Робърт Муг
Робърт Артър Муг (на английски: Robert Arthur Moog) е американски инженер и пионер на електронната музика. Той е основател на Moog Music и изобретател на първия комерсиален синтезатор – Муг синтезатора. Впоследствие той създава по-преносим модел – Minimoog, който е описван като най-известния и най-влиятелния синтезатор в историята на музиката.
| Робърт Муг Robert Moog | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Ашвил, Северна Каролина, САЩ |
| Погребан | Ашевил, САЩ |
| Учил в | Университет „Корнел“ Музикален колеж Бъркли |
| Работил | пионер на електронната музика, инженер |
| Уебсайт | |
| Робърт Муг в Общомедия | |
Муг създава много от фундаменталните концепции при синтезаторите – настройка на височината на тона, модулярност, контрол на напрежението и други. Той спомага за популяризирането на синтезаторите и навлизането им в развитието на поп музиката.
Ранен живот и образование
редактиранеМуг е роден в Ню Йорк на 23 май 1934 г. и израства в Куинс.[1] Завършва средно училище в Бронкс през 1952 г.[2]
Като малък, родители на Муг го карат да се учи да свири на пиано, но той предпочита да прекарва време в работилницата на баща си, който е инженер.[3] Той започва да се увлича по теремина, електронен музикален инструмент, който се контролира чрез движението на ръцете близо до антени. През 1949 г., на 14-годишна възраст, той построява теремин по чертежи на списание Electronics World.[1]
Муг получава бакалавърска степен по физика от Куинс колидж и магистърска степен по електроинженерство от Колумбийския университет, след което получава и докторска степен по инженерна физика от университета „Корнел“ през 1964 г.[3]
Кариера
редактиране_@_Stearns_Collection_(Stearns_2035),_University_of_Michigan.jpg)
През 1953 г. Муг създава първия си дизайн на теремин, а на следващата година публикува статия за него в списанието Radio and Television News. Същата година учредява RA Moog, продавайки теремини и комплекти за сглобяване на такива по пощата от вкъщи.[1][4] Един от клиентите му, Реймънд Скот, свързва теремина на Муг по такъв начин, че да може да се управлява чрез клавиатура.[3]
Създаване на Муг синтезатора
редактиранеВ университета „Корнел“ Муг започва да работи по първите си синтезаторни модули заедно с композитора Хърбърт Дойч.[5] По това време синтезаторите са огромни инструменти, изпълващи цели стаи.[6] Муг се надява да създаде по-компактен синтезатор, който да е удобен за музикантите.[5] Той вярва, че практичността и достъпността са най-важните параметри на един инструмент.[5]
През 1964 г. Муг започва да работи по своя едноименен синтезатор (Муг синтезатор).[5] Той е съставен от отделни модули, които създават и оформят звуците, свързани помежду си от комуникационни кабели.[1] Една иновативна черта е употребата на ADSR плик, който управлява удебеляването и избледняването на нотите.[3] Муг представя инструмента на събранието на Аудиоинженерното общество в Ню Йорк през 1964 г.[6] Синтезаторът е много по-малък от останалите, дори от такива, издавани от RCA десет години по-късно, а също е и много по-евтин – той струва около 10 000 долара за разлика от шестцифрените суми на останалите синтезатори.[6] И докато синтезаторите на RCA четат перфокарти, Муг синтезаторът може да се управлява чрез клавиатура, което го прави още по-привлекателен за музикантите.[6] Списание New Scientist го описва като първият комерсиален синтезатор.[7]
