Джуди Денч

английска актриса

Дейм Джудит Оливия Денч CH DBE FRSA (на английски: Dame Judi Olivia Dench)[1] е британска кино- и театрална актриса, и активистка.[2] Във Великобритания има репутацията на една от най-великите актриси в историята главно чрез работата си в театъра, който е нейна сила през цялата ѝ кариера. Неведнъж е обявявана за Номер едно в анкетите за най-добър британски актьор.[3]

Джуди Денч
Judi Dench
английска актриса
Джуди Денч на церемонията на Британските филмови награди през 2007 г.
Родена
Джудит Оливия Денч
9 декември 1934 г. (89 г.)
Хюорт, Йорк, Англия
РелигияКвакерство
Националност Англия
 Великобритания
Учила вCentral School of Speech and Drama, Лондон
Актьорска кариера
Активност1957 – днес
ОскариНай-добра поддържаща женска роля:
1999: „Влюбеният Шекспир
Златен глобусНай-добър актьор в драма:
1991: The Last of the Blonde Bombshells
БАФТАНай-добър дебют в главна роля във филм:
1965: „Четири сутринта
Най-добра актриса в поддържаща роля:
1986: „Стая с изглед
1988: „Шепа прах
1998: „Влюбеният Шекспир
Най-добра актриса в главна роля:
1997 „Мисис Браун
2001: „Айрис
БАФТА телевизия:
Най-добра актриса:
1968: „Разговор с непознат
1982: Going Gently
A Fine Romance (еп. 1)
Вишнева градина
2001: The Last of the Blonde Bombshells
Най-добро развлекателно представление:
1985: A Fine Romance (еп. 4)
Театрални наградиНаграда „Тони“ за най-добра театрална актриса:
1984: Amy's View
Семейство
БащаРеджиналд Артър Денч
МайкаЕлеонора Олив (Джоунс)
Братя/сестриДжефри Денч
брат
СъпругМайкъл Уилямс (1971 – 2001)
ПартньорДейвид Милс (2010 – днес)
ДецаТара Кресида Франсис Уилямс (Финти Уилямс)
Уебсайт
Джуди Денч в Общомедия

Дебютира професионално през 1957 г. с театралната компания Олд Вик. През следващите няколко години участва в няколко пиеси на Шекспир: играе Офелия в „Хамлет“, Жулиета в „Ромео и Жулиета“ и Лейди Макбет в „Макбет“. Въпреки че по-голямата част от дейността ѝ в този период е в театъра, тя работи и в киното и печели награда на БАФТА за най-обещаващ дебют. През 1968 г. получава отлични отзиви за главната си роля на Сали Боулс в мюзикъла „Кабаре“.

През следващите две десетилетия се утвърждава като една от най-значимите британски театрални актриси, работейки за Кралския национален театър и за Кралската шекспирова компания. Получава признанието на критиката за работата си в телевизионните сериали A Fine Romance (1981 – 1984) и As Time Goes By (1992 – 2005), и в двата от които играе главни роли. Филмовите ѝ участия са редки и включват поддържащи роли в големи филми като „Стая с изглед“ с Джеймс Айвъри (1985), преди да се издигне до международната слава като М в „Златното око“ (1995) – роля, която продължава да играе във филмите за Джеймс Бонд до последната си поява в „Спектър“ (2015).[4]

Шесткратно номинирана за наградата „Оскар“, през 1999 г. Денч печели „Оскар“ за най-добра поддържаща актриса за 6-минутното си изпълнение на кралица Елизабет I във „Влюбеният Шекспир“ (1998) и има шест номинации за наградата за изпълненията си в „Мисис Браун“ (1997), „Шоколад“ (2000), „Айрис“ (2001), „Госпожа Хендерсън представя“ (2005), „Записки по един скандал“ (2006) и „Филомена“ (2013). Носителка е и на редица други отличия за актьорската си игра в театъра, киното и телевизията: единадесет награди на Британската филмова академия (1966, 1968, 1982, 1985, 1987, 1989, 1998, 1999, 2001 и 2002 г.), от които четири BAFTA TV и една BAFTA Fellowship, седем награди „Лорънс Оливие“, три награди „Сателит“ (1998, 2008 и 2009 г.), две награди на Гилдията на екранните актьори (1999 и 2001 г.) и „Златен глобус" (1998 и 2001 г.), една Награда „Тони“ (1999), Специална награда „Оливие“ (2004), Европейски филмови награди (2008), Изследователска стипендия на Британския филмов институт (2011) и много други.[5][6]

Биография

редактиране

Ранни години

редактиране

Джуди Денч е родена на 9 декември 1934 г. в Хюорт – част от град Йорк, Англия. Майка ѝ Елеанора Олив (родена Джоунс) е родена в Дъблин, Ирландия. Баща ѝ Реджиналд Артър Денч (1897 – 1964) е лекар, роден в Дорсет, Англия, който по-късно се премества в Дъблин, където израства.[7] Той се запознава с майка ѝ, докато учи медицина в Тринити колидж в Дъблин.[8][9] Денч има двама братя, единият от които е актьорът Джефри Денч (1928 – 2014); и двамата са родени в град Тилзли, Ланкашър.[10][11] Племенницата ѝ Ема Денч е професор по древноримска история в Бирбек Колидж и в Харвард.[9]

На 13-годишна възраст Денч посещава училище „Маунт“ – частно квакерско средно училище в Йорк, и става квакерка.[12][13]

Ранни години

редактиране

Чрез родителите си Денч е в редовен контакт с театъра. Баща ѝ е личен лекар на Йоркския театър, а майка ѝ е негова гардеробиерка[14] Актьорите често отсядат в дома им. През 1951, 1954 и 1957 г. тя участва непрофесионално в първите три постановки на модерното възраждане на Йоркските мистерии – средновековен цикъл от 43 „Мистерийни пиеси“ (на английски: Mystery plays).[15] В третата пиеса тя играе ролята на Дева Мария, изпълнена на неподвижна сцена в Йоркските музейни градини.[16]

Въпреки че първоначално се обучава за сценографка, Денч се интересува от актьорската игра, тъй като брат ѝ Джеф посещава Централната школа за реч и драматургия (Central School of Speech and Drama) в Лондон, намираща се тогава в Роял Албърт Хол. Тя кандидатства и е приета, и в школата е съученичка на Ванеса Редгрейв. Денч завършва и получава четири актьорски награди, включително Златен медал за изключителна студентка.[14]

 
Денч с Лорънс Оливие, Джон Невил и Джоузеф О'Конър в Белград.

През септември 1957 г. актрисата прави първата си професионална сценична изява с театралната компания Олд Вик (Old Vic) в Кралския дворцов театър в Ливърпул като Офелия в „Хамлет“ Според критика на вестник „Ландън Ивнинг Стандарт“ Денч има „талант, който ще бъде показан с по-голямо предимство, когато тя придобие някаква техника, за да го използва“.[17] След това Денч дебютира в Лондон в същата продукция с Олд Вик. Тя е член на компанията в продължение на четири сезона: 1957 – 1961 г., като нейните роли включват Катерина в „Хенри V“ през 1958 г. (неин дебют в Ню Йорк) и Жулиета в „Ромео и Жулиета“ през 1960 г., режисирани от Франко Дзефирели. През този период актрисата обикаля САЩ и Канада, и играе в Югославия и на Единбургския фестивал.

Денч се присъединява към Кралската шекспирова компания през декември 1961 г. с ролята си на Аня във „Вишнева градина“ в Театър „Олдуич“ в Лондон. Тя дебютира в Стратфорд на Ейвън през април 1962 г. като Изабела в „Мяра за мяра“.

Впоследствие играе в сезони на театрите Нотингам Плейхаус от януари 1963 г. (включително турне в Западна Африка като Лейди Макбет за Британския съвет) и Оксфорд Плейхаус от април 1964 г.

На 6 декември 1964 г. играе Валънтайн Уоноп в трите части на The Parade's End по едноименната тетралогия романи на британския писател Форд Мадокс Форд. Драмата е част от Theatre 625 – британски телевизионен драматичен антологичен сериал, продуциран от Би Би Си и излъчван по Би Би Си 2. Същата година тя дебютира в киното в криминалния филм „Третата тайна“ (The Third Secret). През 1965 г. има малка роля в трилъра за Шерлок Холмс A Study in Terror с колегата си от „Нотингам Плейхаус“ Джон Невил.[18] През 1966 г. участва отново в Theatre 365 по Би Би Си 2 в ролята на Тери в драмата от четири части Talking to a Stranger. За изпълнението си печели наградата на БАФТА за най-добра актриса.[19][20]

Известност

редактиране

През 1966 г. Денч получава Наградата на БАФТА за най-обещаващ дебют в главна роля във филм за изпълнението си в „Четири сутринта“ (Four in the Morning). През 1968 г. е ред на Наградата на БАФТА за най-добра актриса за ролята ѝ в британската телевизионна драма на Джон ХопкинсГоворейки с непознат“ (Talking to a Stranger), излъчена по Би Би Си през 1966 г.[21]

През 1968 г. ѝ е предложена ролята на Сали Боулс в мюзикъла „Кабаре“. Както по-късно казва английският критик Шеридан Морли: „Отначало тя си помисли, че се шегуват. Никога не е правила мюзикъл и има необичаен хриплив глас, който звучи така, сякаш има постоянна настинка. Тя бе толкова уплашена да пее публично, че се яви на прослушване отстрани, оставяйки пианистите сами на сцената".[22] Но след като мюзикълът е представен на сцената на Театър „Палас“ в Лондон през февруари 1968 г., британският драматург Франк Маркъс коментира, че: „Тя пее добре. По-специално главната песен е наситена с голямо чувство."

След дълго участие в „Кабаре“ Денч се присъединява към Кралската шекспирова компания (RSC). В продължение на близо 20 години тя прави многобройни участия с компанията в Стратфорд на Ейвън и в Лондон, и печели няколко награди за най-добра актриса. Тя е херцогинята в „Херцогинята на Малфи“ на Джон Уебстър през 1971 г. В сезона в Стратфорд през 1976 г. и в Театър „Олдуич“ в Лондон през 1977 г. участва в две комедийни представления: като Адриана в мюзикъла на Тревър Нън по пиесата на ШекспирКомедия от грешки“, и като Беатрис в British Raj – постановката на режисьора Джон Бартън на пиесата на Шекспир „Много шум за нищо“. Английският журналист Бърнард Лъвин пише за Денч във вестник „Съндей Таймс“: „... тя демонстрира още веднъж, че е комична актриса със съвършени умения, може би най-добрата, която имаме."[23]

Едно от най-забележителните ѝ постижения с RSC е ролята на лейди Макбет през 1976 г. Аплодираната постановка на Тревър Нън на „Макбет“ е поставена за първи път с минималистичен дизайн в Tеатър The Other Place в Стратфорд. Неговата малка кръгла сцена фокусира вниманието върху психологическата динамика на героите, а Иън Маккелън в главната роля и Денч получават изключително благоприятни отзиви. „Ако това не е страхотна актьорска игра, не знам какво е", пише критикът Майкъл Билингтън във вестник „Гардиън“, а JC Trewin коментира в списание „Лейди“: „Ще се учудя, ако изпълнението ѝ е съчетаемо с някое друго от поколението на тази актриса“. Продукцията е пренесена в лондонския театър Donmar Warehouse през септември 1977 г. и е адаптирана за телевизията, и по-късно е пусната на VHS и DVD. През 1977 г. Денч печели наградата на Театралното дружество на Уест Енд (SWET) за най-добра актриса.

Денч е номинирана за Наградата на БАФТА за ролята си на Хейзъл Уайлс в драмата на Би Би Си от 1979 г. „На раменете на гигант“ (On Giant's Sdhoulders).[24] През 1989 г. е избрана за ролята на Пру Форест – дългогодишна няма съпруга на Том Форест в сапунената опера на Би Би Си „Стрелците“ (The Archers) в 10000-то ѝ издание.[25] Тя има романтична роля в телевизионния филм на Би Би Си „Лангриш, слезни“ (Langrishe, Go Down) (1978) с Джеръми Айрънс; сценарист на филма по романа на ирландския писател Ейдън Хигинс е Харолд Пинтър, а режисьор – Дейвид Джоунс. Във филма Денч играе една от трите сестри – стари моми, живеещи в западащо ирландско имение в Уотърфорд.

Денч дебютира като режисьор през 1988 г. с турнето на Театрална компания „Ренесанс“ на име „Ренесансовият Шекспир на път" в сътрудничество с една от най-старите британски театрални компании – Birmingham Rep. Сезонът завършва с 3-месечна репертоарна програма в Театър „Финикс" в Лондон. Приносът на Денч е в постановката на „Много шум за нищо“, представена в Наполеоновата епоха, в която Кенет Брана и Ема Томпсън играят ролите на Бенедикт и Беатрис.

Денч участва многократно в Уест Енд, включително в ролята на Мис Трант в мюзикъла The Good Companions през 1974 г. в Театъра на Нейно Величество (Her Majesty Theatre). През 1981 г. не успява да изиграе ролята на Гризабела в оригиналната продукция на мюзикъла „Котките“, т.к. е принудена да се оттегли поради скъсано ахилесово сухожилие, оставяйки ролята на Илейн Пейдж.[26]

Актрисата играе в Кралския национален театър в Лондон, където е в незабравимата роля на Клеопатра в пиесата на Шекспир „Антоний и Клеопатра“ (1987). През септември 1995 г. е Дезире Армфелдт в голямото възраждане на мюзикъла „Малка нощна музика“ на американския композитор Стивън Сондхайм, за която роля печели награда „Лорънс Оливие“.

През 1989 г. Денч участва в британския телевизионен сериал „Лошо поведение“ (Behaving Badly), излъчен по Чанъл 4, базиран на едноименния роман на Катрин Хийт.

