Рохус Фридрих фон Линар

Рохус Фридрих фон Линар (на немски: Rochus Friedrich Graf zu Lynar; * 16 декември 1708 в Любенау в Бранденбург; † 13 ноември 1781 в Любенау) е граф от стария пруски род Линар, дипломат на служба на датската корона.

Рохус Фридрих фон Линар
граф, датски дипломат
Роден	16 декември 1708 г. Федерална република Германия
Починал	13 ноември 1781 г. Федерална република Германия
Герб
Рохус Фридрих фон Линар в Общомедия

Рохус Фридрих фон Линар

Дворецът Любенау (фото: 2016)

Той е най-малкият син на саксонския камерхер и съветник Фридрих Казимир фон Линар (1673 – 1716) и съпругата му Ева Елизабет фон Виндиш-Грец (1672 – 1745), дъщеря на граф Адам фон Виндиш-Грец († 1704). Внук е на граф Зигмунд Казимир фон Линар (1648 – 1696) и фрайин Шарлота фон Блументал (1652 – 1720). Брат е на германския дипломат Мориц Карл фон Линар (1702 – 1768).

От 16 годишна възраст Рохус Фридрих фон Линар е възпитаван от по-късния му тъст граф Хайнрих XXIV фон Ройс-Кьостриц в Кьостриц, заедно с неговия син Хайнрих VI (Ройс-Кьостриц). През 1726 г. той започва да следва в университета в Йена и 1729 г. университета в Хале. След завържването му от 1731 г. той пътува в Швеция, Германия, Нидерландия, Франция и Англия и наблюдава политическото положение. През 1733 г. той отива в Копенхаген, влиза на служба в „Германския канцлай“ и е издигнат на „камер-хер“. През 1734 г. той има дипломатическа мисия в Източна Фризия, където се грижи за княгиня София Каролина от Източна Фризия, сестрата на датската кралица София Магдалена от Източна Фризия (1700 – 1770), и с Карл Едцард от Източна Фризия, последният княз от Източна Фризия, преговаря за договор.

През 1735 г. той става датски пратеник в Стокхолм и 1739 г. е награден с „Данеброгорден“. През 1740 г. Кристиан VI, кралят на Дания и Норвегия, го поставя в главния съд в Готорп и през 1742 г. го прави канцлер и президент на управлението на Херцогство Холщайн. През 1746 г. той става таен съветник и 1749 г. има мисия в двора на Сант Петербург, където трябва да реши чрез преговори конфликтите за херцогствата Шлезвиг и Холщайн между руската царица Елисавета и херцог Карл Петер Улрих фон Холщайн-Готорп, по-късният цар Петър III. От февруари 1750 г. Линар е извънреден пратеник в царския двор. През март 1752 г. той получава големи награди, но не става държавен министър. Кралят го прави щатхалтер и дрост на графствата Олденбург и Делменхорст и го мести в Олденбург в Долна Саксония, където е 13 години (от 1752 до 1765). Графство Олденбург е от 1667 г. под регентството на датската корона. През това време той се посвещава на литературата и писане на теологичсески произведения. Линар не се грижи за жителите там, увеличава данъците, и през 1765 г. получава жалби от датската камера и е сменен.

Фамилия

Рохус Фридрих фон Линар се жени на 27 май 1735 г. в Кьостриц за Мария София Хелена фон Ройс-Кьостриц (* 30 ноември 1712 в Дитерсбах; † 18 февруари 1781 в Луббенау), дъщеря на граф Хайнрих XXIV фон Ройс-Кьостриц (1681 – 1748) и Елеонора фрайин фон Промниц-Дитерсбах (1688 – 1776). Те имат седем деца:

• Фридрих Улрих (* 16 март 1736; † 21 юни 1807), кралски датски камерхер
• Кристиан Ернст (* 6 февруари 1742; † 28 април 1784), рицар на Йоанитския орден, женен на 30 декември 1771 г. за графиня Августа Каролина Луиза фон Пюклер, фрайин фон Гродиц (* 31 декември 1750; † 9 септември 1818); имат пет деца
• Шарлота Вилхелмина Изабела (* 20 юли 1743; † 16 август 1811), омъжена на 23 януари 1765 г. за граф Фридрих Леополд фон Вартенслебен († 17 ноември 1770)
• Рохус (* 18 март 1745; † 30 януари 1824), кралски датски генерал-адютант, женен на 22 октомври 1784 г. за София Шарлота фон Алефелт (* 4 февруари 1762)
• Хайнрих Казимир Готлоб фон Линар (* 7 май 1748; † 19 септември 1796), писател
• Амалия Вилхелмина Мария (* 4 май 1753; † 14 септември 1834), омъжена на 26 януари 1769 г. за граф Александер Херман фон Камеке ( † 6 април 1806)
• Мориц Лудвиг Ернст (* 15 декември 1754; † 15 август 1807), на кралска датска военна служба, 1806 г. издигнат на 1. княз на Линар, женен на 8 октомври 1784 г. за графиня Фридерика Юлиана фон Ранцау (* 23 октомври 1755; † 7 май 1838); имат 5 деца

Произведения

• Seneca, von der Gnade, übersetzt mit Anmerkungen. Hamburg 1753.
• Seneca, von der Kürze des Lebens. Hamburg 1754.
• Versuch einer Paraphrasis des Briefes Pauli an die Römer. 1754.
• Erklärende Umschreibung des Briefes an die Ebräer. Bremen 1756.
• Der Sonderling. Hannover 1761.
• L'homme singulier a Copenhague. 1771. (fr.)
• Erklärende Umschreibung sämmtlicher apostolischer Briefe. Halle 1765.
• Rede bei der kurfürstlichen Huldigung in Lübben. 1768.
• Erklärende Beschreibung des Evangelii Johannis. 1770.
• Erklärende Umschreibung der vier Evangelisten. Halle 1775.
• Neue Miscellaneen, historischen, politischen, moralischen, auch sonst verschiedenen Inhalts. 2 Stücke. Leipzig 1775.
• Des weiland Grafen Rochus Friedrich zu Lynar hinterlassene Staatsschriften und andere Aufsätze. 2 Bände. Hamburg 1793.

Литература

• Stefan Hartmann: Lynar, Rochus Friedrich Graf von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 15, Duncker & Humblot, Berlin 1987, ISBN 3-428-00196-6, S. 583
• Lynar, Rochus Friedrich Graf von. In: Hans Friedl u. a.: Biographisches Handbuch zur Geschichte des Landes Oldenburg. Hrsg. im Auftrag der Oldenburgischen Landschaft. Isensee, Oldenburg 1992, ISBN 3-89442-135-5, S. 429 – 431 (online).
• Leopold von Zedlitz-Neukirch: Neues preussisches Adelslexicon|Neues preussisches Adels-Lexicon. Verlag Gebrüder Reichenbach, Leipzig, 1837, 3. Band, S. 328 (Online)
• Allgemeine Literatur-Zeitung. 1794, 4. Band, Sp. 106 f (Online)
• Johann Georg Meusel: Lexikon der vom Jahr 1750 bis 1800 verstorbenen teutschen Schriftsteller. Leipzig, 1808, Band 8, S. 421 (Online)
• August Mutzenbecher: Lynar, Rochus Friedrich Graf zu. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 19, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 734 – 736.
• Christian Heinrich Jenichen: Lebens-Lauf des Hochgebornen Grafen Herrn Rochus Friedrich Grafen zu Lynar. Leipzig 1782 (Digitalisat)
• Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 8:149