ
(19 май 1885 – 12 октомври 1916)
Педро Поблете