Украинците (на украински: українці) са славянски народ, населяващ Източна Европа, в частност Украйна и части от околните страни.

Украинци
Українці
Taras Shevchenko selfportrait oil 1840-2.jpg
Іван Пулюй.jpg
Ivan Franko.jpg
Lesya Ukrainka portrait.jpg
Solomiya Krushelnytska.jpg
Makarenko.jpg
Довженко Олександр3.jpg
Pyotr L Kapitsa Russian physicist 1964.jpg
1921. Нестор Махно в лагере для перемещенных лиц в Румынии.jpg
Sergey Korolyov 140-190 for collage.jpg
SBandera.jpg
Марчук Іван.jpg
Pavel Popovich.jpg
Latinina portret.jpeg
Valeri Lobanovsky.jpg
Yulia Tymoshenko November 2009-3cropped.jpg
Sergey Bubka 2013.jpg
Ruslana Euromaidan1 (cropped).jpg
VladimirVitaliy.jpg
2018-01-11 Olympiaeinkleidung Deutschland 2018 by Sandro Halank–10.jpg
Общ брой37 – 43 милиона
Разселение
ЕзикУкраински език
Религияправославие, Украинска гръкокатолическа църква, Протестантство
Сродни групидруги източни славяни
Map of the Ukrainian Diaspora in the World.svg
Карта на украинската диаспора по света
Украинци в Общомедия

Име и произходРедактиране

 
Украинец – кобзар

Украинците са един от народите наследници на русите, които в Ранното Средновековие създават обширна славянска държава – Рус, която покорява и присъединява към себе си съседните славянски племена и княжества на север и изток.

Името руси се използва за наименование на днешните украинци дълго време след разпада на Киевска Рус и Галичко-Волинското княжество (средновековна украинска държава, част от Рус),[16] което създава объркване с днешните руснаци. Руснаците и беларусите също са наследници на Рус, според повечето историци, но в този период днешните руснаци са наричани – „московци“ – пример за тази употреба е История славянобългарска на Паисий Хилендарски, където той пише за „русите“ и „московците“ като различни народи[17].

Друго историческо име е малоруси, което придобива широка употреба в 19 век, но никога не става ендоним (име използвано за самоопределяне). Пример за това е бележката на Захарий Стоянов относно руската политика в „Записки по българските въстания“ [18]

В Русия украинците са наричани черкаси (да не се бърка с черкези) до 18 век. Пример за това е грамота от Алексей Михайлович, където съобщава че се е допитвал народа дали да се приемат черкасите (на том соборе многое время разговор чинили и всех людей допрашивали – что принимать ли черкас [19]). След Переяславската рада официално се възприема понятието малоруси, което е продиктувано от нарастващите имперски претенции на Руското царство.

Казаците са социална, а не историческа категория, към която не всички етнически украинци са принадлежали. В казашките държави и автономии като Хетманата, Запорожката сеч и полковете Слобожанска Украйна, населението е наричано украинци в официалните документи. Въпреки това русини продължава да се използва като ендоним в 19 век, когато постепенно се замества от украинци в процеса на културното възраждане.

По време на революцията в Руската империя и последвалата гражданска война, в украински контекст наричани епохата на Освободителните борби (1917 – 1920), името украинци се закрепя и като названието използвано от другите народи. Украинските Социалисти-Революционери са на трето място в изборите на учредителното събрание на Русия. След обявяването си на независимост Украинската Народна Република придобива международно признание от Болшевишка Русия, Германия, Турция, Полша, България и други страни. УНР е завзета от болшевиките и Полша, на нейно място се създава формално независимата Украинска ССР, която после влиза в състава на СССР.

Днес украинци е предпочитаното име на народа, като другите са приемливи единствено в исторически контекст.

Език и писменостРедактиране

 
Украинците са 77,8% от населението на Украйна. 17% са етнически руснаци, a ~5% са от други народности, включително българи

Украинският език е майчин и делови език на мнозинството украинци. Той е индоевропейски славянски език, поради което е близък до съседните славянски езици – руски, беларуски, полски.

Украинският език използва кирилицата, но има някои малки разлики с българския вариант: буквата „і“ се използва за звука, изписван на български с „и“, а „и“ се използва за звук, сходен на „ъ“, който се обозначава в руския език с „ы“. Също така прозношението на буквата „г“ се различава от българското, а за българското „г“ се използва „ґ“; освен това се използват буквите „є“ и „ї“, които се изговарят „йе“ и „йи“ съответно.