Популярен успех

редактиране

След дълъг период между филмите за Джеймс БондУпълномощен да убива“ (1989) и „Златното око“ (1995), продуцентите дават на Денч ролята на М – шефка на Джеймс Бонд. Както се твърди, персонажът е създаден по модела на дама Стела Римингтън – истинският ръководител на MI5 между 1992 и 1996 г.[27][28] Денч става първата жена, която играе М, наследявайки Робърт Браун.[29][30] „Златното око“ е 17-ият шпионски филм от поредицата и първият с участието на Пиърс Броснан като служител на MI6; той е първият филм за Бонд, направен след разпадането на Съветския съюз и края на Студената война, който дава предисторията на сюжета. В световен мащаб брутните печалби от него възлизат на 350,7 млн. щатски долара,[31] а критиците гледат на него като на модернизиране на поредицата.[32][33]

През 1997 г. Денч играе първата си главна филмова роля като кралица Виктория в телевизионния филм на Джон МадънМисис Браун“, който показва връзката на кралицата с личния ѝ слуга и фаворит Джон Браун, изигран от Били Конъли. Заснет с намерението да бъде показан по Би Би Си 1 и в Masterpice Theatre – драматичен антологичен телевизионен сериал на американската телевизия WGBH, той е закупен от магната на Мирамакс Харви Уайнстийн. Той счита, че драматичният филм трябва да бъде излъчен по кината и го показва в американските киносалони.[34] Филмът се радва на положителни отзиви и на неочакван търговски успех, спечелвайки повече от 13 млн. долара по целия свят.[35] През 1997 г. е показан в раздела Un Certain Regard на Фестивала в Кан.[36] За изпълнението си Денч събира всеобщото признание от критиците; тя е отличена с четвъртата си номинация за Наградата на БАФТА за най-добра актриса във водеща роля и с първата си номинация за най-добра актриса на 70-те награди „Оскар“.[6] През 2011 г., докато приема наградата на Британския филмов институт в Лондон, актрисата казва, че проектът поставя началото на нейната холивудска кариера и се шегува, че „това е благодарение на Харви, чието име съм си татуирала на дупето“.[34][37] През 2017 г. Денч казва за вестник „Сън“, че Уайнстийн несъмнено е помогнал за филмовата ѝ кариера и тя не е знаела за сексуалните му посегателства, и изразява съчуствие към жертвите.[38]

Другият филм на Денч от 1997 г. е „Винаги ще има утре" на Роджър Спотисууд, който е вторият ѝ филм от поредицата за Джеймс Бонд.[39] Същата година тя работи отново с режисьора Джон Мадън в игралния филм „Влюбеният Шекспир“ (1998) – романтична комедийна драма, която изобразява любовната връзка на Уилям Шекспир, изигран от Джоузеф Файнс, по времето когато пише пиесата „Ромео и Жулиета“. По повод играта на Денч в ролята на Елизабет I вестник „Ню Йорк Таймс“ коментира, че „проницателната, ужасяваща Елизабет на Денч е едно от най-големите наслади на филма“.[40] На следващата година тя е номинирана за повечето от важните филмови награди, като печели както награда Оскар за най-добра поддържаща женска роля, така и наградата на БАФТА за най-добра актриса в поддържаща роля.[6]

През 1999 г. Денч печели Награда „Тони“ за изпълнението си на Есме Алън в постановката на Бродуей Amy's View на сър Дейвид Хеър.[6] Същата година тя участва заедно с Шер, Джоан Плоурайт, Маги Смит и Лили Томлин в полуавтобиографичната драма „Чай с Мусолини“ на Франко Дзефирели, която разказва за възпитанието на младото италианско момче Лука от група британки и американки преди и по време на Втората световна война. През 1999 г. излиза и третият филм за Джеймс Бонд с Пиърс Броснан „Само един свят не стига“. В него М има по-голяма роля с главния злодей Ренард, който се завръща, за да я преследва, замисля убийството на стария ѝ приятел сър Робърт Кинг и уж се опитва да убие дъщеря му Електра.

2001 – 2005 г.

редактиране

През януари 2001 г. съпругът на Денч Майкъл Уилямс умира от рак на белия дроб. Денч заминава за Нова Скотия, Канада почти веднага след погребението му, за да започне продукцията на драматичния филм на Ласе ХалстрьомМестни новини“ – терапия, която тя по-късно определя като свое спасение: „Хора и приятели непрекъснато ми казваха: „Ти не излизаш насреща на това, а трябва да се изправиш насреща му“, и може би бяха прави, но аз чувствах, че съм се изправила – в актьорската игра. Скръбта ти дава огромно количество енергия. Трябваше да използвам това.“[41] Междувременно Денч завършва работата си по филма на Ричард ЕйърАйрис“ (2001), в който играе ролята на писателката Айрис Мърдок. Тя споделя ролята си с Кейт Уинслет, като двете играят Мърдок в различни етапи от живота ѝ.[42] Всяка от тях е номинирана за „Оскар“ на следващата година, като Денч печели четвъртата си номинация за пет години. В допълнение тя е отличена както с наградата на Кръга на лондонските филмови критици (ALFS Award), така и с наградата на БАФТА за най-добра актриса в главна роля на 55-те филмови награди на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство.[6]

След „Айрис“ Денч се връща в Канада, за да завърши „Местни новини“ заедно с Кевин Спейси и Джулиан Мур.[43] Драмата на филма въз основа на едноименния роман на американската писателка Ани Пру, носителка на наградата „Пулицър“, се върти около мълчалив и интровертен печатар (Спейси), който след смъртта на майката на дъщеря си се мести в Нюфаундленд заедно с дъщеря си и леля си, изиграна от Денч, с надеждата да започне живота си наново в малкото градче, където тя е израснала. Филмът с бюджет 35 млн. долара печели смесени отзиви от критиците[44] и е финансово неуспешен с печалба от едва 24 млн. щатски долара по целия свят.[45] Денч получава номинации за наградите на БАФТА и на Гилдията на киноактьорите.[6]

През 2002 г. Денч играе с Рупърт Евърет, Колин Фърт и Рийз Уидърспун в комедията на Оливър ПаркърКолко е важно да бъдеш сериозен“ за сгрешената идентичност в английското висше общество по време на Викторианската епоха. Във филма въз основа на класическата комедия на нравите на Оскар Уайлд със същото име тя играе ролята на лейди Бракнел – роля, която е играла многократно и преди, включително в Кралския национален театър през 1982 г.[46] Филмът има хладен прием от критиката, която го нарича „прохладно забавление, подпомогнато от впечатляващ актьорски състав", но смята, че то страда „от някои особени режисьорски решения“. Лентата печели едва 17,3 млн. щатски долара по време на ограниченото ѝ излъчване.[47] Друг филм на Денч от 2002 г. е „Не умирай днес“ – 12-а част от поредицата за Джеймс Бонд. Шпионският филм на Лий Тамахори отбелязва четвъртото ѝ участие като ръководител на MI6 и последното изпълнение във франчайза на Пиърс Броснан като Бонд. Филмът получава смесени отзиви,[48][49] но независимо от това той става най-касовият филм за Джеймс Бонд дотогава.[50] В детския анимационен за деца „Анджелина Балерина“ от 2002 г. Денч дава гласа си на г-ца Лили – учителката по балет на Анджелина, а дъщеря ѝ Финти Уилямс озвучава самата Анджелина.

 
Денч на връчването на наградите на БАФТА в Кралската опера в Лондон през 2007

През 2004 г. Денч играе Ереон – посланичка на расата на Елементите, която помага да се разкрие мистериозното минало на Ричард Б. Ридик, изигран от Вин Дизел, в научнофантастичния игрален филм на режисьора Дейвид ТуиХрониките на Ридик“. Избрана от Дизел, който желае да работи с нея и който подтиква сценаристите да пренарисуват персонажа, за да се напасне той на женския герой,[51] тя нарича снимките „огромно забавление“, въпреки че „няма абсолютно никаква представа какво се случва в сюжета".[52] Филмът е провал по отношение на критиката и печалбите.[53] В рецензията си за филма американският филмов критик Джеймс Берардинели от „Рийлвюз“ смята, че персонажът на Денч не е имал „по-полезна цел от това да даде възможност на самата нея да се появи в научнофантастичен филм“.[54]

Следва по-традиционна роля в английската драма „Дами в лилаво“ на Чарлз Данс, в който играе и приятелката ѝ Маги Смит. Във филма актрисата играе едната от две сестра, която се нагърбва с това да върне непознат мъж към здравето и в крайна сметка се оказва, че си пада по мъж с много десетилетия по-млад от нея. Специалното издание събира положителни отзиви от критиците, като Роджър Ебърт от в. „Чикаго Сънтаймс“ го нарича „съвършено сладък и цивилизован [и] удоволствие да гледаш Смит и Денч заедно; актьорската им игра е толкова естествена, че може да диша".[55] През 2004 г. Денч озвучава герои в няколко по-малки проекта. В анимационния филм на Уолт ДисниБандата на кравите“ тя дава гласа си на една от трите млекодайни крави, които трябва да заловят скандален крадец на добитък за премия, за да спасят идиличната си ферма от затваряне. Филмът има малък успех за Дисни.[56]

Голям успех за Денч е филмът „Гордост и предразсъдъци“ на Джо Райт – адаптация от 2005 г. на романа на Джейн Остин с участието на Кийра Найтли и Доналд Съдърланд.[57] Райт убеждава Денч да се присъедини към актьорския състав като лейди Катрин де Бур, като ѝ пише писмо, в което пише: „Обичам, когато играеш кучка. Моля те, ела и бъди кучка за мен."[58] Денч има на разположение само една седмица, за да заснеме сцените, принуждавайки Райт да я снима в първите дни на снимачната площадка.[59][60] Със световна брутна печалба от над 121 млн. щатски долара и няколко номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“ филмът се радва на одобрението на критиката и на комерсиален успех.[61]

2006 – 2010 г.

редактиране

Денч в ролята на М е единственият член на актьорския състав във филмите с Пиърс Броснан, който се появява в „Казино Роял“ (2006) – новият старт на Мартин Кембъл на филмовата поредица за Джеймс Бонд, с участието на Даниъл Крейг в дебюта му като агент на MI6. Трилърът получава до голяма степен положителен прием на критиката, като критиците подчертават играта на Крейг и преоткриването на персонажа на Бонд.[62] Филмът носи печалба от над 594 млн. щатски долара по целия свят, което го класира сред най-печелившите филми за Джеймс Бонд, излизали някога. Също през април 2006 г. Денч се завръща на сцената на Уест Енд в пиесата Hay Fever заедно с Питър Боулс и Белинда Ланг. Тя завършва годината с ролята на г-жа Нел Куикли в новия мюзикъл на Кралската Шекспирова компания The Merry Wives – версия на пиесата на Шекспир „Веселите уиндзорки“.[63]

 
Денч на премиерата на „Записки по един скандал“ на Берлиналето през 2007 г.

Денч е антагонистка на Кейт Бланшет в ролята си на лондонска учителка, обичаща уязвими жени, в драматичния филм на Ричард Ейър „Записки по един скандал“ от 2006 г. – адаптация на едноименния роман на английската писателка Зои Хелър от 2003 г. Почитателка на книгата, Денч „е развълнувана да бъде помолена да... изиграе тази жена, да се опита да намери човечност в този ужасен човек“.[64] Филмът се радва като цяло на положителни отзиви и на търговски успех, като печели 50 млн. щатски долара по целия свят,[65] надхвърляйки бюджета си от 15 млн. британски лири.[66] В рецензията си за в. „Чикаго Сънтаймс“ филмовият критик Роджър Ебърт обявява главните актриси за „може би най-впечатляващото актьорско дуо от всички филми през 2006 г. Денч и Бланшет са великолепни.“[67] На следващата година Денч печели шестата си номинация за „Оскар“, наградата на Независимите британски филми (BIFA) за най-добра актриса в независим британски филм и най-старата британска филмова награда – Ивнинг Стандарт.[6] Денч, в ролята на госпожица Мати Дженкинс, участва заедно с Айлийн Аткинс, Майкъл Гамбън, Имелда Стонтън и Франческа Анис в поредицата на Би Би Си 2 от пет части „Кранфорд“, която стартира през ноември 2007 г.

През февруари 2008 г. Денч озвучава актуализираната световна атракция на Уолт Дисни Spaceship Earth в тематичен парк Епкът (Epcot) в град Бей Лейк, Флорида.[68] Същия месец тя е обявена за първия официален покровител на Йоркските младежки мистерии за 2008 г. – проект, който позволява на младите хора да изучават средновековния цикъл от Йоркски мистерийни пиеси чрез танци, правене на филми и цирк.[69] Единственият ѝ филм през 2008 г. е „Спектър на утехата“ на Марк Форстър – 22-рият поред филм за Джеймс Бонд (в ролята: Даниел Крейг), в който тя отново играе М. Пряко продължение на филма „Казино Роял“ от 2006 г., Форстър усеща, че Денч е била недостатъчно използвана в предишните филми, и иска да разшири ролята, като я кара да взаимодейства повече с Бонд.[70] Проектът има смесени отзиви от критиците, които главно смятат, че филмът не е толкова впечатляващ като предшественика му,[71] но той все пак става още един хит за франчайза с брутна световна печалба от 591 млн. щатски долара.[72] За изпълнението си Денч е номинирана следващата година за наградата „Сатурн“.[73]

Денч се завръща в Уест Енд, Лондон в средата на 2009 г., играейки Мадам дьо Монтрьой в пиесата на Юкио МишимаМадам дьо Сад“, режисирана от Майкъл Грандейдж като част от сезона на Донмар в Tеатър „Уиндъм“ (Windham Theatre).[74] Същата година тя се появява в експерименталния филм на Сали ПотърЯрост“ (Rage) – проект, в който участват 14 актьори, играещи измислени лица във и около модния свят, които изнасят монолози на обикновен фон. Привлечена от факта, че не прилича на нищо, което е правила преди, Денч приветства възможността да работи с Потър.[75] „Обичам да правя нещо, което е неочаквано или непредсказуемо. Трябваше да се науча да пуша джойнт и запалих панталоните си“, казва тя за снимките.[75] Следващият ѝ филм е музикалният филм на Роб МаршалДевет“, базиран на либретото на Артър Копит за едноименния мюзикъл от 1982 г., на свой ред предложен от полуавтобиографичния филм на Федерико Фелини“.[76] Във филма с участието на Даниъл Дей-Люис, Марион Котияр, Пенелопе Крус и София Лорен Денч играе Лили Ла Фльор – ексцентрична, но майчински настроена френска дизайнерка на костюми, която изпълнява във филма песента „Фоли Бержер“. Въпреки смесените до отрицателни отзиви, лентата е номинирана за четири награди „Оскар“,[77] и печели както наградата „Сателит“ за най-добър филм, така и тази за най-добър актьорски състав.[6]

Също през 2009 г. Денч повторно изиграва ролята на Матилда Дженкинс в „Завръщане в Кранфорд“ – втория сезон от две части на телевизионния сериал на Саймън Къртис. Приветствана от критиката, Денч е номиниран за наградите „Златен глобус", „Еми“ и „Сателит“.[6] През 2010 г. тя подновява сътрудничеството си с режисьора Питър Хол в Театър „Роуз“ в Кингстън на Темза близо до Лондон в пиесата на Шекспир „Сън в лятна нощ“ през февруари 2010 г. Тя играе Титания/кралица Елизабет I в по-късните си години – почти 50 години след като за първи път играе ролята с Кралската Шекспирова компания.[78] През юли 2010 г. Денч изпълнява парчето Send in the Clowns на специален празничен концерт по крайбрежната алея при Роял Албърт Хол като част от абитуриентския сезон и в чест на 80-ия рожден ден на композитора Стивън Сондхайм.[79]

2011 – 2014 г.

