СК Левски (Русе)
„Левски (Русе)“ е съществуващ български футболен отбор от Русе. Финалист за Националната купа на България по футбол през 1938 г. и през 1939 г.
ФК Левски (Русе) | |
Емблема на футболния клуб | |
Основан | 1922 1941 |
---|---|
Разформирован | 1940 1946 – влива се в „Динамо“ (Русе) |
Държава | България |
Стадион | игрището на „СК Напредък (Русе)“ |
История
редактиране„Левски“ (Русе) се заражда в трета футболна чета на „СК Сава (Русе)“ през 1922 г. Играе на игрището на Напредък. Финансово клубът се поддържа от богатия русенец Д. Дюлгеров. Футболистите на Левски достигат до най-голямото постижение на русенския мъжки футбол – вицешампионската титла от държавното първенство през 1937 година.
Спортните екипи на футболистите са чернобели раирани фланелки, черни гащета и бели чорапи.
Военният клуб „Левски“ е с големи финансови възможности. Той обхваща района около центъра до Механотехникума и района между ул. „Александровска“ и река Дунав. Извоювани са национална вицешампионска титла на България през 1937 година, пет пъти е градски шампион, три участия в Националната футболна дивизия (1938 – 1940), три пъти финалист за „Купата на Царство България“ (1937 – 40), едно трето място (1928) и едно четвърто (1926) в първенството на България.
Най-силният период на „Левски“ (1934 – 1940) е свързан с международните мачове. През 1934 г. в срещата си с шампионите на Румъния – „ЧФР“ (Букурещ) русенци постигат убедителна победа с 3:0.[1]
През 30-те години на 20 век в българските национални гарнитури участват Марко Николов- Маро, Тодор Тодоров – Тошлето, Димитър Николаев – Шопа, Димитър Тодоров, Константин Новаков – Диндата, Борис Пейчев, Александър Богданов, Радослав Дуков – Тръбача и Шами Пинка.
Периодът 1934 – 1940 г. остава златен за футболистите от Левски. четири поредни години достига до финала за Царската купа (1937 – 40).
Наказанието което БНСФ налага на с.к. Левски (Русе) е много тежко – изваждане от състава на Националната футболна дивизия и разформироване на отбора. Така през 1940 година се слага край на съществуването на един от най-силните клубове в Русе и България. По-късно след присъединяването на Добруджа към България през 1941 г. тимът е реабилитиран и възстановен.[2]
През есента на 1944 г. отборът се обединява с Ангел Кънчев в „Ангел Кънчев-Левски“, който от своя страна през 1946 г. се влива в „Динамо“ по заръка на партийната номенклатура в онези години и прекратява съществуването си. На 16 февруари 1949 г. „Динамо“ заедно с още три отбора се сливат в съвременния „Дунав“. През 2005 г. отбора формално се разделя от „Дунав“ (Русе).[3]
Успехи
редактиранекато „Левски“ (Русе):
- Шампионат на България
- Градско първенство на Русе и Русенската спортна област (РСО)
- Купа на „Екс тимовете“
като „Ангел Кънчев-Левски“ (Русе):
- Градско първенство на Русе и Русенската спортна област (РСО)
Трансформации на името
редактиране- 1922 – 1940 – с.к. „Левски“
- 1940 (разформирован)
- 1941 – с.к. „Левски“ (възстановен)
- 1944 – 1946 – с.к. „Ангел Кънчев-Левски“ (след обединение с „Ангел Кънчев“)
- 1946 – влива се в „Динамо“ (Русе)
Известни футболисти
редактиране- Марко Николов- Маро
- Тодор Горанов-Тушлето
- Димитър Николаев-Шопа
- Димитър Тодоров
- Константин Новаков-Диндата
- Борис Пейчев
- Александър Богданов
- Радослав Дуков-Тръбача
- Шами Пинкас
- Продан Новаков
- Светослав Абаджиев – Юрата
- Венцислав Ангелов
- Христо Минев – Лайника
- М. Пъргов
- Марин Алексиев
- Биличев
- Сидер Димитров
- Борислав Габровски
- Лалчев
- Борис Митев
- Димитър Николаев
Международните мачове
редактиране(1924 – 1946)
Година | Номер | Град | Страна | Отбор | Резултат[4] |
---|---|---|---|---|---|
1924 | 1 | Русе | „Изворул“ (Букурещ) | 4:3 | |
1927 | 2 | Русе 1 | „Аквила“ (Гюргево) | 3:0 | |
1928 | 3 | Русе | „Женерала“ (Букурещ) | 4:1 | |
1934 | 4 | Букурещ | „Терда“ (Букурещ) | 2:1 | |
5 | Букурещ | „Макаби“ (Букурещ) | 1:1 | ||
6 | Русе | „ЧФР“ (Букурещ) | 3:0 |
- 1. Играят като „Левски-Ботев“ (сборен отбор) срещу „Аквила“;
Бележки
редактиране- ↑ в-к „Спорт“, 26 ноември 1934 г.
- ↑ „Футболът в Русе“. Юлиян Илиев. стр.49-57
- ↑ ФК „Левски“ се отдели от ФК „Дунав“
- ↑ Футболът в Русе. Юлиян Илиев. стр. 244-254