Разработката на Муг е подбуждана от молбите на известни музиканти по това време.[1] Сред ранните му клиенти се откроява и композиторът Джон Кейдж.[5] Муг описва себе си като занаятчия, изработващ инструменти за другите, а не за себе си.[1] Постепенно университетите започват да въвеждат Муг синтезатори в лабораториите си по електронна музика.[1]
През 1968 г. Уенди Карлос издава албума Switched-On Bach, който включва композиции на Бах, аранжирани за Муг синтезатор. Той печели три награди „Грами“ и е първият класически албум с платинена сертификация.[3][5] Албумът популяризира Муг синтезатора, показвайки, че синтезаторите по принцип могат да са нещо повече от „машини за звук“.[1] Впоследствие синтезаторът започва да се използва от групи и музиканти, сред които Дорс, Грейтфул Дед, Ролинг Стоунс, Бийтълс и Кийт Емерсън.[4] След него Муг издава и портативен модел – Minimoog, който става най-известният и най-влиятелният синтезатор в историята на музиката.[8][9][10]
Упадък на компанията
редактиранеВъпреки че Муг е възхваляван за инженерните му умения, той е считан за слаб бизнесмен.[3][5] Той патентова само дизайна на филтъра, но не и други части, които биха го направили наистина богат[11] и биха му създали монопол на пазара за синтезатори.[12]
През 1971 г., след рецесия, Муг продава Moog Music на Norlin Musical Instruments, където остава проектант до 1977 г.[1] Той споделя, че би напуснал по-рано, ако договорът му не го е задължавал.[5] Към края на 1970-те години Moog Music среща конкуренцията на по-евтини и по-лесни за употреба инструменти.[13]
През 1978 г. Муг се премества в Северна Каролина и основава нова компания за електронни музикални инструменти, Big Briar.[1] Работи и като консултант и вицепрезидент на изследователския отдел на Kurzweil Music Systems от 1984 до 1988 г.[6] Към началото на 1990-те години той е професор по музика в университета на Северна Каролина в Ашвил.[14] През 2002 г. той преименува Big Briar на Moog Music, след като откупува правата върху името.[1] През късните си години той проектира електронни музикални инструменти, сред които пиано, управлявано чрез сензорен екран.[3]
Смърт
редактиранеМуг е диагностициран с тумор на мозъка на 25 април 2005 г. Умира на 21 август същата година, на 71-годишна възраст.[5]
Източници
редактиране- ↑ а б в г д е ж з и к л Kozinn, Allan. Robert Moog, Creator of Music Synthesizer, Dies at 71 // New York Times. Посетен на 3 декември 2018.
- ↑ Trangle, Sarina. Synthesizer reunion // The Riverdale Press. 30 май 2012. Архивиран от оригинала. Посетен на 3 март 2018.
- ↑ а б в г д е ж Bernstein, Adam. Robert Moog Dies; Created Electronic Synthesizer // 23 август 2005. Посетен на 3 декември 2018.
- ↑ а б Obituary: Dr Robert Moog // BBC News. 22 август 2005. Посетен на 3 декември 2018.
- ↑ а б в г д е ж з и Stearns, David Patrick. Obituary: Robert Moog // 25 август 2005. Посетен на 3 декември 2018.
- ↑ а б в г д Robert Moog biography (1934 – 2005) // Посетен на 3 декември 2017.
- ↑ Hamer, Mick. Interview: Electronic maestros // New Scientist. Посетен на 3 декември 2018.
- ↑ Clear Some Space on Your Synth Rack: The Minimoog Returns // WIRED. Посетен на 28 ноември 2018.
- ↑ PINCH, T. J., Trocco, Frank, Pinch, T. J. Analog Days: The Invention and Impact of the Moog Synthesizer. Harvard University Press, 2009-06-30. ISBN 9780674042162.
- ↑ Red Bull Music Academy Daily // Посетен на 28 ноември 2018.
- ↑ Red Bull Music Academy Daily // Посетен на 28 ноември 2018.
- ↑ Dr Robert & His Modular Moogs | // Посетен на 4 декември 2018.
- ↑ Kozinn, Allan. Obituary: Robert Moog, 71, creator of music synthesizer // Посетен на 3 декември 2018.
- ↑ Robert Moog // Variety 400 (2). 29 август 2005. с. 85.