Роналд Нориш
Роналд Джордж Рейфорд Нориш (на немски: Ronald George Wreyford Norrish) е британски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1967 г.[1][2]
| Роналд Нориш Ronald Norrish | |
| британски химик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Научна дейност | |
| Област | химия |
| Работил в | Кеймбриджки университет |
| Награди | Нобелова награда за химия (1967) Медал Дейви (1958) |
| Семейство | |
| Съпруга | Ани Смит |
| Деца | 2 |
| Роналд Нориш в Общомедия | |
Биография
редактиранеНориш е роден в Кеймбридж на 9 ноември 1897 г. в семейството на фармацевт. Учи в Пърс и Еманюуел колидж в Кеймбридж.[3]
Сражава се в Първата световна война във Франция, но е пленен. По-късно коментира с тъга, че много от съвременниците му и потенциални конкуренти в Кеймбридж не са оцелели войната. Сведенията сочат, че 2-ри лейтенант Нориш от кралската артилерия е изчезнал на 21 март 1918 г. През 1925 г. той се завръща в Еманюел колидж като научен сътрудник, а по-късно става ръководител на департамента по физикохимия към Кеймбриджкия университет. Там Нориш изследва в областта на фотохимията, използвайки източници на непрекъсната светлина (включително и небесни прожектори от войната). Нориш има късмета да работи с много надарени студенти и с тях провежда най-различни проучвания в областта на фотохимията и кинетиката, включително горенето и полимеризацията. През 1926 г. се жени за Ани Смит, която води лекции в Кардифския университет. Имат две дъщери.[4]
Нориш е избран за член на Британското кралско научно дружество през 1936 г.[5] През 1958 г. е награден с медал Дейви.[4] В резултат от разработването на светкавичната фотолиза, Нориш е награден с Нобелова награда за химия през 1967 г. заедно с Манфред Айген и Джордж Портър[6] за изучаването им на изключително бързите химични реакции.[3] При тази техника, газова система в състояние на равновесие се подлага на кратко проблясване светлина, което предизвиква фотохимични реакции в газа. Второ проблясване се използва след това, за да се засекат и измерят промените, настъпили в газа, преди да се възстанови равновесието му отново. Едно от постиженията му е разработването на наречената в негова чест реакция на Нориш.
В Кеймбридж Нориш ръководи Розалинд Франклин, бъдеща изследователка на ДНК, с която влиза в известен конфликт.[7] През 1963 г. Нориш е назначен за професор емеритус, но продължава да работи с индивидуални студенти и като съветник в промишлеността.[4]
Нориш е чуждестранен член на Българската и на Полската академия на науките.[4]
Умира на 7 юни 1978 г.
Източници
редактиране- ↑ Norrish's Nobel Foundation biography
- ↑ Norrish's Nobel Lecture Some Fast Reactions in Gases Studied by Flash Photolysis and Kinetic Spectroscopy
- ↑ а б Ronald George Wreyford Norrish (1897 – 1978) // Emmanuel College, Cambridge. Посетен на 25 януари 2012.
- ↑ а б в г Ronald G.W. Norrish – Biographical
- ↑ Dainton, F. и др. Ronald George Wreyford Norrish. 9 November 1897 – 7 June 1978 // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 27 (0). 1981. DOI:10.1098/rsbm.1981.0016. с. 379 – 424.
- ↑ Fleming, G. R. и др. George Porter KT OM, Lord Porter of Luddenham. 6 December 1920 – 31 August 2002: Elected F.R.S. 1960 // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 50 (0). 2004. DOI:10.1098/rsbm.2004.0017. с. 257 – 283.
- ↑ Rosalind Franklin: The Dark Lady of DNA. New York: HarperCollins, 2002. ISBN 0-06-018407-8, с. 72.