редактиране

През 2011 г. Денч участва в „Джейн Еър“, „Моята седмица с Мерилин“ и „Дж. Едгар“. В драмата „Джейн Ейър“ на Кари Джоги Фукунага, базирана на едноименния роман от 1847 г. на Шарлот Бронте, тя играе ролята на Алис Феърфакс – икономка на Рочестър, резервиран и замислен господар на Торнфийлд Хол, където главната героиня Джейн, изиграна от Миа Вашиковска, е наета като гувернантка.[80] Съобщава се, че Денч подписва проекта, след като получава лична бележка от Фукунага, в която той „ѝ обеща, че ще бъде най-секси жена на снимачната площадка, ако направи филма".[81] Хвален сред критиците,[82] филмът има недостатъчен успех в боксофиса, спечелвайки 30,5 млн. щатски долара по целия свят.[83] В „Моята седмица с Мерилин“ на Саймън Къртис, който показва създаването на филма от 1957 г. „Принцът и шоугърлата“ с участието на Мерилин Монро и Лорънс Оливие, Денч играе актрисата Сибил Торндайк. Филмът събира предимно положителни отзиви[84] и печели на Денч номинацията за Наградата на БАФТА за най-добра актриса в поддържаща роля.[85]

Последният филм на Денч за 2011 г. е „Дж. Едгар“ на Клинт Истууд – биографичен драматичен филм за кариерата на ръководителя наФБР Дж. Едгар Хувър, изигран от Леонардо ди Каприо, включващ разглеждане на личния му живот като прикрит хомосексуалист.[86] Денч, избрана от Истууд за ролята на Ана Мари Хувър – майката на Хувър, казва за телефонното обаждане на режисьора: „Отначало не го приех насериозно. И тогава разбрах, че наистина е той и това бе сложен разговор“.[87] Приет със смесен прием както от критиката, така и от зрителите, филмът печели 79 млн. щатски долара по целия свят.[88] Същата година Денч се събира с Роб Маршал и Джони Деп за епизодична поява в „Карибски пирати: В непознати води“ в ролята на благородничка, ограбена от капитан Джак Спароу, изигран от Деп. Същата година тя прави второ камео в Run for Your Wife на Рей Куни.[89]

През 2011 г. Денч работи с режисьора Джон Мадън на снимачната площадка на комедийната драмаНай-екзотичният хотел „Мариголд““ (2012) с участието на актьорски състав от Селия Имри, Бил Най, Роналд Пикап, Маги Смит, Том Уилкинсън и Пенелопи Уилтън. Те са група британски пенсионери, които се преместват в пенсионерски хотел в Индия, управляван от младия и нетърпелив Сони (Дев Пател). Приет положително от критиците,[90] които обявяват филма за „сладка история за старци с участието на първокласен състав от актьори-ветерани“,[90] той става изненадващ касов хит след международното му издание и спечелва 134 млн. щатски долара по целия свят.[91] Той е класиран сред най-печелившите специални издания за годината,[92] а Денч, която Питър Травърс от сп. „Ролинг Стоун“ нарича „жилаво чудо“,[93] получава номинация за най-добра актриса за Британските независими филмови награди и за наградата „Златен глобус“.[94] Същата година актрисата издава автобиография And Furthermore.

 
Денч с Бен Уишоу в пиесата „Питър и Алис“ в Театър „Ноел Кауърд“ в Лондон през 2013 г.

Също през 2012 г. Friend Request Pending – независим късометражен филм, в който Денч се снима през 2011 г., получава широко разпространение като част от компилацията от късометражни игрални филми Stars in Shorts и от The Joy of Six. В 12-минутната комедия, режисирана от асистент-режисьора на „Моята седмица с Мерилин“ Крис Фогин с бюджет от едва 5000 британски лири актрисата играе пенсионерка, която се бори с любовта си към църковния си хормайстор и с изкуството на кибер флирта чрез социалните мрежи.[95] Денч освен това прави седмата си и последна изява като М в 23-тия филм за Джеймс Бонд – „007 Координати: Скайфол“, режисиран от Сам Мендес.[96] Във филма Бонд разследва атака срещу MI6. Оказва се, че това е част от нападение срещу М от бившия оперативен агент на MI6 Раул Силва (изигран от Хавиер Бардем), за да я унижи, дискредитира и убие като отмъщение срещу нея за това, че го е предала. Позицията на Денч като М впоследствие е запълнена от героя на Ралф Файнс. Съвпадайки с 50-годишнината от поредицата за Джеймс Бонд, филмът е приет положително от критиците и от боксофиса, спечелвайки над 1 млрд. щатски долара в световен мащаб и ставайки най-касовият филм за всички времена във Великобритания и най-касовият филм от поредицата за Джеймс Бонд. Критиците наричат изпълнението на Денч, номинираното за наградите „Сатурн“, „неустоимо светещо“.[97]

През 2013 г. Денч играе главната роля във филма на Стивън ФриърсФиломена“, вдъхновен от истинския живот на жена, която търси сина си, отнет ѝ от Католическата църква половин век по-рано. Филмът е излъчен в основната конкурсна секция на 70-ия Международен филмов фестивал във Венеция, където е приет много благосклонно от критиците.[98] По отношение на представянето на Денч сп. „Таймс“ коментира, че „това е триумфът на Денч. На 78 години тя има златна кариера зад гърба си, често като кралици и други мразовити матриарси. Така че топлината под натиск, която тя излъчва тук, е почти изненада... Денч представя изящество, нюанс и кинематографичен героизъм."[99] Впоследствие тя е номинирана за значими актьорски награди, включително 7-а номинация за „Оскар“.[100]

2015 – 2017 г.

редактиране
 
Денч в Сейнт Пол Ковънт Гардън, Лондон през 2015 г.

През 2015 г. Денч е антагонистката на Дъстин Хофман във филма на Диърлба Уолш – телевизионната адаптация на детския роман на Роалд Дал Ésio Trot (1990), в който пенсиониран ерген се влюбва в овдовялата си съседка, изиграна от Денч, гледаща костенурка като спътник след смъртта на съпруга си.[101] Филмът е излъчен за първи път по Би Би Си 1 на Нова година 2015 г., става една от най-гледаните програми за седмицата,[102] и през 2016 г. печели на Денч първата ѝ номинация за най-добра актриса за Международните награди „Еми“.[103] За изпълнението ѝ Майкъл Хоган от вестник „Телеграф“ коментира: „Ние сме свикнали да виждаме Денч в забранени роли, но ето, че тя напомни за нейната свободна, флиртуваща страна, показвана в ситкоми като A Fine Romance и As Time Goes By. Дамата бе искряща и направо очарователна.“[104]

Заедно с по-голямата част от оригиналния актьорски състав Денч играе във филма на Джон Мадън „Вторият най-екзотичен хотел „Мариголд““ (2015) в ролята на Евелин, продължение на хита от 2011 г. Комедийната драма получава хладен прием от критиците, които я намират „толкова оригинална колкото и заглавието ѝ, но с актьорски състав, който е толкова талантлив и очарователен без [каквито и да е] усилия, [така че] това едва ли има значение“.[105] От април до май 2015 г. Денч играе майка, а нейната истинска дъщеря Финти Уилямс е нейната дъщеря в пиесата The Vote в Театър ,Донмар Уерхаус“ в Лондон.[106] Финалното представление е излъчено наживо по More4 в 20:25 часа – времето, в което се случват събитията в пиесата.[106] Появата бележи първото ѝ театрално представление от 1976 г. насам.[107] На 20 септември 2015 г. Денч гостува на радиопрограмата Desert Island Discs по BBC Radio 4 за трети път и разкрива, че първото ѝ актьорско изпълнение е като охлюв в пиеса в Квакерското ѝ училище.[108] Тя възпроизвежда ролята си на М във филма за Джеймс Бонд от 2015 г. „Спектър“ под формата на запис, който е доставен на Бонд.

През 2016 г. Денч печели наградата „Лорънс Оливие“ за най-добра актриса в поддържаща роля за ролята си на Паулина в „Зимна приказка“ и чупи собствения си рекорд с осмата си победа като изпълнител.[109] След това тя играе ролята на Сесили Невил, херцогиня на Йорк, в „Ричард III“ с Бенедикт Къмбърбач във втората поредица на историческия сериал на Би Би Си 2 „Кухата корона“.[110] Същата година Денч заедно с Ева Грийн и Аса Бътърфийлд участва във фентъзи филма на Тим БъртънДомът на мис Перигрин за чудати деца“. Тя играе мис Есмералда Авосет – директорка, която може да манипулира времето и да се превръща в птица.[111] Филмът събира смесени отзиви от критиците, които смятат, че той е по-силен като визуално изживяване отколкото като разказ.[112] С бюджет от 110 млн. щатски долара той се превръща в касов хит с печалба от близо 300 млн. щатски долара по целия свят.[113]

Първият филм на Денч за 2017 г. е „Треска за лалета“ на Джъстин Чадуик, в който тя играе заедно с Алисия Викандер и Кристоф Валц.[114] Ситуиран в епохата на манията по лалетато, филмът е историческа драма, която проследява живота на художник от 17 век в Амстердам, който се влюбва в омъжена жена, чийто портрет е нает да нарисува. Филмът, заснет през 2014 г., претърпява няколко забавяния и печели до голяма степен негативни отзиви от критиците, които го наричат „красиво монтиран период от време, снижен от невдъхновен диалог и прекомерни заговори".[115] Също така през 2017 г. Денч повтаря ролята на кралица Виктория в „Довереникът на кралицата“ на Стивън Фриърс.[116] Биографичната комедийна драма изобразява реалните отношения между кралицата и нейния индийски мюсюлмански слуга Абдул Карим, изигран от Али Фазал. Докато филмът е посрещнат с хладни отзиви заради „небалансирания си разказ“, Денч заслужава конкретна похвала за изпълнението си,[117] спечелвайки 12-а си номинация за „Златен глобус“.[118]

През септември 2017 г. уебсайтът LADBible публикува видеоклип с Денч, която рапира с британския грайм музикант MC Lethal Bizzle. Сътрудничеството възниква, защото жаргонният термин dench, който се използва като комплимент, присъства в текстовете на Bizzle и върху неговата марка дрехи Stay Dench, която Денч преди това помага да се популяризира.[119][120] Последният филм на Денч през годината е „Убийство в Ориент Експрес" на Кенет Брана, базиран на едноименния роман от 1934 г. на Агата Кристи.[121] Филмът с мистериозно-драматичен актьорски състав проследява световноизвестния детектив Еркюл Поаро, който се опитва да разкрие убийство в известния европейски влак през 30-те години на 20 век. Денч играе принцеса Драгомиров като антагонистка на Джони Деп, Мишел Пфайфър и Пенелопе Крус. Филмът печели 351 млн. долара по целия свят и получава смесени до положителни отзиви от критиците, с похвали за изпълненията на актьорския състав, но и с критики за това, че не е добавил нищо ново към предишните адаптации.[122]

2018 – 2020 г.

редактиране

Денч е избрана за ролята на по-старата версия на Джоан Елизабет Стенли – главната героиня в шпионския драматичен филм на Тревър НънЧервената Джоан“ (2018). Базиран на едноименния роман на Джени Руни, той е вдъхновен от живота на агентката на КГБ Мелита Норууд.[123] Докато филмът получава негативни отзиви, Денч е аплодирана за изпълнението си, като вестник „Дейли Телеграф“ твърди, че „Денч е похабена в това абсурдно изображение“.[124] Другият ѝ филм от 2018 г. е „Всичко е вярно“ – измислен исторически филм, за който тя се събира отново с Кенет Брана, за да изобрази съпругата на Уилям Шекспир Ан Хатауей. Критиците наричат филма „[филм] с впечатляващ екип и красиво заснет. Той хвърля елегичен поглед към последните дни на Шекспир."[125] Също през 2018 г. Денч се появява заедно с Айлин Аткинс, Джоан Плоулайт и Маги Смит в документалния филм на Роджър Мичъл Nothing Like a Dame, който документира разговорите между тези актриси, осеяни със сцени от кариерата им в киното и на театралната сцена. Той получава възторжени отзиви, като вестник „Гардиън“ го обявява за „скандално забавен филм“.[126]

През 2019 г. Денч представя документален филм от две части за природата по телевизионния канал Ай Ти Ви на име „Дивото приключение в Борнео на Джуди Денч“, в която тя и партньорът ѝ пътуват из острова, разглеждайки забележителната дива природа и усилията на природозащитниците да я запазят за бъдещите поколения.[127] През есента на 2019 г. тя играе ролята на Старата Дютерономи в игралния филм „Котките“ на Том Хупър – филмова адаптация на мюзикъла „Котки" заедно с Дженифър Хъдсън, Иън Маккелън, Тейлър Суифт и Джеймс Кордън.[128] Филмът получава преобладаващо негативни отзиви от критиците, които го критикуват за компютърно генерираните ефекти, сюжета и тона, като мнозина го наричат „един от най-лошите филми за 2019 г.“. Въпреки това той събира ок. 74 млн. долара печалба по целия свят при бюджет от 100 млн. долара.[129]

През юни 2020 г. Денч се среща отново с Кенет Брана в неговия научнофантастичен/фентъзи приключенски филм „Артемис Фоул", базиран на първия роман от поредицата „Артемис Фоул“ на Оуън Колфър.[130] Същата година актрисата играе заедно с Еди Изард, Карла Юри и Джеймс Д'Арси във военната драма на Анди ГодардШест минути до полунощ“.[131] Денч също така приключва със снимките на комедийния филм Blithe Spirit, базиран на едноименната пиеса на Ноъл Кауърд от 1941 г. Режисиран от Едуард Хол, той излиза в Обединеното кралство на 4 септември 2020 г.

