Отваря главното меню

Родопският метеж (познат още като Родопското въстание, Сенклеровия бунт[1]) е въоръжено движение на турци и помаци срещу Временното руско управление, в част от Родопите след Руско-турската война от 1877-1878 година.

Възниква през февруари 1878 година с участието на останките от армията на Сюлейман паша, разбита от руснаците в битката при Пловдив (само месец по-рано) и турски бежанци. Сред командирите на метежниците е бившият британски консул във Варна и офицер от османската армия Станислас Сенклер.

Първоначалните средища са Беломорието, районите на Кърджали и Ахъчелебийско (Смолянско). Впоследствие размириците се разрастват и в Западните Родопи. С подкрепата на Великобритания османската дипломация използва метежа като аргумент за ревизия на границите в Тракия, наложени със Санстефанския мирен договор.[2]

Към октомври метежът е потушен от руски войски с помощта на български чети начело с войводата Петко Киряков.

Съгласно Берлинския договор Кърджалийска околия е придадена към автономната област Източна Румелия, а Ахъчелебийско остава в Османската империя (също както предвижда и договорът от Сан Стефано). Двадесет българомохамедански села около Тъмръш отказват да признаят източнорумелийската власт и са формално присъединени към империята през 1886 година.[3]

БележкиРедактиране

  1. Хайтов, Н. Миналото на Яврово, Девин, Манастир. стр. 614 (посетен на 13.02.2010)
  2. Дойнов, Д. Движение в защита на Санстефанския мирен договор, стр. 46-47 (в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 1. Македонски научен институт – София 1994)
  3. Енциклопедия „България“. Том 5. Издателство на БАН. София 1986, стр. 805-806