Отваря главното меню
Робер I
крал на Франция
Роден: 15 август 860 г.
?
Починал: 15 юни 923 г. (62 г.)

Робер I (15 август 866 г. – 15 юни 923 г.), крал на Западна Франция (922 – 923), е най-младият син на Робер Силни, граф Анжуйски и брат на Одо, граф на Париж. Династичната линия е известна като Робертини, а Париж е техният главен град.

Титли и управлениеРедактиране

След участие заедно с брат си в серия военни начинания, включително и в отбраната на обсадения Париж, младият принц Робер получава титлата Dux Francorum, военна почест с голямо значение. След смъртта на брат му Одо през 898 г. Робер не изисква короната за себе си, а признава върховенството на каролингския претендент, Шарл. Това му спечелва уважението на новия крал, който запазва всички привилегии на Робер, а той продължава да защитава границите на Норманската марка.

Хармонията между крал Шарл III Простодушни и неговия могъщ васал Робер се запазва до 921 г. Подкрепен от много благороднически родове Робер повежда бунт, изтласква краля далеч в Лотарингия и е коронясан за крал на франките (rex Francorum) в Реймс на 29 юни 922 г. Шарл III събира армия, с която поема на поход срещу узурпатора. На 15 юни 923 г. двете войски се сблъскват при Соасон. В кървавата битка губи Робер и сам той загива от ръката на Шарл, като е спазена старата традиция за двубой между двамата.

НаследнициРедактиране

Робер се жени два пъти. Първата му съпруга, Елис, потомка на Карл Велики, му ражда две дъщери. Той омъжва всяка от тях за свои могъщи феодални васали: Емма Френска (894–935) за Рудолф, херцог на Бургундия, а Хилдебранда (895–931) за Херберт II (Ерве) Вермандоа. Втората съпруга на Робер Беатрис Вермандоа, дъщеря на Херберт I ражда единствения му син Хуго Велики. Последният става dux Francorum и баща на бъдещия крал Хуго Капет.

Шарл III Простодушния Робер I Крал на франките (922 – 923) Рудолф