Отваря главното меню
ген. Роман Шукевич

Рома́н Йо́сипович Шухе́вич (псевдоними „Дзвин“, „Роман Лозовський“, „Степан“, „Чернец“, „Чух“, „Тур“, „Тарас Чупринка“) (* 30 юни 1907, г. Лвов – † 5 март 1950 с. Билогоршча, сега квартал на г. Лвов) – украински политически и военен деец. Член на галицийското ръководство на районната Организация на украинските националисти (ОУН). Командир на украинската част на украинското военно подразделение „Нахтигал“ в състава на чуждестранните легиони на Вермахт (1941 – 1942). Генерал-хорунжий, главен командир на Украинската въстаническа армия, председател на Секретариата на Украинския главен освободителен съвет (1943 – 1950). Роман Шухевич посмъртно получава званието[1] „Герой на Украйна“ и е удостоен с Държавен орден. На 2 април 2010 година Донецкият окръжен административен съд обявява за незаконен Указа[2] на Президента на Украйна Виктор Юшченко за награждаването на Р. Шухевич със званието „Герой на Украйна“, тъй като той не е бил гражданин на независима Украйна.

Петро Дужий, идеолог на Организацията на украинските националисти, пише за Шухевич[3]: „Борбата за свободата на украинския народ, за неговото суверенно държавно съществуване и процъфтяване се превърна в смисъла на живот на Роман Шухевич – човек с изключителна закалка“. След назначаването му на високи постове в украинското освободително-революционно движение през Втората световна война Роман Шухевич консолидира силите на ОУН, разклатени от нацистките репресии, премахва различията и кризата в ръководството на ОУН (през 1943 г.), поддържа инициативата на ръководството на ОУН да се създаде Украинска въстаническа армия (УПА), която да се използва в борбата за украинска самостоятелна единна държава. Шухевич осъзнава, че е необходимо да се демократизират някои организационни и идеологични принципи в дейността на ОУН, затова той се стреми към създаването на национално политическо представителство под формата на УГОС (Украински главен освободителен съвет). Така украинското освободително-революционно движение, което първоначално е представено само от ОУН, придобива през лятото на 1944 г. национално значение, избавя се от партийното влияние и започна да се разпространява на изток.

Съдържание

БиографияРедактиране

Детство: 1907 – 1917Редактиране

Роман Шухевич е роден в град Лвов, на 30 юни 1907 година, в семейството на Осип-Зиновий Шухевич и Евгения Шухевич (моминско име Стоцка). Родът Шухевич е галицийски, свещенически, който през 19 век участва в украинското национално възраждане. Този род е в кръга от политически, културно-граждански и военни дейци, които формират съвременната украинска нация и се борят за нейната държавност.

Детството на Шухевич мина в град Кракивци, където неговия баща работи в окръжения съд. През 1914 г. неговото семейство се премества в Каминка-Струмилова (сега Камянка-Бузка), където баща му Осип Шухевич е съдия. Тук Роман Шухевич завършва начално училище.

Обучение в гимназията: 1917 – 1925Редактиране

Шухевич продължава обучението си в Лвов във филиала на Академическата гимназия. През този период (1917 – 1925) младият Шухевич живее при Гермина Шухевич, в дом, където цари дух на украински патриотизъм.

След като се настанява в Лвов, Роман става свидетел на изключителни събития – създаването на 1 ноември 1918 г. на Западно-Украинската Народна Република (ЗУНР) и героичната борба на Украинската галицийска армия (УГА) срещу полските войска. През това време неговият баща служи като окръжен политически комисар на ЗУНР в Каминка-Струмилова, а чичо му С. Шухевич се присъединява към войската на УГА.

Семейните военно-патриотически традиции продължава полковник Евген Коновалец – комендант на УВО, който през 1921 – 1922 години, заедно с бившия старшина на УГА С. Шах, наема стая при семейството на Шухевич. Като ученик Роман често говори с Евген Коновалец и това оказва голямо влияние върху формирането на съзнанието и характера на бъдещия водач. С. Шах си спомня, че Шухевич високо цени тяхната компания.

