Отваря главното меню

Родезия (държава)

(пренасочване от Родезия)

Родезия (на английски: Rhodesia) е историческа международно непризната държава в Югоизточна Африка, просъществувала между 1965 и 1979 г. на територията на днешно Зимбабве. Столица е град Солсбъри (Хараре). Наследник е на британската колония Южна Родезия.

Родезия
Rhodesia
— непризната държава —
19651979 г.
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Национален девиз
Sit Nomine Digna (лат.)
Достойна за своето име
Национален химн
"Rise, O Voices of Rhodesia"
Zimbabwe (orthographic projection).svg
Континент Африка
Столица Солсбъри
Официален език английски
Форма на управление конституционна монархия (до 1970 г.)
парламентарна република (след 1970 г.)
Президент
1970 – 1975 г. Клифърд Дюпонт
1976 – 1978 г. Джон Ратхол
1978 – 1979 г. Джак Уилям Пити
Mинистър-председател
1965 – 1979 г. Иън Смит
История Студена война
Независимост от Великобритания 11 ноември 1965 г.
Обявяване на република 2 март 1970 г.
Закриване на държавата 1 юни 1979 г.
Площ
390 580 km²
Население
По оценка от 1978 г.6 930 000 души
Валута Родезийски паунд (до 1970 г.)
Родезийски долар (след 1970 г.)
Предшественик
Южна Родезия Южна Родезия
Наследник
Зимбабве-Родезия Зимбабве-Родезия
Днес част от Флаг на Зимбабве Зимбабве
Родезия в Общомедия
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Родезия.

ИсторияРедактиране

Въпреки оказания от страна на Великобритания натиск, правителството на Южна Родезия, доминирано от представители на бялото малцинство, отказва да предаде властта в ръцете на местното чернокожо население. След дълги пререкания с метрополията на 11 ноември 1965 г. се стига до едностранно обявяване независимостта на страната от Обединеното кралство. Първоначално конституционна монархия в състава на Общността на нациите, през 1970 г. тя става парламентарна република.

Непосредствено след провъзгласяването на независима Родезия, вследствие отказа на властите да отстъпят управлението на чернокожите, лявонационалистическите революционни организации Африкански национален съюз на Зимбабве (ZANU) начело с Робърт Мугабе и Африкански народен съюз на Зимбабве (ZAPU) начело с Джошуа Нкомо с подкрепата на Китай[1] и СССР[2] започват гражданска война както срещу правителствените сили, така и помежду си[3].

Британското правителство, недоволно от това стечение на обстоятелствата, инициира преговори между участващите в конфликта страни във вилата „Ланкастър Хаус“ край Лондон под председателството на лорд Карингтън, министър на външните работи на Обединеното кралство, на 15 декември 1979 г. Съгласно сключеното споразумение, Родезия отново става колония на Великобритания, като властта поема лорд Соумс.

Планираните парламентарни избори се провеждат в края на февруари 1980 г., като предизборната кампания е съпроводена с масови нарушения на човешките права от страна на ръководения от Р. Мугабе ZANU. Поради това британските власти първоначално възнамеряват да дисквалифицират партията от изборната надпревара, но впоследствие се отказват.

На 4 март ZANU извоюва убедителна победа. Начело на страната застава неговият лидер Робърт Мугабе. Под негово ръководство на 18 април 1980 г. Южна Родезия отново става независима държава под името Република Зимбабве.

ИзточнициРедактиране