Много етнически украинци живеещи в Източна Украйна, Русия и страните от ОНД говорят на руски език, но са запазили етническото си самосъзнание. Съществуват и говори, в които се смесва украинска фонетика и граматика с руска, които се обединяват под името „суржик“ (букв. каша, използва се неодобрително). Поради краткия период след неотдавнашната независимост на Украйна и масовата достъпност на руски печат и медии все още руският език се познава масово в страната. Украинският език през последните години расте по популярност сред населението на Украйна.

РелигияРедактиране

Повечето от украинците се самоопределят като християни, но има и много атеисти и нерелегиозни, както и малка част, изповядващи други религии. Православието е най-разпространено и е представено от две основни църкви. Едната е създадената през 2019 г. канонична и автокефална Православна църква на Украйна, призната от Вселенската патриаршия и три други поместни православни църкви – Църквата на Гърция, Александрийската патриаршия и Църквата на Кипър. Другата е каноничната Руска православна църква в Украйна, известна като Украинска православна църква (Московска патриаршия), призната от всички останали поместни православни църкви, включително от Българската православна църква. След тях по численост са представителите на Украинската гръко-католическа църква – католическа църква, но с източен обред (гръко-католици). Освен тях има и общност от протестанти. Във всички църкви службата е на украински и църковнославянски.

КухняРедактиране

Украински ястия са борш, вареники и холодец. Ядат се и голубци (сарми). Традиционно любима храна на украинците е сланината.

ИзточнициРедактиране

  1. www.ukrcensus.gov.ua, архив на оригинала от 31 октомври 2004, https://web.archive.org/web/20041031064500/http://www.ukrcensus.gov.ua/eng/results/general/nationality, посетен на 2006-04-07 
  2. www.perepis2002.ru
  3. www40.statcan.ca, архив на оригинала от 30 май 2008, https://web.archive.org/web/20080530011734/http://www40.statcan.ca/l01/cst01/demo26a.htm, посетен на 2006-04-07 
  4. www.census.gov
  5. www.ukrweekly.com
  6. (1999) www.ide.go.jp, архив на оригинала от 7 март 2008, https://web.archive.org/web/20080307133141/http://www.ide.go.jp/English/Publish/Mes/pdf/51_cap1_2.pdf, посетен на 2006-04-07 
  7. www.cia.gov
  8. www.cia.gov
  9. www.destatis.de
  10. www.acime.gov.pt, архив на оригинала от 13 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070713020028/http://www.acime.gov.pt/modules.php?name=News&file=article&sid=863, посетен на 2006-04-07 
  11. mimmc.ro, архив на оригинала от 13 май 2007, https://web.archive.org/web/20070513211550/http://mimmc.ro/info_util/formulare_1294/, посетен на 2006-04-07 
  12. www.cia.gov
  13. www.cia.gov
  14. www.eurasianet.org
  15. demo.istat.it
  16. Ukraine. // everyculture.com. Advameg, 2014. Посетен на 28 юли 2014. (на английски)
  17. www.pravoslavieto.com
  18. Захари Стоянов. Записки по българските въстания – Том първи. // 1870 – 1876. От всичко това се види, че войната в 1828 г. е била подигната только для уничтожении неверных поган, а братушките са теглили запартата за „бог да прости“. Та и другояче не е можало да бъде. Него време самите ни освободители, които са газили Дунава уж да ни освободят, са били роби, десет пъти по-мъчени и по-угнетявани, отколкото ние, раята. Разликата е била само в това, че на Балканския полуостров тираните са били с чалми, а в Русия с шапки. Солдатинът-роб, който е умирал по крайдунавските брегове, без да знае защо, брат му е умирал в това същото време в своето отечество на бесилото. В Турция по онова време биеха само селяните, а в Русия – наред. Достатъчно е да ви припомня горчивата участ само на нещастния малорусийски поет Тараса Шевченка, когото хищният негов господар помешчик биел по лицето, докато страните на поета станат червени като на рак! А Щепкин? А Тропинин? Сибиряков? Тях са ги биели така също само затова, защото са били талантливи. В Турция отнемаха само имуществото на раята, добитъка и пр. А в света Русия помешчикът имаше право да отнеме и любезното чедо на милозливата майка и го продаваше на пазар. А знаете ли каква продажба? Трампа за две ловджийски кучета! Най-после мислимо ли е било да се чака по онова време освобождение от такова едно правителство, което забранявало да се произнесе думата свобода и народ (наместо народ туряло се население), което забранявало на 21 000 000 същества, свои братя малоруси, да пишат и четат на майчиния си език? Русия дигала война повече да освободи Божигроб, „Света София“ и разкошната Византия и да побие поганците турки, както казах.
  19. Л.В. Черепнин. Земские соборы Русского государства в XVI – XVII вв. //

Външни препраткиРедактиране