Роман Шухевич добре се учи в гимназията. Той също успешно се занимава с музика и пеене. Любимите му композитори са Григ и Шопен.

Роман Шухевич обръща особено внимание на спорта. Той добре играе баскетбол, волейбол и футбол, занимава се с бягане, плуване и кара ски.

Членство в ПластРедактиране

По време на обучението си в гимназията и политехническия институт Роман Шухевич е активен член на скаутската организация „Пласт“ и на различни спортни клубове. Още като ученик той е организатор на скаутския клуб „Ясний тризуб“ (Ясен тризъбец).

Активен обществен и политически живот: 1926 – 1934Редактиране

След като завършва филиала на Академическата Гимназия, през есента на 1925 г. Роман постъпва като свободен слушател в Лвивския Политехнически институт, където изучава строителна архитектура. Същата година Шухевич става член на УВО.

След завършването на гимназията Роман Шухевич планира да постъпи в Лвовския политехнически институт, но не е приет поради политически причини, макар че успешно издържа приемните изпити. Заради това първата година той учи в Данциг. Чак през септември 1926 Шухевич постъпва в Лвовския политехнически институт и през 1934 година завършва образованието си с диплом на инженер. През 1925 Роман Шухевич се присъединява към редиците на Украинска военна организация (УВО). Командата на УВО му нарежда да извърши нападение на полския училищен куратор в Лвов Станислав Собински, който провежда жестока антиукраинска политика в сферата на училищното образование. През 19 октомври 1926 година 19-годишния Шухевич заедно с Богдан Пидгайний испълняват поставената задача. Изстрелът е направен от Пидгайний, защото револверат на Шухевич засича. Нареждания за извършване на атентати от млади членове на организацията не е типично за УВО, но за този случай са извикани доброволци и Роман е един от първите.

Самият Шухевич тежко преживя по-нататъшните събития, свързани с убийството на Собински. За това убийство са обвинении членове на УВО В. Атаманчук и И. Вербицький, които полският съд осъжда на смърт. Двамата участници в убийството са готови да признаят, които са истинските извъшители, но УВО им забранява.

Участието в тази акция има решаващо влияние върху съдбата на Шухевич като активен участник на украинското освободително движение.

Военна службаРедактиране

През 1928 – 1929 Роман Шухевич служи в полската армия. Поради това, че е бил студент, отначало го зачисляват към артилерийската част във Володимир-Волинский, а после – към подстаршинската школа, която той успешно завършва. Но след доноса до полицията, че Шухевич е причастен към тайна украинска организация, му е отнето правото да служи във войската и е преместен като обикновен войник в една от оръжейните части.

След завършването на военната служба Р. Шухевич заминава за Данциг. Там той взима участие в бойното обучение на подразделението на УВО.

Дейност в ОУНРедактиране

На 2 февруари 1929 във Виена е създадена Организацията на Украинските Националисти (ОУН). През 1930 – 1934 г. Шухевич (псевдоним „Дзвин“) е назначен за военен ассистент на Крайовата Екзекутива на ОУН. През 1930 той е един от ръководителите на масови митинги на непокорство – саботажни акции, които покриват цяла Галичина. Полското правителство отвръща като прилага тотална пацификация, коята усилва революционната еволюция на украинското селянство и съдейства за разпостранението на идеята за украински национализм.

Шухевич участва в следните акции, насочени против антиукраинската политика на полското правителство:

  • Атентат през 22 март 1932 г. срещу комисаря на полицията Чеховски заради унижаването на украинските политически затворници и техните изтезания по време на разпити.
  • Атентат през 21 октомври 1932 г. срещу специално уполномощения на НКВД Алексей Майлов в Лвив като знак на протест срещу изкуствено предизвикания глад в Украйна през 1932 – 1933 проведен от болшевиците.
  • Атентат през 15 юни 1934 г. срещу министъра на вътрешните работи Б. Перацки, който организира пацификацията – масовото унищожаване на украинските културни и икономични институции и убиването на украинското население.

ИзточнициРедактиране

  1. zakon5.rada.gov.ua
  2. [1]
  3. Петро Дужий. Генерал Тарас Чупринка. – Львів, 1997.