Отваря главното меню

Свети Йосиф (болница в Пловдив)

католическа болница в Пловдив
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Йосиф.

Католическата болница „Свети Йосиф“ или Международната католическа болница в Пловдив е съществувала от след Освобождението до средата на XX век. Тя е един от много символи на католическото присъствие в Пловдив.

Международна католическа болница „Свети Йосиф“
Red Cross icon.svg
Hospital St Josif, Plovdiv.jpg
Map of Plovdiv.png
42.1368° с. ш. 24.7564° и. д.
Местоположение в Пловдив
Местоположение Пловдив, България
Основана 1881 г.
Международна католическа болница „Свети Йосиф“ в Общомедия

ИсторияРедактиране

Католическа болница в Пловдив е имало още преди Освобождението. В „План на град Пловдив и околността" от 1827 г., съставен от френския запасни офицер А. Йегершмид, са отбелязани католически манастир и църква на мястото, където е построена сегашната католическа катедрала и епископията, а също и католическа болница, на мястото на сегашния Майчин дом на улица „Д-р Рашко Петров 3“.[1][2] Това по-скоро е било малка лечебница.[3]

Международната католическа болница „Свети Йосиф“ е основана през 1881 г. и първоначално се обслужва от монахините терциарки. При откриването си тя има 36 легла и се обслужва от 6 милосърдни сестри. Заслуга за нейното откриване имат монсеньор Рейнауди и неговият помощник Роберто Менини.

През 1896 г. болницата е поверена на загребския клон на сестрите на милосърдието на „Св. Викентий от Пола“, популярни като викентинки или аграмки, (по австрийското име на Загреб – Аграм).[4]

През 1899 г. и 1909 г. болницата е била ремонтирана и разшерявана. Така в навечерието на Балканската война капацитетът на болницата нараства на 90 легла. По време на Балканската и Първата Световна Война болницата е била на разположение на войската.[5] През 14 г. сестра Даниела Яклевич е управител на болницата с 10 сестри. Годишно през болницата са минавали 700-800 пациента.

 
Болницата след земетресението от 1928 г.

След Първата световна война започва изграждането на нова сграда в местността „Свещаровите ливади“. Новата триетажна сграда е завършена през 1927 г. Партерът и външната стена на източното стълбище са напълно разрушени от земетресението през 1928 г.

Д-р Теофил Груев е директор на болница от 1928 г. до 1946 г. [6] Болницата не е мобилизирана във Втората световна война.

Неизлечимо болен, през есента на 1937 година Йордан Йовков заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното състояние е опериран по спешност в болницата, където прекарва последните си земни дни.[7] По-късно родолюбиви българи поставят паметна плоча на входа на болницата.

Международната католическа болница в Пловдив е закрита през 1949 г. заедно с Клементинската болница в София. Това става със специален закон, който забранява на вероизповеданията да притежават болници и сиропиталища. От 1951 г. сградата ѝ се използва от Военна болница Пловдив.

ИзточнициРедактиране