Вижте пояснителната страница за други значения на Спутник.

Спутник-1 (в превод от руски – „Спътник-1“) е първият изкуствен спътник, изстрелян около Земята. Изведен е в ниска околоземна орбита от Съветския съюз на 4 октомври 1957 г. и е първият от поредицата спътници по космическата програма Спутник. Неочакваната новина за успеха на Спутник-1 разпалва „спътникова криза“ в САЩ и нагорещява космическата надпревара по време на Студената война. Изстрелването на спътника предизвиква нови политически, военни, технологични и научни събития.[1]

Спутник-1
Sputnik asm.jpg
Общи данни
По програма наСпутник
Дата на изстрелване4 октомври 1957 9:28:34 UTC
Стартова установкаБайконур, пл. № 1
Маса83,6 kg
Продължителност3 месеца
Спутник-1 в Общомедия

Спътникът е изстрелян във връзка с Международната геофизична година от секретния 5-и научноизследователски полигон на Министерството на отбраната на СССР „Тюра-Там“ (получил впоследствие явното наименование космодрум Байконур) в Казахска ССР с ракета-носител Р-7. Спътникът се движи със скорост 29 000 km/h, като извършва една обиколка за 96,2 минути. По време на своя полет спътникът излъчва радиосигнали на честоти 20,005 и 40,002 MHz, които са улавяни от радиолюбителите по света.[2] Сигналите се излъчат 22 дни, до 26 октомври 1957 г., когато батериите на предавателя се изчерпват. Спутник-1 изгаря при навлизането си в атмосферата на Земята на 4 януари 1958 г., след като изминава 70 млн. km и престоява 3 месеца в орбита.[3]

Параметри на полетаРедактиране

  • Начало на полета – 4 октомври 1957 в 19 ч. 28 мин. 34 сек. по Гринуич
  • Край на полета – 4 януари 1958 г.
  • Маса на апарата – 83,6 kg;
  • Максимален диаметър – 0,58 m
  • Наклон на орбитата – 65,1°
  • Перигей – 228 km
  • Апогей – 947 km
  • Обиколки – 1440

УстройствоРедактиране

Корпусът на спътника е направен от две полусфери от алуминиево-магнезиева сплав с дебелина 2 mm, съединени с 36 болта. Херметичността на съединението е осигурена от гумено уплътнение, като преди изстрелването спътникът е запълнен с азот под налягане 1,2 atm. Външната повърхност на полусферите е полирана за по-добри отражателни свойства. На борда си има радиопредавател с мощност 1 W, излъчващ радиосигнали с честоти 20,005 и 40,002 MHz на редуващи се импулси, всеки с дължина 0,3 s. Честотите са специално избрани, за да може да се приемат от радиолюбители. Захранващият блок е от сребърно-цинкови акумулатори с тегло около 51 kg.[4] Спътникът тежи 83,6 kg.

РадиосигналРедактиране

Оригинални записи на излъчвания от Спутник-1 радиосигнал.

ИзточнициРедактиране

  1. McDougall, Walter A. Shooting The Moon. // American Heritage 59 (4). Winter 2010.
  2. Jorden, William J. Soviet Fires Earth Satellite Into Space. // The New York Times, 5 October 1957. Посетен на 28 December 2015.
  3. Sputnik-1 1957-001B. // NASA, 27 April 2021. Посетен на 16 May 2021.
  4. Golovanov, Yaroslav K. 57: Space. // [1] Moscow, Russian Knights Foundation, 2007. ISBN 9785903389018. Архивиран от [ оригинала] на 9 January 2009. Посетен на 12 January 2019.