Личен живот

редактиране

През 1971 г. Денч се омъжва за актьора Майкъл Уилямс и остава с него до смъртта му през 2001 г.[132][133] През 1972 г. се ражда единственото им дете – дъщеря им Тара Кресида Франсис Уилямс, известна професионално като Финти Уилямс.[132] От нея Денч има един внук – Самуел, роден през 1997 г.[134] Заедно със съпруга си Денч участва в няколко театрални постановки и в английската телевизионна ситуационна комедия „Чудесен романс“ (A Fine Romance) (1981 – 1984).

Денч има връзка с природозащитника Дейвид Милс от 2010 г. В интервю за списание „Таймс“ през 2014 г. тя говори за това как никога не е очаквала да намери любовта отново след смъртта на съпруга си: „Дори не бях подготвена да бъда готова за това. Беше много, много постепенно и нарастна... Просто е прекрасно.“[135] Двойката се среща, когато Милс я кани да открие зона за катерици в центъра за диви животни, който той управлява близо до дома ѝ в Съри, Англия.[136] От доста време Денч живее в село Аутууд (Outwood), Съри.[137]

В началото на 2012 г. тя говори за дегенерацията на макулата на очите си, за която е лекувана с инжекции в окото. Тя казва, че има нужда някой да ѝ чете сценария.[138] През 2013 г. претърпява операция на коляното, но заявява, че се е възстановила добре и че за нея това не е проблем.[139] Поради операцията обаче не може да присъства на връчването на наградите „Оскар“ през 2007 г.[140]

Денч е откровен критик на предразсъдъците във филмовата индустрия към по-възрастните актриси. През 2014 г. тя заявява: „Омръзна ми да ми казват, че съм твърде възрастна, за да опитам нещо. Би трябвало да мога да решавам сама дали не мога да правя неща и никой да не ми казва, че ще забравя репликите си или че ще се спъна и ще падна на снимачната площадка“, и също: „Възрастта е число. Това е нещо, което ти е наложено... Подлудява ме, когато хората казват: „Ще се пенсионираш ли? Не е ли време да си починеш? Или кажи ми годините [си].“[141] Въпреки това, когато Денч е на 78 г., тя споделя, че взима хранителна добавка за подобряване на паметта, която да ѝ помага да запаметява репликите си.[142] 85-годишната Денч се появява на корицата на списание „Вог“ през юни 2020 г. и става най-възрастното лице, показвано на корицата на британското издание[143]

През 2013 г. актрисата говори за личната си религиозна вяра. Квакерката Денч казва: „Мисля, че това определя всичко, което правя... Не бих могла без нея.“[142]

През март 2013 г. тя е включена в Списъка на 50-те най-добре облечени лица над 50 години на вестник „Гардиън“.[144] Една от най-известните актриси в популярната британска култура, тя се появява в списъка на Debrett за най-влиятелните хора във Великобритания за 2017 г.[145]

През 1970 г. Денч е номинирана за офицер на Ордена на Британската империя (OBE) на церемонията по връчване на наградите за рождения ден на кралица Елизабет II,[146] а през 1988 г. – за Дама командор на Ордена на Британската империя (DBE) на церемонията по връчване на наградите за Нова година.[147] През 2005 г. е наградена с Ордена на кавалерите на честта (CH) на Церемонията на връчване на наградите за рождения ден на кралицата.[148]

На дясната си китка има татуирано Carpe diem (от лат. Улови деня).

Благотворителна и неправителствена дейност

редактиране

Денч работи в подкрепа на множество благотворителни организации.[149] Още в края на 90-те години според биографа ѝ Джон Милър тя е патрон на над 180 благотворителни организации, много от които са свързани с театъра или с медицински каузи (като напр. York Against Cancer).[150] Денч е патрон на The Leaveners (организация за сценични изкуства, състояща се от членове на Религиозното дружество на приятелите (квакери)), Friends School Saffron Walden (частно квакерско училище в град Сафрън Уолдън, Есекс, закрито през 2017 г.), The Archway Theatre (аматьорски театър в град Хорли, Съри) и на лондонската НПО OnePlusOne Marriage and Partnership Research (водеща изследователска благотворителна организация, целяща укрепването на връзките в двойките, семействата, общностите и на работните места). През 2006 г. тя става президентка на Академията за театрално изкуство Mountview в Лондон[151] на мястото на сър Джон Милс. От 1985 г. е президентка на Questors Theatre в лондонския квартал Илинг, чиято основната зала е известна като „Джуди Денч Плейхаус“ – единственият театър, носещ нейното име. Денч е патрон на училище Ovingdean Hall – специално дневно училище и интернат за глухонеми деца и такива с увреден слух в Брайтън, закрито през 2010 г.[152] Тя и вицепрезидентка на Фондация „Литъл“ (The William Little Foundation), чиято цел е инициирането и финансирането на изследвания за причините и профилактика на церебралната парализа и на други свързани с развитието на нервната система болести. Актрисата е дългогодишен и активен вицепрезидент на националната благотворителна организация за хората с увреждания Revitalise, която осигурява достъпни почивки за тях.[153]

Денч работи с неправителствената организация за правата на коренните народи Survival International, провеждайки кампания в защита на племенната Сан в Ботсвана и Архуако в Колумбия. Тя прави малък видеоклип, в който казва, че Сана са жертви на тирания, алчност и расизъм. Денч също така е патрон на лондонската благотворителна организация Karuna Trust в подкрепа на работата сред някои от най-бедните и потиснати хора в Индия.[154]

На 15 януари 2011 г. Dr Hadwen Trust (дн. Animal Free Research UK (AFRUK)) – благотворителна организация за медицински изследвания в Обединеното кралство, която финансира и популяризира техники, които да заменят опитите върху животни, обявява, че Денч е станала техен патрон, присъединявайки се, наред с други, към актрисата Джоана Лъмли и художника Дейвид Шепърд.[155] На 19 март 2012 г. е обявено, че Денч предстои да стане почетен патрон на благотворителната организация Everton in the Community – официалната благотворителна организация на ФК Евертън и е съобщено, че тя е тяхна фенка.[156]

Денч е патрон и президентка на фондацията на възпитаниците на театралната школа Drama Studio London[157] и вицепрезидентка на неправителствената организация за опазване на дивата природа „Фауна ънд Флора Интернешънъл“.[158] Участва многократно в инициативата „Скица за оцеляване“ (Sketch for Survival) на „Изследователи срещу изчезването“ за набиране на средства за защита на дивата природа, в която знаменитости се присъединяват към видни художници на дивата природа в скицирането на дивата природа колкото е възможно по-добре за 26 минути, а творбите се продават на търг.[159]

Актрисата е съветник на Американския шекспиров център – регионална театрална компания от град Стентън, Вирджиния. Тя е патрон на Шекспировия училищен фестивал – благотворителна организация, която дава възможност на ученици в цяла Великобритания да представят Шекспир в професионални театри.[160] Тя също така е патрон на Shakespeare North – проект за изграждане на театър в град Прескот, който трябва да бъде открит през 2022 г.,[161] и на East Park Riding for the Disabled – школа за езда за деца с увреждания в селището Нючапъл в Съри.[162]

През 2011 г. заедно със Стинг и с милиардера предприемач Ричард Брансън Денч публично призовава политиците да приемат по-прогресивни политики за наркотиците, като декриминализират употребата им.[163]

