Свети Йосиф (болница в Пловдив)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Йосиф.
Католическата болница „Свети Йосиф“ или Международната католическа болница в Пловдив е съществувала от след Освобождението до средата на XX век. Тя е един от много символи на католическото присъствие в Пловдив.
| Международна католическа болница „Свети Йосиф“ | |
 | |
 | |
| Местоположение | Пловдив, България |
|---|---|
| Основана | 1881 г. |
| Свети Йосиф в Общомедия | |
История редактиране
Католическа болница в Пловдив е имало още преди Освобождението. В „План на град Пловдив и околността" от 1827 г., съставен от френския запасни офицер А. Йегершмид, са отбелязани католически манастир и църква на мястото, където е построена сегашната католическа катедрала и епископията, а също и католическа болница, на мястото на бившия Майчин дом на улица „Д-р Рашко Петров 3“.[1][2] Това по-скоро е било малка лечебница.[3]
Международната католическа болница „Свети Йосиф“ е основана през 1881 г. и първоначално се обслужва от монахините терциарки. При откриването си тя има 36 легла и се обслужва от 6 милосърдни сестри. Заслуга за нейното откриване имат монсеньор Рейнауди и неговият помощник Роберто Менини.
През 1896 г. болницата е поверена на загребския клон на сестрите на милосърдието на „Св. Викентий от Пола“, популярни като викентинки или аграмки, (по австрийското име на Загреб – Аграм).[4]
През 1899 г. и 1909 г. болницата е била ремонтирана и разшерявана. Така в навечерието на Балканската война капацитетът на болницата нараства на 90 легла. По време на Балканската и Първата Световна Война болницата е била на разположение на войската.[5] През 14 г. сестра Даниела Яклевич е управител на болницата с 10 сестри. Годишно през болницата са минавали 700-800 пациента.
След Първата световна война започва изграждането на нова сграда в местността „Свещаровите ливади“. Новата триетажна сграда е завършена през 1927 г. Партерът и външната стена на източното стълбище са напълно разрушени от земетресението през 1928 г.
Д-р Теофил Груев е директор на болница от 1928 г. до 1946 г. [6] След 1928 г. болницата носи името „Княгиня Евдокия“.[7]
Неизлечимо болен, през есента на 1937 година Йордан Йовков заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното състояние е опериран по спешност в болницата, където прекарва последните си земни дни.[8] По-късно родолюбиви българи поставят паметна плоча на входа на болницата.
Болницата не е мобилизирана във Втората световна война. Международната католическа болница в Пловдив е закрита през 1949 г. заедно с Клементинската болница в София. Това става със специален закон, който забранява на вероизповеданията да притежават болници и сиропиталища. От 1951 г. сградата ѝ се използва от Военна болница Пловдив.
Известни лекари редактиране
- Теофил Груев, директор на болница от 1928 до 1946 г.
- Любен Телчаров работи в болницата през 1940-те.
- Петко Проданов, директор на хирургичното отделение от 1900 до 1935 г.
Източници редактиране
- ↑ План на гр. Пловдив и околността. Израб. в 1827 г., архив на оригинала от 31 октомври 2020, https://web.archive.org/web/20201031042718/http://digital.plovdiv.bg/BG/Pages/NBIVCartographicPublicationsView.aspx?i=21&g=6bc10c5e-b2bd-49ab-8c01-25f713aba9e6&f=http%3A%2F%2Fdigital.plovdiv.bg%2FBG%2FNBIV%2FFund6&Source=http%3A%2F%2Fdigital.plovdiv.bg%2FBG%2FPages%2FNBIVCartographicPublicationsSearch.aspx, посетен на 25 май 2021
- ↑ Държавен архив-Пловдив, фонд 1026к, оп.1
- ↑ Италиански следи в Пловдив
- ↑ Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
- ↑ Католическата болница – оздравели офицери Балканската война – 1912 г.[неработеща препратка]
- ↑ Д-р Теофил Груев, лекар и общественик (1884 – 1959)
- ↑ Архив: ЦДА - 12, Номер на АЕ: 2141, Досие на Католическа международна болница „Княгиня Евдокия" - Пловдив.
- ↑ Велики българи – Йордан Йовков Майсторът на късия разказ