Рупърт Френд
Рупърт Френд (на английски: Rupert Friend) е английски театрален и филмов актьор, сценарист и режисьор, носител на награда „Сателит“ и номиниран за „Еми“, две „Британски награди за независимо кино“ и три награди на „Гилдията на киноактьорите“.[1] Известни филми с негово участие са „Гордост и предразсъдъци“, „Младата Виктория“, „Пет дни война“, „Нулевата теорема“ и сериалът „Вътрешна сигурност“.
| Рупърт Френд Rupert Friend | |
 Рупърт Френд, 2020 г. | |
| Роден | 1 октомври 1981 г. |
|---|---|
| Активност | 2004– |
| Партньори | Ейми Мълинс (от 2013) |
| Награди | Изключителен нов талант: 2005 „Сателит“ |
| Уебсайт | |
| Рупърт Френд в Общомедия | |
Биография
редактиранеРупърт Френд е роден на 1 октомври 1981 г. в Стоунсфилд, Оксфордшър.[2] Баща му е бизнесмен, а майка му работи за организация занимаваща се с емиграцията, предоставяне на убежище на имигранти и правата на човека.[3] Рупърт учи първо в „Marlborough School“ в Удсток и в частното училище „d'Overbroeck's“ в Оксфорд.[3] По-късно се записва в престижната Академия по драматично изкуство „Уебър Дъглас“ в Лондон.[4] Преди да се насочи към актьорската професия, Рупърт има желание да стане моряк и да обиколи света на борда на яхта.[2]
От 2005 до 2010 г. има любовна връзка с английската актриса Кийра Найтли,[5][6] с която се запознава на снимачната площадка на филма „Гордост и предразсъдъци“.[2][5] От 2013 г. има връзка с американската актриса, спортистка и модел Ейми Мълинс.[7]
Кариера
редактиранеДебютът му е през 2004 г. във филма „Развратникът“ с участието на Джони Деп в ролята на Джон Уилмът и Джон Малкович в ролята на Чарлз II.[8] За изпълнението си печели награда „Сателит“ в категория „Изключителен нов талант“.[9] През 2005 г. участва за пръв път в главна роля в драмата „Мисис Палфри в Клермон“. През същата година си партнира с Кийра Найтли и Джуди Денч във филма „Гордост и предразсъдъци“. През 2007 г. си партнира с Колин Фърт и Бен Кингсли във филма „Последният легион“, а през 2008 г. играе във военната драма „Момчето с раираната пижама“.
През 2009 г. играе ролята на Алберт фон Сакс-Кобург-Гота в „Младата Виктория“. През 2010 г. дебютира като режисьор в късометражния филм „Стив“ и на театралната сцена в постановката „The Little Dog Laughed“.[10] От 2012 г. играе ролята на агента на ЦРУ Питър Куин в сериала „Вътрешна сигурност“.
Избрана филмография
редактиране- „Развратникът“ (2004)
- „Гордост и предразсъдъци“ (2005) като Джордж Уикъм
- „Мисис Палфри в Клермон“ (2005)
- „Луната и звездите“ (2007)
- „Извън закона“ (2007)
- „Последният легион“ (2007)
- „Територия на девици“ (2007)
- „Момчето с раираната пижама“ (2008)
- „Шери“ (2009)
- „Младата Виктория“ (2009) като Алберт фон Сакс-Кобург-Гота
- „Хлапето“ (2010)
- „Пет дни война“ (2011)
- „Вътрешна сигурност“ (сериал, 2012 – ) като Питър Куин
- „Звезди в късометражни филми“ (режисьор, сценарист и продуцент, 2012)
- „Към звездите“ (2013)
- „Нулевата теорема“ (2013)
- „Хитмен: Агент 47“ (2015) като Агент 47 / Агент 48
- „Френският бюлетин на Либърти, Канзас Ивнинг Сън“ (2021) като дил-сержант / актьор, играещ войник
Бележки
редактиране- ↑ Rupert Friend – Awards // IMDb. Посетен на 26 септември 2014. (на английски)
- ↑ а б в Rupert Friend Bio // TV Guide. Посетен на 26 септември 2014. (на английски)
- ↑ а б Rupert Friend Biography // Starpulse. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 26 септември 2014. (на английски)
- ↑ Right on cue: the new breed of screen stars // Mail Online. Посетен на 26 септември 2014. (на английски)
- ↑ а б Кийра Найтли остави гаджето си Рупърт Френд // LadyZone.bg. Посетен на 26 септември 2014.[неработеща препратка]
- ↑ ...Keira Knightly and Rupert Friend to split... // Mail Online. Посетен на 26 септември 2014. (на английски)
- ↑ What I’ve learnt: Rupert Friend // The Times. Посетен на 26 септември 2014. (на английски)
- ↑ Rupert Friend – Biography // в-к Ню Йорк Таймс. Посетен на 26 септември 2014. (на английски)
- ↑ Rupert Friend | Television Academy // Television Academy. Посетен на 1 октомври 2014. (на английски)
- ↑ The Little Dog Laughed – Friend makes W/E debut // indielondon.co.uk. Посетен на 1 октомври 2014. (на английски)