Почести на Обединеното кралство
Страна Дата Назначение Абревиатура
Обединено кралство 1970 – 1988 Офицер на Ордена на Британската империя OBE
1988 – днес Дама командор на Ордена на Британската империя DBE
2005 – днес Орден на кавалерите на честта CH
Училищни
Място Дата Учебно заведение Позиция
Англия 7 юли 2005 – Колеж „Люси Кавендиш“, Кеймбриджки университет Почетно членство[164][165]
18 февруари 2013 – днес Кралско централно училище за реч и драма (Royal Central School of Speech and Drama) Почетно членство[166]
Почетни степени
Място Дата Учебно заведение Степен
Англия 6 юни 1992 Open University Doctor of the University (D.Univ)[167]
1 юли 1996 Университет „Съри“
28 юни 2000 Оксфордски университет Doctor of Letters (D.Litt)[168]
Шотландия юли 2000 Университет „Куин Мери“ Doctor of Letters (D.Litt)[169]
Англия 2001 Университет „Дърам“ Doctor of Letters (D.Litt)[170]
17 юли 2002 Университет „Лийдс“ Doctor of Letters (D.Litt)[171][172]
Шотландия 24 юни 2008 Университет „Сейнт Ендрюс“ Doctor of Letters (D.Litt)[173]
Англия 22 юли 2010 Университет „Нотингам Трент“ Doctor of Letters (D.Litt)[174][175]
26 юни 2013 Университет „Стърлинг“ Doctor of the University (D.Univ)[176]
Масачузетс, САЩ май 2017 Харвардски университет Doctor of Arts (D.Arts)[177]
Англия октомври 2019 Университет „Уинчестър“ Doctor of Arts (D.Arts)[178]
Членства
Място Дата Организация Позиция
САЩ 1997 – днес Академия за филмови изкуства и науки (Academy of Motion Picture Arts and Sciences) член (актьорски крило)
Обединено кралство 2001 – днес Британска академия за филмово и телевизионно изкуство Fellow[179]
май 2006 – днес Кралско дружество на изкуствата (Royal Society of Arts) Fellow (FRSA)
юни 2011 – днес Британски филмов институт (British Film Institute) Fellow[180][181]
Британска Шекспирова асоциация (British Shakespeare Association) Патрон[182]
Оксфорд Плейхаус (Oxford Playhouse) Патрон[183]
Награди
Място Дата Организация Награда
Обединено кралство 2000 Кралско дружество за изкуствата Медал „Бенджамин Франклин“[184]
Йорк 13 юли 2002 Община Йорк Freedom of the City[185]
Лондон 21 юни 2011 Лондон Freedom of the City[186]
Игрални и телевизионни филми
година заглавие оригинално заглавие роля режисьор жанр бел.
1962 The Cherry Orchard Аня Майкъл Елиът комедия тв филм
1964 Третата тайна The Third Secret Мис Хъмфрис Чарлз Крайтън криминален, драма
1965 Four in the Morning съпруга Антъни Симънс драма
A Study in Terror Сали Джеймс Хил криминален, трилър
He Who Rides a Tiger Джоан Чарлз Крайтън криминален, драма
1968 Сън в лятна нощ A Midsummer Night's Dream Титания Питър Хол комедия, фентъзи
1974 Лутер Luther Катерина Лутер Гай Грийн биографичен, драма
Dead Cert Лора Дейвидсън Тони Ричардсън трилър, драма
1979 Комедия от грешки The Comedy of Errors Адриана Филип Касон комедия, музикален
1979 A Performance of Macbeth Лейди Макбет драма тв филм
1981 Вишнева градина The Cherry Orchard мадам Раневски Ричард Еър
1983 Saigon – Year of the Cat Барбара Дийн Стивън Фриърз
1985 Уедърби Wetherby Марша Пилбъроу Дейвид Хеър драма, мистерия
Стая с изглед A Room with a View Елеанор Лавиш Джеймс Айвъри драма, романтичен
Mr. and Mrs. Edgehill Дори Еджхил Гейвин Милър драма тв филм
The Browning Version Мили Крокър-Харис Майкъл А. Симпсън
1987 Чаринг крос роуд No.84 84 Charing Cross Road Нора Доел Дейвид Джоунс драма, биографичен, романтичен
1988 Шепа прах A Handful of Dust Г-жа Бийвър Чарлз Стъридж драма, романтичен
1989 Хенри V Henry V мадам Куикли Кенет Брана драма, биографичен
1995 Jack & Sarah Маргарет Тим Съливан комедия, драма
Златното око Golden Eye М Мартин Кембъл екшън, трилър
1996 Хамлет Hamlet Хекуба Кенет Брана драма
1997 Мисис Браун Mrs. Brown кралица Виктория Джон Мадън биографичен, драма, исторически
1997 Винаги ще има утре Tomorrow Never Dies М Роджър Спотисуд екшън, трилър
1998 Влюбеният Шекспир Shakespeare in Love кралица Елизабет Джон Мадън драма, исторически
1999 Чай с Мусолини Un tè con Mussolini Арабела Франко Дзефирели драма, военен
Само един свят не стига The World Is Not Enough М Майкъл Аптед екшън, трилър
License to Trill М Кейт Мелтън екшън късометражен
2000 The Last of the Blonde Bombshells Елизабет Джилс Маккинън комедия, музикален тв филм
Шоколад Chocolat Арманда Войзин Ласе Халстрьом драма, романтичен
2001 Айрис Iris Айрис Мърдок Ричард Еир биографичен, драма
Местни новини The Shipping News Агнис Хам Ласе Халстрьом драма
2002 Не умирай днес Die Another Day М Лий Тамахори екшън, трилър
Колко е важно да бъдеш сериозен The Importance of Being Earnest Лейди Бракнел Оливър Паркър комедия, драма, романтичен
2004 Хрониките на Ридик The Chronicles of Riddick Аереон Дейвид Туоти научнофантастичен
Дами в лилаво Ladies in Lavender Урсула Уидингтън Чарлс Данс драма, романтичен, музикален
2005 Гордост и предразсъдъци Pride & Prejudice лейди Катерин де Бърг Джо Райт драма, романтичен
2005 Госпожа Хендерсън представя Mrs Henderson Presents мисис Лора Хендерсън Стивън Фриърс драма, комедия
2006 Казино Роял Casino Royale М Мартин Кембъл екшън, трилър
Записки по един скандал Notes on a Scandal Барбара Ковет Ричард Еър драма
2008 Спектър на утехата Quantum of Solace М Марк Фостър екшън, трилър
2009 Истерия Rage Мона Карвел Сали Потър драма
Девет Nine Лили Роб Маршал драма, музикален, романтичен
2011 Джейн Еър Jane Eyre Г-жа Феърфакс Кари Джоги Фуконага драма, романтичен
Карибски пирати: В непознати води Pirates of the Caribbean: On Stranger Tides дама от висшето общество Роб Маршал приключенски, екшън, фентъзи
Моята седмица с Мерилин My Week with Marilyn Дама Сибил Торндайк Саймън Къртис биографичен, драма
Джей Едгар J. Edgar Ани Хувър Клинт Истууд биографичен, драма, романтичен
Най-екзотичният хотел „Мариголд“ The Best Exotic Marigold Hotel Евелин Грийнслейд Джон Мадън комедия, драма
2012 Friend Request Pending Мери Крис Фогин комедия, драма късометражен
007 Координати Скайфол Skyfall М Сам Мендес екшън, трилър
Run for Your Wife лоша жена Рей Куни, Джон Лутон комедия
2013 Филомена Philomena Филомена Лий Стивън Фриърс комедия, биографичен, драма
2015 Тайните на Мистър Хопи Roald Dahl's Esio Trot Г-жа Силвър Диърбла Уолш комедия, драма, романтичен тв филм
Най-екзотичният хотел Мариголд 2 The Second Best Exotic Marigold Hotel Евелин Грийнслейд Джон Мадън комедия, драма
The Vote Кристин Меткалф Джоси Рурк, Тони Гренч-Смит комедия, драма тв филм
Спектър Spectre М Сам Мендес екшън, трилър неизписана
Зимна приказка Branagh Theatre Live: The Winter's Tale Полина Кенет Брана и др. драма
2016 Домът на мис Перигрин за чудати деца Miss Peregrine's Home for Peculiar Children Есмералда Авосет Тим Бъртън драма, семеен, приключенски
2017 Треска за лалета Tulip Fever Абис Джъстин Чадуик драма, исторически, романтичен
Довереникът на кралицата Victoria & Abdul Кралица Виктория Стивън Фриърс драма, исторически, биографичен
Убийство в Ориент Експрес Murder on the Orient Express Принцеса Драгомиров Кенет Брана криминален, драма
2018 Червената Джоан Red Joan Джоан Тревър Нън драма, биографичен, трилър
Всичко е истина All Is True Ан Шекспир Кенет Брана биографичен, драма, исторически
2019 Котките Cats Старата Дютерономи Том Хупър комедия, драма, музикален
2020 Тайната на Артемис Фоул Artemis Fowl Командир Рут Кенет Брана приключенски, фентъзи
Отмъщението на бившата Blithe Spirit Мадам Сесили Аркати Едуард Хол комедия, фентъзи
Шест минути до полунощ Six Minutes to Midnight Мис Рочол Анди Годард драма, трилър
2021 Off the Rails Даяна Джулс Уилямсън комедия
Belfast баба Кенет Брана драма
2022 Allelujah Мери Мос Ричард Еър драма
Spirited дама Джуди Денч Шон Андърс комедия, семеен
Телевизионни сериали
година заглавие оригинално заглавие епизод роля жанр бел.
1959 Hilda Lessways Всички 6 еп. Хилда Лесуейс драма
1960 The Terrible Choice Confound All Unity, Knavery's Plain Face, Dr. Faustus Part 1: A Deed of Gift, The Castle of Perseverance Добрият ангел/Дездемона/Ан семеен
Armchair Theatre Pink String and Sealing Wax Емили Щрахан драма
An Age of Kings Henry V Part 1: Signs of War, Henry V Part 2: The Band of Brothers Катерина (принцеса на Франция)
The Four Just Men Treviso Dam Ана
1963 Love Story Love in a Small Town Пат Маккендрик
Z Cars Made for Each Other Елена Колинс криминален, драма
Detective Dishonoured Bones Шарлот Ревел
1964 Festival August for the People Анджела Туейтс драма
1965 The Troubleshouters Safety Man Гуийнет Еванс
1959/1966 ITV Play of the Week 6 еп. Кейт Баркли, майор Барбара Андършафт, Сюзана и др. драма, комедия
1966 Court Martial Let No Man Speak Марти криминален, драма
1964 – 1966 Theatre 625 Всички 7 еп. Валентайн Уаноп, Тери Стивънс дъщеря драма
1966 BBC Play of the Month Days to Come Елизабет Морис
1970 Confession Neighbours жена драма
1973 Ooh La La! Keep and Eye on Amélie Амели комедия
1978, 1979 BBC2 Play of the Week Langrishe Go Down, On Giant's Shoulders Имоген Лангриш, Хейзъл Уайлс криминален, драма
1968, 1979 ITV Playhouse On Approval, Village Wooing Зи/Хелън Пейл комедия, драма
1980 Love in a Cold Climate Всички 8 еп. Седи драма минисериал
1981 BBC2 Playhouse Going Gently Сестра Скарли драма
1968 – 1983 Jackanory 30 епизода разказвачка на истории семеен, фентъзи
1981 – 1984 A Fine Romance 24 епизода Лора комедия, романтичен
1987 Theatre Night Make and Break, Ghosts г-жа Роджърс, г-жа Алвин комедия, драма, романтичен
1989 Behaving Badly Всички 4 еп. Бриджит драма минисериал
1990 Screen One Can You Hear Me Thinking? Ан комедия, криминален, драма
1991 Performance Absolute Hell Кристин Фоскет драма
1992 The Torch Всички 6 еп. Аба драма, семеен минисериал
1992 – 2005 As Time Goes By всички 67 еп. Джийн Хардкасъл/ Джийн Паргетър комедия, романтичен
2007 – 2009 Кранфорд Cranford всички 7 еп. Мис Мати Дженкинс драма
2016 Кухата корона Hollow Crown Richard III Сесили драма, исторически
2020 Staged The Cookie Jar Джуди Денч комедия, драма
Озвучаване
година заглавие оригинално заглавие роля режисьор жанр бел.
1982 Spaceship Earth 4-ти разказвач късометражен
1985 Ангелски шепот The Angelic Conversation четец на сонети Дерек Джарман драма
1989 Smile разказвач късометражен
1994 Middlematch Джордж Елиът драма, исторически тв минисериал
1996 A Wizard of Earthsea разказвач радио сериал BBC Radio 4
The Great War and the Shaping of the 20th Century разказвач документален, исторически, биографичен тв минисериал
1998 The Bear Хилъри Одюс анимация късометражно видео
2000 Into the Arms of Strangers: Stories of the Kindertransport Марк Джонатан Харис документален, военен, исторически
2001 – 2006 Angelina Ballerina Мис Лили Барбара Слейд анимационен тв сериал
2002 Angelina Ballerina: The Show Must Go On Кити Тейлър анимационен тв филм
2003 Bugs! разказвач Майк Слий документален късометражен
James Bond 007: Everything or Nothing М видеоигра
2004 Бандата на кравите Home on the Range Г-жа Калоуей Уил Фин, Джон Санфорд анимационен, приключенски
A Dairy Tale
James Bond 007: Everything or Nothing М видеоигра
2004 GoldenEye: Rogue Agent М видеоигра
2005 Angelina Ballerina: Angelina's Princess Dance Мис Лили анимационен видео
2006 Doogal разказвач Дейв Бортуик и др. анимация, приключенски
Angelina Ballerina: Angelina Sets Sail Мис Лили анимационен
2007 Angelina Ballerina: The Silver Locket анимационен видео
2008 007: Quantum of Solace М видеоигра
2010 GoldenEye 007 видеоигра
2010 James Bond 007: Blood Stone видеоигра
2011 Angelina Ballerina: Ballet Dreams Мис Лили анимационен видео
James Bond Supports International Women's Day M Сам Тейлър-Уд късометражен
2012 007 Legends видеоигра
2018 Palo Santo майката на Пало Санто Фред Роусън научнофантастичен късометражен
Документални филми
година оригинално заглавие роля режисьор бел.
1958 Three Seasons 1-ва фея Тери Ашуд видео късометражен
1976 My Homeland четец Робърт Вас тв филм
1988 Caught in the Act себе си Мери Гуоткин
1989 Henry V: A Little Touch of Harry – The Making of Henry V
1995 Westminster Abbey Джонатан Стедал
GoldenEye: The Secret Files Джим Стърджън
GoldenEye: The Secret Files – The Cast видео късометражен
1996 J.R.R.T.: A Film Portrait of J.R.R. Tolkien разказвач Дерек Бейли видео
1997 James Bond: Shaken and Stirred себе си тв филм
Countdown to Tomorrow себе си, М Бал Кроче
1998 Highly Classified: The World of 007 себе си Дейвид Хю видео
1999 The Bond Cocktail Роб Дон тв филм
Behind the scenes with The World is Not Enough видео късометражен
Shakespeare in Love and on Film себе си тв филм
Billy Connolly: Erect for 30 Years видео
2000 One Taste Is Never Enough... The Pleasures of 'Chocolat' себе си/ Арманд тв филм
2001 Dive Beneath the Surface of the Shipping News себе си видео късометражен
A Look at Iris
2002 Bond Girls Are Forever Джон Уоткин тв филм
Premiere Bond: Die Another Day Ема Рейнолдс
Best Bond Ever Джон Пайпър и др.
Shaken and Stirred on Ice себе си/ М видео късометражен
Happy Anniversary Mr. Bond Филип Айерс тв филм
The Bond Essentials себе си
2003 Inside 'Die Another Day' тв късометражен
2004 Maria Callas: Living and Dying for Art and Love Стив Коул тв филм
The Funny Ladies of British Comedy Дюан Хууй
Peace One Day Джеръми Джили филм
2006 The Stately Homes of Pride & Prejudice: Burghley House себе си/лейди Катрин де Бърг видео късометражен
Mrs Henderson Presents: Making Of себе си
Directing Bond: The Martin Chronicles себе си/ М
Becoming Bond себе си Роб Дон тв филм
Notes on a Scandal: Behind the Scenes видео късометражен
2007 The World's a Stage with John Neville Ари А. Коен тв филм
The Making of Cranford себе си/мис Мати Дженкинс видео късометражен
Notes on a Scandal: The Story of Two Obsessions себе си
2008 Bond 22 Press Conference
2009 Quantum of Solace: Crew Files Webisodes видео
Cranford in Detail себе си/мис Мати Дженкинс видео късометражен
2011 Behind the Britcoms: From Script to Screen себе си като актриса Дюан Хуей тв филм
James Bond 23 Press Conference себе си видео късометражен
My Week with Marilyn: The Untold Story of an American Icon себе си/дама Сибил Торндайк
2012 Skyfall Videoblog: Sam Mendes себе си като актриса
Skyfall Videoblog: Bérénice Marlohe
Skyfall Videoblog: Production
Skyfall Videoblog: Costumes
Skyfall Videoblog: London
J. Edgar: A Complicated Man себе си
James Bond 50th Anniversary Videoblog
Everything or Nothing Стивън Райли филм
The Secrets of Skyfall тв филм
2013 Bond's Greatest Moments себе си / М Дан Стори
Shooting Bond себе си видео късометражен
Muse of Fire Дан Пул, Джилс Терера филм
National Theatre Live: 50 Years on Stage Клеопатра, Дезире Армфелд различни тв филм
Making of Philomena себе си/ Филомена видео късометражен
2014 Michael Grade's Stars of the Musical Theatre себе си Майкъл Бърк тв филм
2016 When Phillip Met Prince Philip: 60 Years of the Duke of Edinburgh's Award Нийл Фегрюсън
Judi Dench: All the World's Her Stage Франсис Уотъли
2017 The Actor's Apprenticeship Люк Дейл филм
Judi Dench: My Passion for Trees Харви Лили тв филм
2018 Nothing Like a Dame (Чай с дамите) Роджър Мичъл филм
2019 Humans of Our World: The Journey Притан Амброаз
Cats and the Movie Musical Тим Постинс тв филм
Документални телевизионни сериали
година оригинално заглавие епизоди роля бел.
1968 Release By-Line – Ernest Hemingway/Judi Dench Stars in 'Cabaret'; Released 1968 себе си
1969 Omnibus So What If It's Just Green Cheese? себе си като четец на поезия
1976 Arena Theatre Суити Симпкинс
1981 On the Town 2.1 себе си
1982 It's My Pleasure Roy Hattersley on Philip Larkin
Playin Shakespeare Set Speeches and Soliloquies; Rehearsing the Text
1985, 1998 This Is Your Life Donald Sinden; Elizabeth Spriggs
1996 The Great War and the Shaping of the 20th Century всички 8 еп. разказвач минисериал
1999 The World Is Not Enough: The Making of a Blockbuster Production; Post-production and Marketing себе си, М
1997, 1999, 2000 Auntie's Bloomers Auntie's New Winter Bloomers; Auntie's Cracking New Bloomers; Auntie's Smashing New Bloomers себе си/Джийн
2002 60 Minutes Dame Judi себе си като актриса
2005 HBO First Look 'Pride & Prejudice': A Classic in the Making себе си късометражен
2005, 2008 The South Bank Show Peter Hall – 50 Years in Theatre: Part 1; Part 2; Bond
2008 35 mm 35mm Special: Quantum of Solace ( себе си, М
2010 The South Bank Show Revisited Judi Dench себе си
2011 The Many Faces of... Dame Judi Dench
2012 The Culture Show Sam Mendes: Licence to Thrill – A Culture Show Special себе си, разл. персонажи
2015 In Conversation Richard Eyre in Conversation with Judi Dench себе си
2019 Judi Dench's Wild Borneo Adventure минисериал
Музикални изпълнения
година оригинално заглавие част от
1982 – 1984 Rule, Britannia!, Boogie Woogie Bugle Boy Furniture, The Telephone Call (еп. на A Fine Romance)
1993 – 1997 Walkin' My Baby Back Home, Raindrops Keep Fallin' On My Head Misunderstandings, What's Wrong with Mrs Bale? (еп. на as Time Goes By)
2009 "Folies Bergère" Девет
2013 Send in the Clowns National Theatre Live: 50 Years on Stage
2015 Good Night Тайните на Мистър Хопи
2017 I'm Called Little Buttercup Довереникът на кралицата
Ju-to-the-Di еп. от 15 септ. на Good Morning Britain
2019 "Old Deuteronomy", "The Moments of Happiness", "Mr. Mistoffelees", "Beautiful Ghosts (Short Reprise)", "The Ad-Dressing of Cats" Котките
2020 "Mr. Mistoffeless", "The Ad-Dressing of Cats" Top 10 Scenes in Cats That Will Make You Cringe (еп. от WatchMojo)
Old Deuteronomy CATS review (еп. от Ralphthemoviemaker)
The Ad-Dressing of Cats Why Is Cats? (еп. на Lindsay Ellis' Essay Collection)
Театър
Година Заглавие Заглавие на английски Роля Автор Режисьор Място
1957 Йоркски цикъл York Mystery Plays Дева Мария Дж. С. Пърбис (адаптация) Джералдин Стивънсън Абатство „Сейнт Мери“ (Йорк)
Хамлет Hamleth Офелия Уилям Шекспир Майкъл Бентал Олд Вик (Лондон)
Мяра за мяра Measure for Measure Жулиета
Сън в лятна нощ Midsummer's Night Dream 1-ва фея
1958 Дванайсета нощ Twelfth Night Мария Олд Вик (Лондон)

