Царска купа
Купа на Н.В. Царя (наричана още Царската купа и Държавна купа) е футболен трофей, еквивалентен на днешната купа на България. Той е подарен от цар Борис III през 1924 г.
Първоначално, в периода 1924-1937 г. (както и през 1943 г.), е връчван на клуба-шампион на България по футбол. От 1938 до 1942 г. за спечелването на царската купа е организиран отделен турнир, победителят в който се смята за носител на Купата на страната.[1][2]
Носители (финали)
редактиранесезон | носител | резултат | финалист | отпаднали на полуфиналите | град-домакин на финала |
---|---|---|---|---|---|
1924 | не се присъжда, тъй като първенството не завършва | ||||
1925 | Владислав Варна | ||||
1926 | Владислав Варна | ||||
1927 | не се присъжда, тъй като първенството не е проведено | ||||
1928 | Славия София | ||||
1929 | Ботев (Пд.) | ||||
1930 | Славия София | ||||
1931 | Купата не е връчена на държавния първенец, тъй като финалът завършва със служебен резултат. | ||||
1932 | Шипченски Сокол | ||||
1933 | Левски София | ||||
1934 | Владислав Варна | ||||
1935 | Спортклуб София | ||||
1936 | Славия София | ||||
1937 | Левски София | ||||
1938 | ФК`13 | 3:0 сл.1 | Левски (Русе) | Левски (Бургас) • Левски (Плевен) | София |
1939 | Шипка София | 2:0 | Левски (Русе) | Дражев (Ямбол) • Победа (Варна) | София |
1940 | ФК`13 | 2:1 | Спортклуб (Пловдив)2 | Левски (Русе)2 • Победа (Варна) | София |
1941 | АС`23 | 4:2 | Напредък (Русе) | Македония (Скопие) • Х.Славчев (Павликени) | Добрич |
1942 | Левски София | 3:0 сл.3 | Спортклуб (Пловдив) | Напредък (Русе) • СП 39 (Плевен) | София |
1943 | Славия София | ||||
1944 | не се присъжда, тъй като първенството не завършва |
1. При резултат 1:3 футболистите на „Левски“ (Русе), недоволни от съдийско решение, напускат терена и губят служебно.[2]
2. „Левски“ (Русе) печели полуфиналния си мач с 2:0, но отказва да пътува за финала в София заради спорове с организаторите на турнира. Затова на финала играе загубилия от русенци отбор на „Спортклуб“ (Пловдив).[1]
3. В 80 минута при резултат 1:3 футболистите на „Спортклуб“ (Пловдив), недоволни от съдийско решение, напускат терена и губят служебно.[2]