Р-7 (на руски също Семёрка – буквално седмѝца) е първата междуконтинентална балистична ракета в света. На запад е известна под натовското означение SS-6 Sapwood, а в номенклатурата на ГРАУ – 8K71.

Р-7 Семёрка
Обща информация
Произход СССР
ВидМКБР, Ракета носител
ОператориСССР
Габаритни характеристики
Дължина34 м
Диаметър2,95 м
Степени3
Технически характеристики
Горивотечно
Бойна главаядрена
Взривна мощност3 – 5 Мт
Брой бойни глави1
МОЦ2500 – 5000 м
Обсег8800 км
Р-7 Семёрка в Общомедия

Р-7 е съветска двустепенна ракета с дължина на полета 8000 km, способна да носи 3000 kg полезен товар. Дължината на самата ракета е 33 m, диаметър 2,95 m, тегло 278 t. Първата ѝ степен е снабдена с четири двигателя РД-107, а втората степен – с един двигател РД-108. Няколко стартови комплекса на Байконур и 4 стартови площадки на космодрума Плесецк. Снета е от въоръжение през 1968 г.

Ракетата има множество недостатъци. Огромният полезен товар, предназначен да пренася ранните термоядрени бойни глави, става излишен след разработването на по-леки и малки водородни бомби. Подготовката за изстрелване трае повече от 20 часа, а самата ракета не може да бъде заредена с гориво повече от един ден, заради спецификата на криогенното ѝ гориво. Затова Р-7 е изместена от военна употреба към космически изследвания.

На 4 октомври 1957 година, носен от специално модифицирана ракета Р-7, е изстрелян първият изкуствен спътник „Спътник-1“. С това се бележи първата стъпка на човечеството в космоса.

Създадена е като междуконтинентална балистична ракета от конструкторското бюро на Корольов. Поради техническите си характеристики, без аналог в света при създаването ѝ, и относително сигурната ѝ употреба, Р-7 е използвана като основна ракета носител на СССР в началото на Космическата надпревара със САЩ. Р-7 е използвана при изстрелването на първия апарат към Луната, както и за извеждането на Юрий Гагарин в орбита.

В днешно време се експлоатират следните варианти на ракетата:

Оператори

редактиране

  СССР – Стратегическите ракетни войски на СССР са единственият оператор на Р-7.

Списък на вариантите на ракетите носители от семейството и техните основни разлики

редактиране
Ракета носител код (индекс по ГРАУ) първа степен втора степен трета степен четвърта степен двигател 1-ва степен двигател 2-ра степен двигател 3-та степен двигател 4-та степен Система на управление дължина диаметър маса
Спутник 8К71ПС Блокове Б, В, Г, Д Блок А - - РД-107 РД-108 - - една, аналогова 29167 10300 267000
Спутник-3 8А91 Блокове Б, В, Г, Д Блок А - - РД-107 РД-108 - - една, аналогова 31000 10300 269300
Полет 11К59 Блокове Б, В, Г, Д Блок А - - РД-107 РД-108 - - една, аналогова 30000 10300 277000
Луна 8К72 Блокове Б, В, Г, Д Блок А Блок Е - РД-107 РД-108 РД-0105 - аналогови: една за А-Д, втора за Е 33500 10300 279000
Восток 8К72К Блокове Б, В, Г, Д Блок А Блок Е - РД-107 РД-108 РД-0109 - аналогови: една за А-Д, втора за Е 38246 10300 287000
Восток-2 8А92 Блокове Б, В, Г, Д Блок А Блок Е - РД-107 РД-108 РД-0109 - аналогови: една за А-Д, втора за Е 38246 10300 287000
Восток-2М 8А92М Блокове Б, В, Г, Д Блок А Блок Е - РД-107 РД-108 РД-0109 - аналогови: една за А-Д, втора за Е 38246 10300 287000
Восход 11К57 Блокове Б, В, Г, Д Блок А Блок И - РД-107 РД-108 РД-0108 - аналогови: една за А-Д, втора за И 44628 10300 298400
Молния 8К78 Блокове Б, В, Г, Д Блок А Блок И Блок Л РД-107ММ РД-108ММ РД-0107 C1-5400 аналогови: една за А-Д, втора за И,Л 43440 10300 305000
Молния-М 8К78М Блокове Б, В, Г, Д Блок А Блок И Блок Л РД-107ММ РД-108ММ РД-0110 C1-5400 аналогови: една за А-Д, втора за И, Л 43440 10300 305000
Союз 11А511 Блокове Б, В, Г, Д Блок А Блок И - РД-107 РД-108 РД-0110 - аналогови: една за А-Д, втора за И 50670 10300 308000
Союз-Л 11А511Л Блокове Б, В, Г, Д Блок А Блок И - РД-107 РД-108 РД-0110 - аналогови: една за А-Д, втора за И 44000 10300 305000
Союз-М 11А511М Блокове Б, В, Г, Д Блок А Блок И - РД-107 РД-108 РД-0110 - аналогови: една за А-Д, втора за И 50670 10300 310000
Союз-У 11А511У Блокове Б, В, Г, Д Блок А Блок И - РД-117 РД-118 РД-0110 - аналогови: една за А-Д, втора за И 51100 10300 313000
Союз-У2 11А511У2 Блокове Б, В, Г, Д Блок А Блок И - РД-117 РД-118 РД-0110 - аналогови: една за А-Д, втора за И 51100 10300 313000
Союз-ФГ 11А511ФГ Блокове Б, В, Г, Д Блок А Блок И - РД-107А РД-108А РД-0110 - аналогови: една за А-Д, втора за И 49476 10300 305000
Союз-2.1а 14А14 Блокове Б, В, Г, Д Блок А Блок И - РД-107А РД-108А РД-0110 - една, цифрова 49476 10300 305000
Союз-2.1б 14А14 Блокове Б, В, Г, Д Блок А Блок И - РД-107А РД-108А РД-0124 - една, цифрова 49476 10300 311000
Союз-2.1в 14А15 Блок А Блок И - - НК-33 + РД-110Р РД-0124 - - една, цифрова 44000 3000 158000