Бродуей (Ню Йорк)

Хенри V Henry V Катерина
Хенри VIII Henry VIII Олд Вик (Лондон)
Хенри VI, част 1 Henry VI, part 1
Хенри VI, част 2 Henry VI, part 2
Крал Лир King Lear Регана
1959 Както ви харесва As You Like It Фебе
Веселите уиндзорки The Merry Wives of Windsor Ан Пейдж
The Double Dealer Синтия Уилям Конгрив
Колко е важно да бъдеш сериозен The Importance of Being Earnest Сесилия Оскар Уайлд
1960 Ричард II Richard III Кралицата Уилям Шекспир
She stoops to Conquer, or the Mistakes of a Night Кейт Хардкасъл Оливър Голдсмит
Ромео и Жулиета Romeo and Juliette Жулиета Уилям Шекспир Франко Дзефирели
1961 Венеция и Торино
Сън в лятна нощ A Midsummer's Night Dream Хермия Майкъл Бентал Олд Вик (Лондон)
Вишнева градина The Cherry Orchard Аня Антон Чехов Майкъл Елиът Театър „Олдуич“ (Лондон)
1962 Мяра за мяра Measure for Measure Изабела Уилям Шекспир Джон Блатчли Кралски шекспиров театър (Стратфорд на Ейвън)
Сън в лятна нощ A Midsummer's Night Dream Тициана Питър Хол
A Penny for a Song Доркас Белбойс Джон Уитлинг Колин Греъм Театър „Олдуич“ (Лондон)
1963 Макбет Macbeth Лейди Макбет Уилям Шекспир Джон Невил Нотингам Плейхаус (Нотингам)
Дванайсета нощ The Twelfth Night Виола Нотингам Плейхаус и на турне в Западна Африка
A Shot in the Dark Йозефа Лотне Хари Куртниц Лиричен театър (Лондон)
1964 Три сестри Three Sisters Ирина Антон Чехов Франк Хаузер Arts Theatre (Кеймбридж)
The Twelfth Hour Анна Алексей Арбузов Оксфорд Плейхаус (Оксфорд)
1965 Алхимистът The Alchemist Дол Комън Бен Джонсън
Ромео и Жанет Romeo and Jeanette Жанет Жан Ануи
The Firescreen Жаклин Алфред дьо Мюсе
Мяра за мяра Measure for Measure Изабела Уилям Шекспир Джон Невил Нотингам Плейхаус (Нотингам)
Личен живот Private Lives Аманда Ноъл Кауърд
1966 The Country Wife Марджъри Пинчуайф Уилям Уичърли
The Astrakan Coat Барбара Полин Маколей
Света Йоана St. Joan Джоан Джордж Бърнард Шоу
Правилата на играта The Rules of the Game Силия Жан Реноа Франк Хаузер Оксфорд Плейхаус (Оксфорд)
The Promise Алексей Арбузов
1967 Лика Театър „Форчън“ (Лондон)
Кабаре (мюзикъл) Cabaret Сали Боълс Джо Мастероф, Джон Кендър Джилиан Лин Палас театър (Лондон)
1969 Зимна приказка The Winter's Tale Хермиона/Пердита Уилям Шекспир Тревър Нън Кралски шекспиров театър (Стратфорд на Ейвън)
Women Beware Women Бианка Томас Мидълтън Тери Хендс
1970 Дванайсета нощ Twelfth Night Виола Уилям Шекспир Джон Бартън Кралски шекспиров театър (Стратфорд на Ейвън), Турне в Япония и Австралия, Театър „Олдуич“ (Лондон)
London Assurance Грейс Харкауей Дион Бусико Роналд Еър Театър „Олдуич“ (Лондон)
Майор Барбара Major Barbara Барбара Андършафт Джордж Бърнард Шоу Клифърд Уилямс
Венецианският търговец The Merchant of Venice Порция Уилям Шекспир Тери Хендс Кралски шекспиров театър (Стратфорд на Ейвън)
1971 Дванайсета нощ Twelfth Night Виола Джон Бартън
Много шум за нищо Much Adoe for Nothing Беатриче Роналд Еър
Херцогинята на Амалфи The Duchess of Malfi Херцогинята Джон Уебстър Клифърд Уилямс
1972 Toad of Toad Hall Полска мишка/жаба/Майка Зайка Кенет Греъм Юън Смит
London Assurance Грейс Харкъуей Дион Бусико Роналд Еър Нов театър (Лондон)
1973 Вълк The Wolf Вилма Ференц Молнар Франк Хаузер Оксфорд Плейхаус (Оксфорд)
Content to Whisper Аурелия Кралски театър в Йорк
1974 The Good Companions Мис Трант Джон Бойнтън Пристли, Роналд Хорууд, Джони Мерсър и Андре Преван Бреъм Мъри Театър на Нейно величество (Лондон)
The Gay Lord Quex Софи Фулгарни Артър Уинг Пинеро Джон Гилгуд Театър „Ноел Кауърд“ (Лондон)
1975 Too True to Be Good Суити Сипкинс Джордж Бърнард Шоу Клифърд Уилямс Театър „Олдуич“ (Лондон)
Is There Anybody There? Джон Карол Бристъл Олд Вик (Бристъл)
1976 Много шум за нищо Much Adoe about Nothing Беатриче Уилям Шекспир Джон Бартън Кралски шекспиров театър (Стратфорд на Ейвън)
Макбет Macbeth Лейди Макбет Тревър Нън The Other Place (Стратфорд на Ейвън)
Комедия от грешки (мюзикъл) The Comedy of Errors Адриана Тревър Нън, Гай Уулфендън Кралски шекспиров театър (Стратфорд на Ейвън)
Крал Лир King Lear Реган Уилям Шекспир Кралски шекспиров театър (Стратфорд на Ейвън)
The Island Франис Брет Янг Бристъл Олд Вик (Бристъл)
1977 The Boy Friend Санди Уилсън Джилиан Лин Кралски шекспиров театър (Стратфорд на Ейвън)
Макбет Macbeth Лейди Макбет Уилям Шекспир Тревър Нън Dormar Warehouse (Лондон)
Стълбовете на обществото The Pillars of the Community Лона Хесъл Хенрик Ибсен Джон Бартън Театър „Олдуич“ (Лондон)
1978 Комедия от грешки The Comedy of Errors Адриана Тревор Нън, Гай Уулфендън Тревор Нън Кралски шекспиров театър (Стратфорд на Ейвън), Театър „Олдуич“ (Лондон)
The Way of the World Миламант Уилям Конгрив Джон Бартън Театър „Олдуич“ (Лондон)
The Monstrous Regiment Олд Вик (Лондон)
1979 Цимбелин Cymbeline Имогена Уилям Шекспир Дейвид Джоунс Кралски шекспиров тетър (Стратфорд на Ейвън)
1980 Juno and the Paycock Джуно Бойл Шок О'Кейси Тревър Нън Театър „Олдуич“ (Лондон)
1981 A Village Wooing млада жена Джордж Бърнард Шоу Дейвид Кънлиф Театър „Ню Енд“ (Лондон)
1982 Фасада Facade Едит Ситуел Ралф Колтай Барбикан център (Лондон)
Колко е важно да бъдеш сериозен The Importance of Being Earnest лейди Бракнъл Оскар Уайлд Питър Хол Кралски национален театър (Лондон)
Other Places Харолд Пинтър
1983 Pack of Lies Барбара Джексън Хю Уайтмор Клифърд Уилямс Лиричен театър (Лондон)
1984 Майка Кураж и нейните синове Mother Courage and Her Sons Майка Кураж Бертолт Брехт Хауърд Дейвис Кралски национален театър (Лондон)
Waste Ейми О'Конъл Харли Гранвил-Баркър Джон Бартън Барбикан център (Лондон)
1985 Where There's Will Бърнард Пери
Waste Ейми О'Конъл Харли Гранвил-Баркър Джон Бартън Лиричен театър (Лондон)
1986 Mr & Mrs Nobody Кари Путър Кейт Уотърхаус Нед Шерин Театър „Гарик“ (Лондон)
1987 Антоний и Клеопатра Antony and Cleopatra Клеопатра Уилям Шекспир Театър „Лорънс Оливие“ (Лондон) – Кралски национален театър
Entertaining Strangers Сара Елдридж Дейвид Едгар Питър Хол
Semi-Monde Ноъл Кауърд Тим Люскомб Бристъл Олд Вик (Бристъл)
Her Infinity Variety Гай Уулфендън Олд Вик (Лондон)
1988 Хамлет Hamlet Гертруда Уилям Шекспир Ричард Еър Кралски национален театър (Лондон)
1989 Вишнева градина The Cherry Orchard Мадам Раневская Антон Чехов Сам Мендес Театър „Олдуич“ (Лондон)
Hedda Gabler Хенрик Ибсен Театър „Котслоу“, Театър „Литълтън“ и Театър „Лорънс Оливие“ (Лондон) – Кралски национален театър
Whale
Ghetto Дейвид Лан, Джошуа Собо
Хамлет Hamlet Уилям Шекспир
Мизантроп The Misanthrope Молиер
The March of Russia Дейвид Стори
Juno and tthe Paycock Шон О'Кейси
The Secret Rapture Дейвид Хеър
The Voysey Inheritance Харли Гравил Баркър
Fuente Ovejuna Феликс Лупе Де Овега
Tango Varsoviano Театро Дел Сюр (продукция)
The Grapes of Wrath Франк Галати (адаптация), Джон Стайнбек Театрална компания „Щепенволф“ от Чикаго (продукция)
The Shaughraun Дион Бусико
Speed-The-Plow Дейвид Мамет
Чичо Ваня Uncle Vanya Антон Чехов Московски художествен театър (продукция)
Salome Оливър Уайлд Театър „Котслоу“, Театър „Литълтън“ и Театър „Лорънс Оливие“ (Лондон) – Кралски национален театър
The Magic Carpet Патриша Гордън
Man Beast and Virtue Луиджи Пирандело
The Beaux Strategem Джордж Фаркуар
The Good Person of Sichuan Бертолт Брехт
Ma Rainey's Black Bottom Огъст Уилсън
Bent Мартин Шерман
Schism in England Педро Калдерон де ла Барка
Sucide for Love Компания „Нинагава“ (Япония) – продукция
1990 The Plough and the Stars Беси Бърджис Шон О'Кейси Йънг Вик (Лондон)
1991 The Sea Г-жа Рафи Едуард Бонд Театър „Литълтън“ (Лондон) – Кралски национален театър
1992 Кориолан Coriolanus Волумния Уилям Шекспир Тим Сапъл Фестивален театър на Чичестър (Чичестър)
The Gift of the Gorgon Хелън Дамсън Питър Шафър Питър Хол Барбикан център (Лондон)
1993 Театър „Уиндам“ (Лондон)
1994 The Seagull Аркадина Антон Чехов Джон Кеърд Кралски национален театър (Лондон)
1995 Absolute Hell (The Pink Room) Кристин Фоскет Родни Акланд Антъни Пейдж Театър „Литълтън“ (Лондон) – Кралски национален театър
1996 Малка нощна музика (мюзикъл) A Little Night Music Дезире Армфелд Хю Уилър, Стивън Сондхайм Шон Матиас Театър „Лорънс Оливие“ (Лондон) – Кралски национален театър
1997 Amy's View Есме Дейвид Хеър Ричард Еър Театър „Литълтън“ (Лондон) – Кралски национален театър
1998 Театър „Олдуич“ (Лондон)
Filumena Martorano Филумена Едуардо Де Филипо Питър Хол Театър „Пикадили“ (Лондон)
радиопиеса A Very Rare Bird Indeed Пит Тинисууд Би Би Си Радио 4
1999 Amy's View Есме Дейвид Хеър Ричард Еър Театър „Етел Баримор“ (Бродуей, Ню Йорк)
2001 The Royal Family Фани Кавендиш Джордж С. Кауфман Питър Хол Театър „Хеймаркет“ (Лондон)
2002 The Breath of Life Франсис Дейвид Хеър Хауърд Дейвис
2003 Добрият край оправя всичко All's Well That Ends Well Графинята на Рисийон Уилям Шекспир Грегъри Доран Театър „Суон“ (Стратфорд на Ейвън)
2004 Gielgud Theatre (Лондон)
2006 Hey Fever Джудит Блис Ноъл Кауърд Питър Хол Театър „Хеймаркет“ (Лондон)
Веселите уиндзорки (мюзикъл) The Merry Wives of Windsor Г-ца Куикли Уилям Шекспир Грегъри Доран Театър „Суон“ (Стратфорд на Ейвън)
2009 Мадам дьо Сад Madame de Sade Мадам дьо Монтрьой Юкио Мишима Майкъл Грандадж Донмар Уерхаус (Лондон)
2010 Сън в лятна нощ A Midsummer's Night Dream Тициана/Елизабет I Уилям Шекспир Питър Хол Театър „Роуз“ (Лондон)
2013 Питър и Алис Peter and Alice Алис Джон Логан Майкъл Грандадж Театър „Ноел Кауърд“ (Лондон)
2015 The Vote майка Джеймс Греъм Джоси Руркър Донмар Уерхоус (Лондон)
2016 Зимна приказка A Winter's Tale Полина Уилям Шекспир Кенет Брана Театър „Гарик“ (Лондон)

