Ръждивоврато кенгуру
Ръждивоврато кенгуру, известно още като Валаби на Бенет (Macropus rufogriseus), е двуутробен бозайник, който живее в Австралия и Тасмания.[1]
Ръждивоврато кенгуру | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Desmarest, 1817) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Ръждивоврато кенгуру в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Подвидове
редактиране- M. r. rufogriseus – Валаби на Бенет
- M. r. banksianus – Ръждивоврато кенгуру
- M. r. fruticus
Общи сведения
редактиранеВ Тасмания е наричано „кенгуру“. Теглото на мъжките понякога надхвърля 20 кг, а дължината на тялото е около 1,5 м. Различава се от кенгуруто и падемелона по черния си нос и лапи, както и по бялото райе на горната устна. Има мека сива козина, червеникав врат и черни лапи. Задните им крака са силни и те ги използват, за да подскачат. Женските имат синьо-сива козина.
Разпространение
редактиранеРъждивовратото кенгуру се среща в Австралия. Има много индивиди и на остров Тасмания – броят им се е увеличил през последните 30 години. Това е резултат от намаляването на лова и прочистването на горите, като по този начин се образуват много пасища, където валабитата могат да се хранят през нощта, както и храсталаци, в които да се крият през деня.
Начин на живот и хранене
редактиранеВидовете живеят най-вече поединично, но неорганизирани групи често обитават едни и същи хранителни райони. Хранят се следобед и по здрач, като най-вече ядат трева, храсти, листа и билки. Често пият вода, тъй като тревата има голям процентно съдържание на влага. Нанасят понякога вреди на посевите и пасищата в Тасмания и така се стига до конфликти между тях и земевладелците.
Врагове
редактиране- Тасманийски дявол
- Диви кучета и котки
Размножаване
редактиранеРазмножителният период е ясно изразен. Обикновено малките в Тасмания се раждат в периода от края на лятото до началото на есента. Това контрастира на популациите в Австралия, където малките се раждат по всяко време. Бременността трае 30 дена, а после малките прекарват около 280 дни в торбичката на майката си, докато бъдат отбити на 12-17-месечна възраст.
Допълнителни сведения
редактиранеЧастично защитени в Тасмания.
Източници
редактиране- ↑ McKenzie, N., Menkhorst, P. & Lunney, D. Macropus rufogriseus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 28 декември 2008. (на английски) Database entry includes justification for why this species is of least concern