Всъщност е междуконтиненталната балистична ракета (МБР) Р-7 със свалена бойна глава. Тази ракета извежда в орбита първият изкуствен спътник в света Спутник-1 и първото живо същество кучето Лайка. Вариантът 8А91 се различава от базовия 8К71ПС по двигателите, които са с увеличен специфичен импулс, използвана е за извеждането на Обект Д. Този вариант е база за тристепенен версия на ракетата.

Отличава се от Спутник по добавената трета степен – блок Е. Тази ракета извежда Луна 1 – първият изкуствен спътник на Слънцето, Луна 2 – първата междупланетна станция, достигнала Луната, Луна 3 – първата междупланетна станция, направила първите снимки на обратната страна на Луната.

Известана още като „Восток-Л“.

Отличава се от ракетата Луна по модернизираните двигателем трета степен на двигателя (РД-0109 вместо РД-0105). Тази ракета извежда в орбита първият космически кораб Восток-1 с Юрий Гагарин на борда.

Получена е от ракетата „Молния“ чрез замяната на четвъртата степен за увеличаване на полезния товар. За първи път е използвана за изстрелване на спътници за фоторазузнаване, масата на които надвишавали възможностите на ракетата „Восток“. Позволявала извеждане на пилотирани кораби с екипаж от 2 – 3 души.

Четиристепенна ракета. Различава се с новата трета степен (Блок И), разработени на базата на втората степен на бойните ракети Р-9, и наличието на четвърта степен (Блок Л) и модернизирани двигатели на всички степени. Предназначена е за извеждане на космически апарати на стартови траектории към други планети. Тази ракета е използвана за изстрелване на станциите, осъществили първото меко кацане на Луната и излизане на окололунна орбита, а също и станции, осъществили кацане на Венера. По-късно е използвана за извеждане на високоелиптична орбита на комуникационните спътници от серията Молния.

По-нататъшна модернизация на ракетата Восход, различаваща се по по-съвършения двигател на третата степен (РД-0110). Способна е да извежда новите „лунни“ пилотирани космически кораби Союз, имащи възможност да правят маневри и скачване в орбита.

Модернизация на ракетата „Союз“, отличаваща се с модернизирани двигатели на първата и втората степен. Предназначена е да замени всички останали ракети от семейството „Р-7“, с изключение на ракетата „Молния“, затова получава името Союз-Унифициран.

Ракетата е в експлоатация от 1973 г. и е най-масовата ракета носител в историята на човечеството (към 30.03.2009 г. – 752 старта).

Модернизация на ракетата Союз-У, използваща като гориво на централния блок синтетичен керосин (синтин), вместо традиционен авиационен керосин Т1, което позволило да се увеличи масата на полезния товар с около 200 кг. Експлоатацията е прекратена през 1996 г. след спиране производството на синтин.

Модернизация на ракетата Союз-У, на която са монтирани нови двигатели на първата и втората степен, различаващи се със специални форсиращи глави за подобряване смесообразуване, което дава и названието и (Союз-Форсуночные Головки).

Модернизация на ракетата Союз-У (може да се погледне и като паралелна модификация на Союз-У).

При разработката и се постига:

  • замяна на няколко различни за различните степени, морално остарели системи за управление с една – цифрова, водещо до повишаване точността на извеждане, по-малък разход на гориво и др.
  • замяна на остарелия двигател (РД-0110) на третата степен (от 40 години в експлоатация) с икономичния РД-0124, което позволило повишаването (с почти 1 тон) масата на полезния товар.

Ракетата е в пробна експлоатация (заедно с изпитанията).

Източници

редактиране