Робърт Кувър
Робърт Кувър (на английски: Robert Lowell Coover, р. 4 февруари 1932) е съвременен американски писател, професор по творческо писане и електронна литература в Университета „Браун“.
| Робърт Кувър | |
 | |
| Роден | 4 февруари 1932 г. |
|---|---|
| Националност |  САЩ |
| Активен период | 1960 – |
| Жанр | разказ, роман, есе |
| Направление | постмодернизъм |
| Известни творби | „Публичното изгаряне“ (1977) |
Повлиян от
| |
Повлиял на
| |
| Уебсайт | |
| Робърт Кувър в Общомедия | |
Биография редактиране
Робърт Кувър следва в Университета на Южен Илинойс в Карбъндейл, а след това в Индианския университет в Блумингтън, където през 1955 г. получава бакалавърска степен по славистика. След това служи във Военноморския флот на САЩ. Получава магистърска степен по културология в Чикагския университет през 1965 г.
Кувър преподава в различни американски университети, но най-дълго остава в Университета „Браун“. Той е и сред създателите на Организацията за електронна литература (1999).
Творчество редактиране
Първият роман на Кувър е Произходът на обществото на брунистите – в него се разказва за това как единственият оцелял от голяма авария в мина създава религиозен култ. Втората му книга, отново роман, е Корпорация „Универсална бейзболна асоциация“, Дж. Хенри Уо, на позиция – в него Кувър се занимава с човека, избрал си ролята на демиург. Героят Дж. Хенри Уо, срамежлив, самотен счетоводител, създава бейзболно състезание, в което крайният резултат на всеки мач зависи от хвърляния на зар, и си фантазира играчи, които да изиграят тези резултати от хвърлянето на зара в бейзболна игра.
Най-известната творба на Кувър, Публичното изгаряне, има за сюжет делото срещу Юлиус и Етел Розенберг, но представено с похватите на магическия реализъм. Половината от книгата е посветена на невероятните истории за митичния герой Чичо Сам, в които той се бори с не по-малко фантастичния Фантом, представител на международния комунизъм. Главите за чичо Сам се редуват с алтернативните глави, описващи усилията на Ричард Никсън да се ориентира кое е реално и кое измислица сред бъркотията от разкази.
На български текстове от Робърт Кувър са излизали в списанията Съвременник, Lettre Internationale и Ах, Мария, както и в Литературен вестник.
Награди редактиране
- За първия си роман Произходът на обществото на брунистите печели наградата „Уилям Фокнър“ (1966).[1]
Библиография редактиране
- Романи
- The Origin of the Brunists (Произходът на обществото на брунистите) (1966)
- The Universal Baseball Association, Inc., J. Henry Waugh, Prop. (Корпорация „Универсална бейзболна асоциация“, Дж. Хенри Уо, на позиция) (1968)
- The Public Burning (Публичното изгаряне) (1977), завършен през 1975 г.[2]
- Gerald's Party (Купонът на Джералд) (1986)[3]
- A Night at the Movies or, You Must Remember This (Нощ в киното или Трябва да си спомниш това) (1987) (тематична антология)
- Pinocchio in Venice (Пинокио във Венеция) (1991)
- John's Wife (Жената на Джон) (1996)
- Ghost Town (Призрачният град) (1998)
- The Adventures of Lucky Pierre: Director's Cut (Приключенията на Късметлията Пиер: Режисьорска версия) (2002)
- Noir (Ноар) (2010)[4][5]
- The Brunist Day of Wrath (Денят на гнева за брунистите) (под печат, обявена дата на излизане – 10 септември 2013 г., Dzanc Books)
- Повести, сборници с разкази, пиеси и фрагменти
- Pricksongs & Descants (Хашлашки песни и възпеви) (1969) (сборник)[6]
- A Theological Position (Богословско становище) (1972) (пиеси)
- A Political Fable (Политическа басня) (1980) (повест)
- Първоначално отпечатана като разказ под заглавието „The Cat in the Hat for President“ в списание New American Review, 1968.
- Spanking the Maid (Нашляпването на прислужницата) (1982) (повест)
- In Bed One Night & Other Brief Encounters (Една нощ в леглото и други кратки срещи) (1983) (сборник)
- Whatever Happened to Gloomy Gus of the Chicago Bears (Какво се случи на Мрачния от Чикагските мечки) (1987) (повест)
- Dr. Chen's Amazing Adventure (Вълшебното приключение на д-р Чен) (1991) (повест)
- Briar Rose (Шипковият цвят) (1996) (повест)
- The Grand Hotels (of Joseph Cornell) (Грандохотелите (на Джоузеф Корнъл) (2002) (повест)
- Stepmother (Мащеха) (2004) (повест)
- A Child Again (Отново дете) (2005) (сборник)[7]
- Есеистика
- The End of Books (Краят на книгите) (1992)
Бележки редактиране
- ↑ Профил на Робърт Кувър в университета Браун ((en))
- ↑ „ръкописът е завършен през 1975 г.“ – The Public Burning в Google Books ((en))
- ↑ „Audio Interview with Robert Coover“ Архив на оригинала от 2011-09-09 в Wayback Machine., интервю на Дон Суейм по повод романа Купонът на Джералд, Wired for Books, 16 януари 1986 ((en))
- ↑ Christopher Guerin, „Noir: A Novel by Robert Coover“, рец. в PopMatters, 15 април 2010 ((en))
- ↑ Jane Sumner, „Book review: 'Noir' by Robert Coover“[неработеща препратка], рец. в Dallas News, 4 април 2010 ((en))
- ↑ Chris Cox, „Pricksongs and Descants by Robert Coover – review“, кратко есе във в. „Guardian“, 15 май 2011 ((en))
- ↑ Michael Upchurch, „A Child Again“: Alice, the Pied Piper and Bluebeard play new games“, рец. в Seatle Times, 16 декември 2005 ((en))
Външни препратки редактиране
- Профил на проф. Кувър в университета „Браун“ ((en))
- За Робърт Кувър на сайта The Scriptorium Архив на оригинала от 2013-09-11 в Wayback Machine. ((en))
- „The End of Books“ (есе), в. „Ню Йорк Таймс“, 27 септември 1998 ((en))
- „Off the page“, интервю на Ребека Дор, в. „Providence Phoenix“, 1 април 1999 ((en))
- „The Books Interview: Robert Coover“, интервю на Джонатан Дербишър, в. „New Statesman“, 12 май 2011 ((en))
- „The Babysitter“ (разказ) Архив на оригинала от 2013-07-04 в Wayback Machine. ((en))
- „The Go-Go Dancer“ (ултракъс разказ), сп. „Narrative“ ((en))
- Робърт Кувър в
Internet Movie Database ((en)) - Hari Kunzru, „Robert Coover: a life in writing“, в. „Guardian“, 25 юни 2011 ((en))
