Дейв Егърс

американски писател

Дейв Егърс (на английски: Dave Eggers) е американски писател на произведения в жанра съвременен роман, научна фантастика и трилър, сценарист, редактор на различни литературни списания и издател.

Дейв Егърс
Dave Eggers
американски писател
Dave Eggers (11483).jpg
Роден
12 март 1970 г. (52 г.)
НационалностFlag of the United States.svg САЩ
Учил вУниверситет на Илинойс в Ърбана-Шампейн
Работил вписател, редактор, сценарист, издател, лектор
Литература
Период1996 -
Жанровесъвременен роман, биография, научна фантастика
Направлениедистопия
Течениепостмодерна литература
Дебютни творби„Шедьовър покъртителен на гений изумителен“ (1999)
Известни творби„Шедьовър покъртителен на гений изумителен“ (1999)
„Кръгът“ (2013)
ПовлиянКърт Вонегът, Джон Барт, Гор Видал, Дейвид Фостър Уолъс, Доналд Бартълми, Том Улф, Лори Мур, Владимир Набоков, Мери Маккарти
Семейство
БащаДжон К. Егърс
МайкаХайди Максуини
СъпругаВендела Вида (2003-)
Деца2
Уебсайтdaveeggers.net
Дейв Егърс в Общомедия

Биография и творчествоРедактиране

Роден е на 12 март 1970 г. в Бостън, Масачузетс, САЩ, в семейството на Джон К. Егърс, адвокат, и Хайди Максуини, учителка. Докато е малък, семейството се мести в Лейк Форест, Илинойс, където завършва гимназия. Следва журналистика в Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн. Прекъсва следването си след преждевременната смърт на родителите му от ракови заболявания, за да се грижи за 8-годишния си брат Кристофър. Премествата се в Бъркли, Калифорния, където работи като сътрудник и редактор на редица списания и литературни сайтове.

През 1997 г. съосновава сатиричното списанието „Might“ и е негов редактор. Основател е на независимата издателска компания „McSweeney’s“, която през 1998 г. започва да издава литературното списание „Timothy McSweeney’s Quarterly Concern“. Съосновател е през 2002 г. на националната мрежа от осем образователни литературни центъра по творческо писане „826 Валенсия“ и през 2010 г. на неправителствената организация „ScholarMatch“ за подпомагане на американски студенти с ресурси за достъп до обучение.

През 1999 г. е издадена първата му постмодернистична полумемоарна книга, „Шедьовър покъртителен на гений изумителен“. Характерна е със специалното си иронично отношение към случващите се събития и читателите, и с различните необичайни стилистични елементи. Тя става бестселър и е номинирана за Пулицър.

През 2002 г. е издаден първият му роман, „You Shall Know Our Velocity“.

През 2003 г. се жени за писателката Вендела Вида, с която пишат някои съвместни произведения. Имат две деца.

През 2009 г. по пиесата „Away We Go“, написана в съавторство със съпругата му, е екранизиран филмът „Сбогом, заминаваме“ с участието на Джон Красински и Мая Рудолф.

През 2013 г. е издаден романът му „Кръгът“. В центъра на романа антиутопия е мощната интернет фирма „Кръгът“, която, използвайки всеобхватната прозрачност и пряко управление, създава пълен контрол върху живота на обществото. Главната героиня е завършила колеж, и недоволна от своя живот с радост приема работа в базираната в Сан Франциско технологична компания. Въпреки своите съмнения за целите на компанията, тя постепенно е въвлечена в нейните планове и участва активно в реализацията им. През 2017 г. е екранизиран в едноименния научно-фантастичен филм с участието на Ема Уотсън, Том Ханкс и Карън Гилън.

Носител е на Литературната награда за мир „Dayton“ и наградата на „Amnesty International Chair“ за 2015 г. за заслуги в борбата за човешки права.

Дейв Егърс живее със семейството си в Сан Франциско.

ПроизведенияРедактиране

Самостоятелни романиРедактиране

  • You Shall Know Our Velocity (2002)
  • Hello Children (2006)
  • What is the What (2006)
  • The Wild Things (2009)
  • A Hologram for the King (2012)
  • The Circle (2013)
    Кръгът, изд. „Жанет-45“, Пловдив (2016), прев. Ана Пипева
  • Your Fathers, Where Are They? And the Prophets, Do They Live Forever? (2014)
  • Heroes of the Frontier (2016)
  • The Lifters (2018)
  • The Parade (2019)

Участие в общи серии с други писателиРедактиране

Серия „Запазване на историята“ (Save the Story)Редактиране

The Story of Captain Nemo (2013)
от серията има още 1 роман

ПиесиРедактиране

  • Away We Go (2009) – с Вендела Вида

НовелиРедактиране

  • Up the Mountain Coming Down Slowly (2016)

СборнициРедактиране

  • How We Are Hungry (2004)
  • Short Short Stories (2005)
  • The Small Box of Short Stories (2007) – със Сара Мангузо и Деб Олин Унферт
  • Stories Upon Stories (2016) – с Алесандро Барико, Умберто Еко, Авраам Йехошуа и Йюн Ли

ДокументалистикаРедактиране

  • A Heartbreaking Work of Staggering Genius (1999)
    Шедьовър покъртителен на гений изумителен, изд. „Жанет-45“, Пловдив (2021), прев. Ана Пипева
  • Teachers Have it Easy (2005) – с Нинев Клемънтс Калегари и Даниъл Мултроп
  • Zeitoun (2008)
  • America: Now and Here (2010) – с Ерик Фишъл
  • It Is Right to Draw Their Fur (2010)
  • David Shrigley (2012)
  • The Story of Captain Nemo (2013)
  • An Innocent Abroad (2014) – с Джон Берънт, Ричард Форд, Пико Лиър, Александър Маккол Смит и Джейн Смайли
  • Visitants (2015) – пътеписи
  • Better than Fiction 2 (2015) – със Софи Кънингам, М Джи Хайланд, Лойд Джоунс, Фиона Кидман, Марина Левицка, Александър Маккол Смит, Д. Б. С. Пиер, Франсин Проуз и Джейн Смайли
  • This Bridge Will Not Be Gray (2015)
  • Surviving Justice (2016)
  • Her Right Foot (2017)
  • Ungrateful Mammals (2017)
  • The Monk of Mokha (2018)
  • What Can a Citizen Do (2018)
  • Dutch (2018)

Екранизации и сценарииРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Dave Eggers“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​