Награди и номинации

редактиране

Награди на Американската Филмова Академия „Оскар“ (САЩ):[6]

  • Награда за най-добра актриса в поддържаща роля за Влюбеният Шекспир (1999)
  • Номинация за най-добра актриса в главна роля за Мисис Браун (1998)
  • Номинация за най-добра актриса в главна роля за Айрис (2002)
  • Номинация за най-добра актриса в главна роля за Госпожа Хендерсън представя (2005)
  • Номинация за най-добра актриса в главна роля за Бележки по един скандал (2006)
  • Номинация за най-добра актриса в поддържаща роля за Шоколад (2001)

Награди „Златен глобус“ (САЩ):

  • Награда за най-добра актриса в главна роля за Мисис Браун (1998)
  • Номинация за най-добра актриса в главна роля за Бележки по един скандал (2006)
  • Номинация за най-добра актриса в главна роля за Госпожа Хендерсън представя (2005)
  • Номинация за най-добра актриса в главна роля за Айрис (2002)
  • Номинация за най-добра актриса в поддържаща роля за Влюбеният Шекспир (1999)
  • Номинация за най-добра актриса в поддържаща роля за Шоколад (2001)

Награди БАФТА:

  • Награда за най-добра актриса в поддържаща роля за Стая с изглед (1987)
  • Награда за най-добра актриса в поддържаща роля за Шепа прах (1989)
  • Награда за най-добра актриса в главна роля за Мисис Браун (1998)
  • Награда за най-добра актриса в поддържаща роля за Влюбеният Шекспир (1999)
  • Награда за най-добра актриса в главна роля за Айрис (2002)

