Рудолф I (Саксония-Витенберг)

Рудолф I (на немски: Rudolf I.; * 1284; † 12 март 1356) е херцог на Саксония-Витенберг (1298 – 1356), първият курфюрст на Курфюрство Саксония от род Аскани (1355 – 1356) и райхсмаршал на Свещената Римска империя (1298 – 1356). Получава сан курфюрст през 1355 г. в Прага от император Карл IV за поддръжка в борбата за императорска власт.

Рудолф I
Rudolf I., Herzog von Sachsen-Wittenberg
херцог на Саксония-Витенберг,
1. курфюрст на Саксония
Роден
около 1284 г.
Починал
12 март 1356 г. (72 г.)
ПогребанВитенберг, Федерална република Германия
Управление
Период1298 – 1356
Други титлирайхсмаршал на Свещената Римска империя
Герб
Семейство
БащаАлбрехт II (Саксония-Витенберг)
МайкаАгнес фон Хабсбург (1257 – 1322)
Братя/сестриАлбрет II фон Саксония-Витенберг
ДецаРудолф II
Венцел I (Саксония-Витенберг)
Ото (Саксония-Витенберг)
Елизабет фон Саксония-Витенберг
Агнес фон Саксония-Витенберг
Беатрикс фон Саксония-Витенберг
Хелена фон Саксония-Витенберг
Рудолф I в Общомедия

Произход редактиране

Рудолф I произлиза от род Аскани от Саксония-Витенберг. Той е син на курфюрст и райхсмаршал Албрехт II († 25 август 1298). Майка му Агнес (1257 – 1322) е сестра на римско-немския крал Албрехт I от Хабсбургите.

Управление редактиране

 
Изборът на Хайнрих VII от Люксенбург, за когото Рудолф дава своя глас

След смъртта на баща му на 25 август 1298 г. Рудолф I е още малолетен. От майка си Рудолф I получава още през 1290 г. графството Брена и околностите, които първо са управлявани от нея. По това време тя го праща за възпитаване при брат ѝ Албрехт I. Тя е негова регентка в Саксония-Витенберг до 1302 г.

На старите жители в неговата територия той забранява славянския език и под влиянието на майка му започва гонитба на евреите от Витенберг. През 1308 г. след убийството на чичо му Албрехт I († 1 май 1308) той дава гласа си на 27 ноември 1308 г. на граф Хайнрих VII от Люксенбург и му помага с пари и войска. Така спечелва подкрепата на бъдещия император на Свещена Римска империя.

 
Рудолф I

През 1340 г. той построява дворец Витенберг.

В резултат на посредническа дейност Рудолф завързва връзка с пражкия двор, което се оказва важно след изборите през 1346 година, когато за император при сложни условия е избран чешкия крал Карл IV Люксембургски. Рудолф е единствения курфюрст присъстващ на неговата коронация. За благодарност за поддръжката, той през 1347 година получава Алтмарк; така граница между Саксония и Бранденбург става река Елба. През 1350 година отношенията се развалят, когато император Карл утвърждава Людвиг Баварски за маркграф на Бранденбург и Лужица. Отношенията се възстановяват след като Карл отдава на Рудолф Валхенхоф в Прага, находящ се на Мала страна.

Най-големият си успех Рудолф преживява на 4 октомври 1355 година, когато императорът издава „Златната Була“, която приема за курфюрствата закон за първородството; прави курфюрствата неделими и предоставя титула „курфюрст на Саксония“ на Сакс-витенбергския клон.

Рудолф I умира на 12 март 1356 г. във Витенберг, където първо е погребан във францисканската църква и е преместен през 1883 г. в дворцовата църква.

Фамилия редактиране

Първи брак: 1298 г. с маркграфиня Юта (Бригита) от Бранденбург († 9 май 1328, Витенберг), дъщеря на маркграф Ото V от Бранденбург. Те имат децата:

Втори брак: 28 август 1328 г. с Кунигунда от Полша (1298; † 9 април 1333), дъщеря на крал Владислав I Локетек от Полша и на Хедвиг от Калиш. Била е вдовица на силезкия херцог Бернхард II от херцогство Швидница-Явор. Те имат едно дете:

  • Миско (също Месико) (* 1330; † 1350) ∞ Евдоксия

Трети брак: 1333 г. с Агнес от Линдов (* 18 декември 1314; † 9 май 1343), дъщеря на граф Улрих I от Линдов, преди това омъжена с херцог Хайнрих II фон Мекленбург († 1329). Те имат децата:

Източници редактиране

  • Jirí Louda and Michael Mac Lagan, Heraldry of the Royal Families of Europe. Little, Brown and Company, London, 1999
  • Johann Franzl, Rudolf I. Der erste Habsburger auf dem deutschen Thron.
  • Beck, Lorenz Friedrich: Rudolf I. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 184 f. (Digitalisat).
  • Otto von Heinemann: Rudolf I. (Herzog von Sachsen-Wittenberg). Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 29, Duncker & Humblot, Leipzig 1889, S. 554 f.

Външни препратки редактиране