Хуго Капет

Хуго Капет (на немски: Hugo Kapet; на френски: Hugues Capet, произнася се Юг Капѐ) е крал на Франция от 987 до 996 г. Капет произхожда от богато германско семейство в Западнофранкското кралство, чиито представители на два пъти за кратко стават крале.

Хуго Капет Hugues Capet
крал на Франция
Роден	940 г. Франция
Починал	24 октомври 996 г. Франция
Погребан	Базилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция
Управление
Период	3 юли 987 – 24 октомври 996
Коронация	3 юли 987 г., Ноайон
Предшественик	Луи V
Наследник	Робер II
Герб
Семейство
Род	Капетинги
Баща	Хуго Велики
Майка	Хедвига Саксонска
Братя/сестри	Беатрис Френска Анри Велики Ото
Съпруга	Аделхайд Аквитанска (969)
Деца	Робер II
Подпис
Хуго Капет в Общомедия

Произход и наследство

Той е най-възрастният син на Хуго Велики и Хедвига Саксонска, дъщеря на немския император Хайнрих I Птицелов и сестра на Ото I Велики.

В началото Хуго е гласен за монах и е изпратен да донесе мощите на Свети Валери в Амиенската катедрала (980). След смъртта на баща си наследява именията му и става най-могъщият благородник в страната.

Управление

От 978 до 986 е съюзник с немските императори Ото II и Ото III, както и с архиепископ Адалберон срещу крал Лотар. През 985 г. той вече е фактическият владетел на Западнофранкското кралство, а след смъртта на Луи V през 987 г., архиепископът на Реймс убеждава бароните да го изберат за крал. На 3 юли в Ноайон, Пикардия, Хуго Капет е коронясан за крал. Така се поставя началото на управлението на династията на Капетингите.

Хуго притежава малки имения около Анжу и Шартър. Между Париж и Орлеан владее земи, възлизащи на около 400 квадратни мили. Реалната му власт се разпростира във владенията му и ако той ги напусне рискува да бъде пленен за откуп или убит.

През 993 г. епископът на Лаон организира заговор, за да постави Хуго под опеката на Ото III. Заговорът се проваля, но фактът че никой не е наказан, говори сам по себе си колко слаба е властта на Хуго. Извън неговите владения действат различни закони, в страната има поне 150 валути и се говорят дузина езици. Да бъде обединено всичко това в едно е сложна дейност, в която се включват усилията на самия крал и неговите едри феодали. По този начин царуването на Хуго Капет е съпътствано от много борби между различните благородници. Военната мощ на Хуго е ограничена и той често разчита на помощта на херцога на Нормандия.

Умира на 24 октомври 996 г. в Мелюн. На трона е наследен от сина си Робер II.

Източници

• Robert-Henri Bautier, L'avènement d'Hugues Capet, Le roi de France et son royaume autour de l'an mil, Picard, Paris, 1992, p. 27 – 37. 
• Colette Beaune, Roi, Dictionnaire du Moyen Âge, PUF, Paris, 2002, p. 1232 – 1234. 
• Bernhard Blumenkranz, Où est mort Hugues Capet?, Bibliothèque de l'École des Chartes, 1957, p. 168 – 171. 
• Pierre Bonnassie, La France de l'an Mil, Paris, Seuil,‎ 1990, p. 125 – 141
• Michel Bur, Adalbéron, archevêque de Reims, reconsidéré, Le roi de France et son royaume autour de l'an mil, Picard, Paris, 1992, p. 55 – 63.
• André Chédeville, Le roi et son royaume en l'an Mil, Paris, Picard,‎ 1990, p. 157 – 163
• Robert Delort, France, Occident, monde à la charnière de l'an Mil, La France de l'an Mil, Seuil, Paris, 1990, p. 7 – 26. 
• Pierre Gasnault, Hugues Capet et la villa des Juifs, Bibliothèque de l'École des Chartes, 1960, p. 166 – 167.
• Olivier Guyotjeannin, Le roi de France et son royaume autour de l'an mil, Paris, Picard,‎ 1992, p. 91 – 98