Черен роман

субжанр в американската масова литература през 1920-те – 1960-те години
(пренасочване от Роман-ноар)

Черен роман или роман-ноар (на френски: Roman noir) е субжанр в американската масова литература през 1920-те – 1960-те години, разновидност на „твърдия“ (на английски: hard-boiled fiction – „твърдо сварен роман“) криминален роман. В основата на жанра лежат напрегнат сюжет и грубоват маниер на повествованието в духа на Ърнест Хемингуей и Джон Дос Пасос (черта, която е обща за „твърдия“ и „черния“ романи)[1]. За разлика обаче от „твърдия роман“, където главен герой е лицето, разследващо престъплението (детектив, журналист и т.н.), герой на романа-ноар е, като правило, жертвата, подозираният или престъпникът, тоест лицето, непосредствено въвлечено в престъплението, а не разплитащите (разследващите) историята [2]. Сред съществените признаци на жанра ноар са суровият реализъм на изложението, цинизъм, склонност на героите към саморазрушение, обилен сленг, задължителна сексуална линия в сюжета[2][3]. Някои детайли (появяване на фатални жени, постоянно пушене на цигари от героите и др.) с времето стават литературна щампа на това направление.

Корица на списанието Detective Book (от есента на 1940 г.)

Появил се в края на 1920-те години, към края на 1930-те ноар напълно се оформя като субжанр, обаче още не е намерил своя читател. Съчиненията от жанра „ноар“ се публикуват предимно в списания, специализирали се като „булевардно четиво“. Основно сред тях е списанието „Черна маска“ (на английски: „Black Mask“). Освен това, излизат отделни издания в евтин вариант с мека корица (така наричаните „paperback edition“). Истински „ноаров бум“ започва през 1950-те години и продължава до края на 1960-те. В този период са публикувани много „черни романи“, и често в добри издания.

Много произведения от жанра „черен роман“ стават основа за кинофилми ноар. При това, въпреки някои сходни черти, повечето изследователи подчертават съществени различия между понятията „ноар“ в литературата и в кинематографията, където „ноар“ е по-скоро стил, отколкото жанр[4].

Произход на термина редактиране

Първоначално терминът „roman noir“ възниква във Франция и съвпада по значение с „твърд роман“. От 1946 г. с „ноар“ започва да се нарича определена категория филми.

Специално в САЩ терминът „ноар“ е пренесен от кинодейци през 1968 г. (вече след залеза както на „черния роман“, така и на „черния филм“). През 1984 г., когато започва вълна от преиздаване на романите от 1930-те – 1950-те години, това наименование за пръв път е използвано за литературната разновидност на този жанр. При американците, за разлика от французите, „ноар“ означава само определена група „твърдо сварени“ произведения, където героят не е детективът, а непосредственият участник в събитията[2].

Представители на жанра редактиране

 
Корнел Улрич

За „баща на черния роман“ понякога е сочен Корнел Улрич, автор на многобройни романи и разкази, печатани в продължение на 1930-те – 1950-те години и определяни по-късно като „ноар“ [5]. Много съчинения на Улрич впоследствие са екранизирани (при което далеч не всички филми по творби на Улрич са филми-ноар). Сред тях са такива известни филми, като „Човекът-леопард“ на Жак Турньор, „Прозорец към двора“ на Алфред Хичкок, „Булката беше в черно“ и „Сирената от Мисисипи“ на Франсоа Трюфо.

Освен това, доколкото границите между „твърдия детектив“ и стила „ноар“ не винаги могат точно да се определят, към основателите на жанра се причисляват също корифеите на „твърдия“ роман Дашиъл Хамет, Реймънд Чандлър и Джеймс Кейн. Към тях често е причисляван и Рос Макдоналд.

Главните герои детективи Сам Спейд, Филип Марлоу и Лю Арчър в еднаква степен са известни на всеки американски книго- и киновед, подобно на Мики Маус и Шерлок Холмс. Нито един от последвалите ги частни детективи не е могъл и няма да може да повтори такъв успех, отбелязват критиците Бейкър и Нитцел. Именно по тази причина книгите на Хамет, Чандлър и Макдоналд постоянно се преиздават в нови и нови тиражи.[6].

През 1946 г., по време на вълната на успеха на „черния роман“ във Франция, писателят Борис Виан се решава на литературна мистификация, като издава под псевдонима „Вернон Саливан“ ноар-романа „Ще дойда да плюя на гробовете ви“ и още редица произведения. Романът за кратко време придобива огромна популярност, но разобличаването на автора води до голям скандал[7].

Източници редактиране

  1. Енциклопедия „Британика“
  2. а б в George Tuttle. What is Noir? // Архивиран от оригинала на 2012-03-31. Посетен на 2009-03-26. (на английски)
  3. Александр Гаррос. ноар Европы // Эксперт, № 22 (563). Архивиран от оригинала на 2017-04-24. Посетен на 2009-04-08.
  4. Paul Schrader. Notes on Film Noir // Архивиран от оригинала на 2011-06-05. Посетен на 2009-03-26. (на английски)
  5. Cornell Woolrich, father of noir fiction (англ.) – фан-сайт писателя // Архивиран от оригинала на 2008-01-19. Посетен на 2009-04-07.
  6. Baker & Nietzel 1985, с. 1.
  7. Георгий Косиков. О прозе Бориса Виана // Художественная литература. Посетен на 2009-04-08. Архив на оригинала от 2012-10-24 в WebCite

Литература редактиране

Външни препратки редактиране