Източници

редактиране
  1. Entertainment: Hollywood's premier Dame // BBC News. 24 February 2002. Посетен на 13 January 2012.
  2. Hollywood's premier Dame // BBC News. Посетен на 1 април 2021.
  3. Hopkins and Dench named best British actors // The Guardian. UK, 18 август 2005. Посетен на 1 април 2021.
  4. Jessica Rawden. Judi Dench Always Has To Correct One Fact About Her Time On The James Bond Movies // Cinemablend.com. Посетен на 1 април 2021.
  5. Dame Judi Dench receives BFI fellowship // BBC News. 23 юни 2011. Посетен на 1 април 2021.
  6. а б в г д е ж з и к Judi Dench Awards // Imdb.com. Посетен на 1 април 2021.
  7. Dame Judi Dench on Playing the Inspiring Philomena // The Daily Beast. Посетен на 11 February 2014.
  8. The Importance of Dame Judi // BBC News. 6 September 2002. Посетен на 16 February 2009.
  9. а б The Extraordinary Story of an Extraordinary Woman // HuffPost. 23 януари 2014. Посетен на 1 април 2021.
  10. Michael Billington. Please God, not retirement // The Guardian. UK, 12 септември 2005. Посетен на 1 април 2021.
  11. Michael Billington. Judi Dench: Nothing like the Dame // The Guardian. UK, 23 март 1998. Посетен на 1 април 2021.
  12. Michael Billington. Please God, not retirement // The Guardian. UK, 12 September 2005. Посетен на 16 February 2009.
  13. Michael Billington. Judi Dench: Nothing like the Dame // The Guardian. UK, 23 March 1998. Посетен на 16 February 2009.
  14. а б Judi Dench – biography // TalkTalk. Архивиран от оригинала на 24 септември 2015. Посетен на 1 април 2021.
  15. Mystery Plays Archive // National Centre for Early Music. Посетен на 1 април 2021.
  16. Dame Judi speaks up for Mystery Plays // HoldTheFrontPage.co.uk. 27 юни 2007. Посетен на 1 април 2021.
  17. Miller, John. Judi Dench: With A Crack In Her Voice. Hachette UK, 2013. ISBN 978-1-78022-644-6. с. 30. „talent which will be shown to better advantage when she acquires some technique to go with it.“
  18. Dench, Judi. And Furthermore. Weidenfeld & Nicolson, 2012. ISBN 978-1-78022-440-4. с. 157.
  19. Judith Olivia (Judi) Dench // Посетен на 29 януари 2014.
  20. BAFTA Awards Search // Посетен на 1 април 2021.
  21. Judith Olivia (Judi) DENCH // Debretts.com. Архивиран от оригинала на 21 януари 2014. Посетен на 1 април 2021.
  22. Sheridan Morley. The great stage stars: distinguished theatrical careers of the past and present. London, Angus & Robertson, 1986. ISBN 978-0-207-14970-2.
  23. Robert Tanitch. London stage in the 20th century. London, Haus Publishing, 2007. ISBN 978-1-904950-74-5. "... demonstrating once more that she is a comic actress of consummate skill, perhaps the very best we have."
  24. Dench's nomination for On Giant's Shoulders // BAFTA website. Посетен на 23 April 2012.
  25. The Archers Backstage // BBC Online. Посетен на 1 април 2021.
  26. Staff writers. Record-breaking Cats bows out // BBC News. 15 януари 2002. Посетен на 1 април 2021.
  27. West, Nigel. Historical dictionary of Ian Fleming's world of intelligence: fact and fiction. Lanham, Maryland, Scarecrow Press, 2010. ISBN 978-0-7524-2896-3. с. 45.
  28. Rimington, Stella. Open secret: the autobiography of the former Director-General of MI5. London, Arrow Books, 2008. ISBN 978-0-09-943672-0. с. 244.
  29. Jay MacDonald. Her Majesty's not-so-secret service // BookPage, февруари 2005. Посетен на 1 април 2021.
  30. Nigel Morris. Woman tipped to head MI5 in footsteps of Stella Rimington // The Independent (London). 30 April 2002. Архивиран от оригинала. Посетен на 14 November 2006.
  31. Box Office History for James Bond Movies // The Numbers. Nash Information Service. Архивиран от оригинала на 2012-03-16. Посетен на 1 април 2021.
  32. James Kendrick. GoldenEye // Qnetwork. Посетен на 1 април 2021.
  33. McCarthy, Todd. Golden Eye // 15 ноември 1995. Архивиран от оригинала. Посетен на 1 април 2021.
  34. а б Favorite backer // New York Post. 8 юли 2011. Посетен на 1 април 2021.[неработеща препратка]
  35. Mrs Brown (1997) // Rotten Tomatoes. Посетен на 1 април 2021.
  36. Festival de Cannes: Mrs Brown // festival-cannes.com. Посетен на 1 април 2021.
  37. Here's the actual story about Judi Dench getting a fake 'tattoo' of Harvey Weinstein's name on her 'bum' // Business Insider UK, 9 октомври 2007. Архивиран от оригинала на 2018-01-17. Посетен на 1 април 2021.
  38. HE'S A BUM Dame Judi Dench blasts ‘horrifying’ abuse of sex pest movie mogul Harvey Weinstein // The Sun. 9 октомври 2017. Посетен на 1 април 2021.
  39. GoldenEye // Box Office Mojo. Посетен на 1 април 2021.
  40. Janet, Maslin. FILM REVIEW: Shakespeare Saw a Therapist // The New York Times. 11 декември 1998. Посетен на 1 април 2021.
  41. Dench: Acting 'rescued' me following husband's death // Irish Examiner. Посетен на 1 април 2021. "People, friends, kept saying, 'You are not facing up to it; you need to face up to it', and maybe they were right, but I felt I was – in the acting. Grief supplies you with an enormous amount of energy. I needed to use that up."
  42. Howe, Desson. Iris: Heroic on a Human Scale // The Washington Post. 15 февруари 2002. Архивиран от оригинала на 2012-12-09. Посетен на 1 април 2021.
  43. Dench: Acting 'rescued' me following husband's death // Irish Examiner. 15 октомври 2021. Посетен на 1 април 2021.
  44. The Shipping News (2001) // Rotten Tomatoes. Посетен на 1 април 2021.
  45. The Shipping News (2001) - Financial Information // The Numbers. Посетен на 1 април 2021.
  46. Matthewman, Scott. Turn off the TV: Radio choices October 10 – 16 // The Stage. 9 October 2009. Архивиран от оригинала. Посетен на 1 април 2021.
  47. The Importance of Being Earnest // Box Office Mojo. Посетен на 1 април 2021.
  48. Die Another Day (2002) // Rotten Tomatoes. Посетен на 1 април 2021.
  49. Roger Moore. Bye bye to Ian Fleming's James Bond? // The Times. London, 4 October 2008. Архивиран от оригинала на 2011-06-15. Посетен на 5 October 2008.
  50. Die Another Day explodes at the box office // BBC News. 22 November 2002. Посетен на 1 април 2021.
  51. The Chronicles of Riddick: An Interview with Vin Diesel // Backfilm.com. ноември 2004. Посетен на 1 април 2021.
  52. Clarke, Donald. Dame's Treat // The Irish Times. 24 ноември 2005. Посетен на 1 април 2021.
  53. The Chronicles of Riddick (2004) // Rotten Tomatoes. Посетен на 1 април 2021.
  54. James Berardinelli. Chronicles of Riddick, The // Посетен на 1 април 2021.
  55. Ebert, Roger. Ladies in Lavender (2004) // Chicago Sun-Times. Посетен на 1 април 2021. "perfectly sweet and civilized [and] a pleasure to watch Smith and Dench together; their acting is so natural it could be breathing"
  56. Home on the Range // BoxofficeMojo. Посетен на 1 април 2021.
  57. Hoggard, Liz. Meet the puppet master // The Guardian. 11 септември 2005. Посетен на 1 април 2021.
  58. Dole, Carol M. Jane Austen and Mud: Pride & Prejudice (2005), British Realism, and the Heritage Film // Persuasions 27 (2). Summer 2007.
  59. Hewitt, Chris. Unlikely Director Brought New Approach to Pride & Prejudice // Ottawa Citizen. 9 November 2005.
  60. Wright, Joe (2005). Audio commentary for Pride & Prejudice. Bonus Features (DVD). Universal Studios. Събитието е на мин. 1:00:05–1:00:15.
  61. "Pride & Prejudice (2005)". The Numbers. Посетен на 1 април 2021 г.
  62. Casino Royale (2006) // Rotten Tomatoes. Посетен на 1 април 2021.
  63. Merry Wives – The Musical // Royal Shakespeare Company. Архивиран от оригинала на 14 януари 2007. Посетен на 1 април 2021.
  64. Adams, Tim (14 October 2012). Judi Dench: 'I never want to stop working. The Observer. London: Guardian News and Media Limited. Посетен 1 април 2021.
  65. "NOTES ON A SCANDAL (2007)". Box Office Mojo. Посетен на 1 април 2021
  66. Gritten, David (26 January 2007). How to make a scandalously good movie. The Telegraph. London. Посетен на 1 април 2021.
  67. "Notes on a Scandal (2006)". Rotten Tomatoes. Посетен на 1 април 2021. Цитат: perhaps the most impressive acting duo in any film of 2006. Dench and Blanchett are magnificent.
  68. Disney's Theme Park EPCOT Turns 30 Today And Celebreates // The Floria News Journal. Архивиран от оригинала на 2014-08-14. Посетен на 10 November 2012.
  69. Dame Judi Dench gives her support to York Youth Mysteries // City of York Council. Архивиран от оригинала на 2012-10-30. Посетен на 10 November 2012.
  70. Fostering change // The Star. 11 October 2008. Посетен на 13 октомври 2008.
  71. Quantum of Solace (2008) // Rotten Tomatoes. Посетен на 1 април 2021.
  72. Quantum of Solace // The Numbers. Посетен на 1 април 2021.
  73. Nominations for the 35th Annual Saturn Awards // Saturn Award|Academy of Science Fiction, Fantasy & Horror Films. Архивиран от оригинала на 2013-04-23. Посетен на 1 април 2021.
  74. Espiner, Mark. What to say about... Judi Dench in Madame de Sade // The Guardian. London, 19 март 2009. Посетен на 1 април 2021.
  75. а б Cochrane, Kira. Judi Dench: 'Does nobody ever believe anything I do?' // The Guardian. London, 12 септември 2009. Посетен на 1 април 2021.
  76. Hernandez, Ernio. Work Resumes on Script for Rob Marshall's Nine Film // Playbill News. Playbill, 23 януари 2008. Архивиран от оригинала. Посетен на 1 април 2021.
  77. Nine (2009) // Rotten Tomatoes. Посетен на 10 November 2012.
  78. Espiner, Mark. Judi Dench in A Midsummer Night's Dream: Press views // BBC News. 16 февруари 2010. Посетен на 1 април 2021.
  79. White, Lesley. Peter and Judi play a Tug of Love // The Sunday Times. UK, 14 февруари 2010.[неработеща препратка]
  80. Nissim, Mayer. Judi Dench had no ego on 'Jane Eyre' set, says director Cary Fukunaga // Digital Spy. 21 октомври 2011. Посетен на 1 април 2021.
  81. Judi Dench given sexy Jane Eyre promise // The Times of India. 12 септември 2011. Посетен на 1 април 2021.
  82. Jane Eyre (2011) // Rotten Tomatoes. Посетен на 1 април 2021.
  83. Jane Eyre // The Numbers. Посетен на 1 април 2021.
  84. My Week with Marilyn (2011 film profile) // Rotten Tomatoes. Посетен на 1 април 2021.
  85. Film | Supporting Actress in 2012 // BAFTA. Посетен на 1 април 2021.
  86. Judge, Michael. A Hollywood Icon Lays Down the Law // WSJ.com. 29 януари 2011. Посетен на 1 април 2021.
  87. Adams, Tim. Judi Dench: 'I never want to stop working' // The Observer. London, Guardian News and Media Limited, 14 октомври 2012. Посетен на 1 април 2021.
  88. J. Edgar (2011) // The Numbers. Посетен на 1 април 2021.
  89. Pozzi, James. Dame Judi Dench set to make cameo in Wimbledon-shot film // South West Londoner. 9 septemvri 2011. Посетен на 1 april 2021.
  90. а б The Best Exotic Marigold Hotel (2012) // Rotten Tomatoes. Посетен на 1 април 2021.
  91. The Best Exotic Marigold Hotel Crosses $100 Million // Fox Searchlight Pictures. CommingSoon.net. Архивиран от оригинала на 2014-04-29. Посетен на 1 април 2021.
  92. Knegt, Peter. Specialty Box Office: 'Queen' Reigns For Indie Debuts; LCD Soundsystem Doc Has Great 'One Night Only' // Indiewire. 23 юли 2012. Посетен на 1 април 2021.
  93. Travers, Peter. The Best Exotic Marigold Hotel // Rolling Stone. 3 май 2012. Посетен на 1 април 2021.
  94. Reynolds, Simon. 'Broken', 'Sightseers', 'Berberian Sound Studio' lead BIFA nominations // Digital Spy. Hearst Magazines UK, 5 ноември 2012. Посетен на 1 април 2021.
  95. Jones, Alice. What M did next: Judi Dench tries cyber-flirting in low-budget indie film // The Independent. London, 9 ноември 2012. Посетен на 1 април 2021.
  96. Coyle, Jake. Judi Dench On Skyfall & Her Reign As M // The Huffington Post. 9 ноември 2012. Посетен на 11 ноември 2012.
  97. McCartney, Jenny. Older and wiser // London, The Sunday Telegraph, 28 октомври 2012. с. 19.
  98. Venice film festival 2013: the full line-up // The Guardian. London, 25 юли 2013. Посетен на 1 април 2021.
  99. Corliss, Mary. Philomena at Venice: Reserve an Oscar for Judi Dench // The Times. 31 август 2013. Посетен на 1 април 2021.
  100. Oscars 2014: Julia Roberts, Amy Adams & More React to Nominations // People Magazine. 16 януари 2013. Архивиран от оригинала на 2014-02-01. Посетен на 1 април 2021.
  101. Sweney, Mark. Dustin Hoffman and Judi Dench to star in Roald Dahl adaptation for BBC // The Guardian. 22 август 2013. Посетен на 1 април 2021.
  102. Weekly top 30 programmes // BARB. Посетен на 1 април 2021.
  103. Brazil, UK Lead Pack For International Emmy Nominations // 26 September 2016. Посетен на 25 November 2016.
  104. Hogan, Michael. Roald Dahl's Esio Trot, BBC One, review: 'a magical start to 2015' // The Daily Telegraph. 1 January 2015. Посетен на 1 април 2021.
  105. The Second Best Exotic Marigold Hotel // Rotten Tomatoes. Flixster. Посетен на 1 април 2021.
  106. а б Cavendish, Dominic. The Vote, Donmar Warehouse, review: art meets life in real-time drama // The Telegraph. London, 7 май 2015. Посетен на 1 април 2021.
  107. Judi Dench to star with daughter in polling station play aired live on election night // The Independent. 20 март 2015. Посетен на 1 април 2021.
  108. Dame Judi Dench. Посетен на 1 април 2021.
  109. Olivier Awards 2016: The Winners List // The Hollywood Reporter. 3 април 2016. Посетен на 1 април 2021.
  110. Principal photography begins on The Hollow Crown: The Wars Of The Roses // BBC Media Centre. BBC, 1 октомври 2014. Посетен на 1 април 2021.
  111. Kroll, Justin. Ella Purnell and Asa Butterfield to Star in Tim Burton's 'Miss Peregrine's' (EXCLUSIVE) // Variety magazine. 5 ноември 2014. Посетен на 1 април 2021.
  112. Miss Peregrine's Home for Peculiar Children // Rotten Tomatoes. Посетен на 1 април 2021.
  113. Brent Lang. Box Office: 'Miss Peregrine' Tops With $28.5 Million, 'Deepwater Horizon', 'Masterminds' Bomb // Variety magazine. 2 октомври 2016. Посетен на 1 април 2021.
  114. Judi Dench to star in Tulip Fever movie // bbc.co.uk. Посетен на 6 June 2014.
  115. Tulip Fever (2017) // Rotten Tomatoes. Fandango Media. Посетен на 1 април 2021.
  116. Ritman, Alex. Judi Dench to play Queen Victoria in Stephen Frears' 'Victoria and Abdul' // The Hollywood Reporter. 17 June 2016. Посетен на 18 June 2016.
  117. Victoria & Abdul (2017) // Rotten Tomatoes. Посетен на 6 November 2017.
  118. Rubin, Rebecca. Golden Globe Nominations: Complete List // Variety. 11 December 2017. Посетен на 11 December 2017.
  119. Watch as Judi Dench proves she is 'dench' by rapping with grime star Lethal Bizzle // The Telegraph. 14 September 2017. Посетен на 7 January 2018.
  120. Women, Celebrity and Cultures of Ageing: Freeze Frame. Springer, 2015. ISBN 978-1-137-49512-9. с. 152. Посетен на 7 January 2018.
  121. Ford, Rebecca. Johnny Depp in Talks to Star in 'Murder on the Orient Express' // The Hollywood Reporter. 29 September 2016. Посетен на 30 September 2016.
  122. Giles, Jeff. Murder on the Orient Express Mostly Stays on Track // 9 November 2017. Посетен на 9 November 2017.
  123. Grater, Tom. Judi Dench, Sophie Cookson to star in Trevor Nunn's 'Red Joan' (exclusive) // Screendaily. 7 септември 2017. Посетен на 2 април 2021.
  124. Collin, Robbie. Red Joan, review: Judi Dench is wasted in this absurd portrayal of the Bolshevik of Bexleyheath // The Daily Telegraph. 18 април 2019. Посетен на 2 април 2021.
  125. All Is True (2019) // Rotten Tomatoes. Fandango Media. Посетен на 2 април 2021.
  126. Bradshaw, Peter. Nothing Like a Dame review – Judi Dench and Maggie Smith trade brutal banter // The Guardian. 26 април 2018. Посетен на 2 април 2021.
  127. Judi Dench's Wild Borneo Adventure – Series 1 – Episode 1 // Посетен на 26 January 2020.
  128. Anthony D'Alessandro (18 October 2018). Judi Dench Set To Pounce On 'Cats'. Deadline Hollywood. Посетен на 2 април 2021.
  129. Cats (2019) // Box Office Mojo. Посетен на 2 април 2021.
  130. Fuster, Jeremy. Disney Bumps 'New Mutants' and 'Artemis Fowl' to 2020 // 7 май 2019. Посетен на 2 април 2021.
  131. Six Minutes to Midnight // British Council Film. Посетен на 2 април 2021.
  132. а б Jardine, Cassandra. My Grandson Was a Big Surprise // Telegraph.co.uk. 23 August 1997. Посетен на 9 February 2020.
  133. Actor Michael Williams dies // BBC News. BBC. Посетен на 4 May 2020.
  134. Jardine, Cassandra. My Grandson Was a Big Surprise // Telegraph.co.uk. 23 August 1997. Посетен на 9 February 2020.
  135. Carpenter, Louise. Judi Dench: in love again // The Times. 6 декември 2014. Посетен на 2 април 2021.
  136. Dame Judi Dench: I've got a jolly nice chap, just don't call him my 'partner' // 25 август 2017. Посетен на 2 април 2021.
  137. Dame Judi Dench has been filming new BBC documentary on trees in Leatherhead woodland // SurreyLive. 17 декември 2017. Посетен на 2 април 2021.
  138. Judi Dench says she isn't going blind, Reuters per ABC Online, 21 February 2012. Посетен на 2 април 2021.
  139. Judi Dench on Beating Failing Eyesight, Bad Knees and Retirement // The Hollywood Reporter. 21 февруари 2014. Посетен на 1 април 2021.
  140. Judy Dench Biography // Imdb.com. Посетен на 2 април 2021.
  141. Judi Dench Is Tired of People Saying She Is Too Old to Act // The Hollywood Reporter. 12 ноември 2014. Посетен на 2 април 2021.
  142. а б The Telegraph – I take memory supplements to help recall my lines, says Judi Dench Посетен на 2 април 2021
  143. Judi Dench, 85, is the oldest British Vogue cover star ever – see her photo shoot! // TODAY.com. 4 май 2020. Посетен на 2 април 2021. (на английски)
  144. Cartner-Morley, Jess. The 50 best-dressed over 50s // The Guardian. London, 28 March 2013.
  145. Debrett's 500 List: Stage & Screen // The Telegraph, 28 март 2017. Посетен на 2 април 2021.
  146. "No. 45117". The London Gazette (Supplement). 5 June 1970. p. 6374. Посетен на 2 април 2021.
  147. "No. 51171". The London Gazette (Supplement). 31 December 1987. p. 7. Посетен на 2 април 2021
  148. "No. 57665". The London Gazette (Supplement). 11 June 2005. p. 4. Посетен на 2 април 2021
  149. Judi Dench Charity Work, Events and Causes // Посетен на 2 април 2021.
  150. Miller, John. Introduction // Judi Dench: With A Crack in Her Voice. Hatchette UK, 2013. ISBN 978-1-78022-644-6.
  151. Dench is appointed Mountview president // The Stage. London, 30 March 2006. с. 6.
  152. home // Ovingdean Hall School. Архивиран от оригинала на 2012-01-13. Посетен на 13 January 2012.
  153. Vice Presidents // Revitalise. Посетен на 2 април 2021.
  154. Dame Judi Dench, Patron of the Karuna Trust // karuna.org. Посетен на 20 February 2014.
  155. Dame Judi Dench announced as Patron of the Dr Hadwen Trust // BBC News, 11 ноември 2010. Посетен на 2 април 2021.
  156. Judi Dench is Everton F.C. supporter // community.evertonfc.com. Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 6 November 2013.
  157. A Message from our patron, Dame Judi Dench // Архивиран от оригинала на 2021-04-13. Посетен на 2 април 2021.
  158. People | Fauna & Flora International // www.fauna-flora.org. Посетен на 2 април 2021. (на английски)
  159. The Sketch for Survival exhibition at The Wildlife & Safari Travel Show // Yorkshire Life, 2 октомври 2019. Посетен на 2 април 2021.
  160. Patrons: Dame Judi Dench // Shakespeare Schools Foundation. Архивиран от оригинала на 2017-12-11. Посетен на 2 април 2021.
  161. A Letter to Liverpool from Dame Judi Dench // Shakespeare North. Архивиран от оригинала на 2018-06-12. Посетен на 12 September 2018.
  162. East Park Riding for the Disabled Association is open for business // East Grinstead Observer. Northcliffe, 5 July 2011. Архивиран от оригинала. Посетен на 19 August 2012.
  163. Dame Judi Dench and Sting head drug rethink call // BBC News. 2 June 2011. Посетен на 2 април 2021.
  164. Dame Judi Dench | Lucy Cavendish // Посетен на 2 април 2021.
  165. Dame Judi Dench becomes an honorary Fellow of Lucy Cavendish College Посетен на 2 април 2021.
  166. Honorary Fellows and Honorary PhDs Посетен на 2 април 2021.
  167. www.open.ac.uk. Посетен на 2 април 2021.
  168. Degrees to honour Annan and Dench Посетен на 2 април 2021.
  169. Honorary Degrees. Посетен на 2 април 2021.
  170. Template for preparing University minutes // 11 January 2012. Архивиран от оригинала на 11 януари 2012. Посетен на 2 април 2021.
  171. Dame Judi Dench Receives Honorary Degree from University of Leeds, July 17 Посетен на 2 април 2021.
  172. Honorary degree for Judi Dench // BBC News. 17 July 2002.
  173. News and Events | University of St Andrews // 1 март 2009. Архивиран от оригинала на 2009-03-01. Посетен на 2 април 2021.
  174. Dame Judi Dench – Honorary graduates – Your Alumni Association – Alumni – Nottingham Trent University // Посетен на 2 април 2021.
  175. News – News and Events – Nottingham Trent University // 27 август 2010. Архивиран от оригинала на 2010-08-27. Посетен на 2 април 2021.
  176. 2008 – 2014 | About // Архивиран от оригинала на 2021-03-07. Посетен на 2 април 2021.
  177. Harvard awards 10 honorary degrees at 366th Commencement // 25 май 2017. Посетен на 2 април 2021.
  178. Honorary Doctorates 2019 // Посетен на 2 април 2021.
  179. Full List of BAFTA Fellows // 4 февруари 2020. Посетен на 2 април 2021.
  180. BFI Fellows // Посетен на 2 април 2021.
  181. Dame Judi receives BFI fellowship // 23 June 2011. Посетен на 2 април 2021.
  182. www.britishshakespeare.ws. Посетен на 2 април 2021.
  183. www.oxfordplayhouse.com Архив на оригинала от 2021-03-28 в Wayback Machine.. Посетен на 2 април 2021.
  184. www.thersa.org // Архивиран от оригинала на 2018-06-22. Посетен на 2021-04-02.
  185. "Dame Judi gets 'freedom' of York". News.bbc.co.uk. 13 July 2002. Посетен на 2 април 2021.
  186. "Dame Judi given Freedom of London". Bbc.com. 21 June 2011. Посетен на 2 април 2021.

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Judi Dench в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​