Саждево
Саждево или Саждово (на македонска литературна норма: Саждево) е село в Община Крушево, Северна Македония.
| Саждево Саждево | |
| — село — | |
 Джамията в селото | |
  Саждево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Крушево |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 633 m |
| Население | 393 души (2002) |
| Пощенски код | 7537 |
| МПС код | PP |
| Саждево в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в южното подножие на Бушева планина северно от град Крушево.
История редактиране
Селото е споменато в Трескавецкия поменик в XVII–XVIII век като Саждево. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е производно от сажди.[1]
В XIX век Саждево е село в Прилепска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Саждево има 130 жители арнаути мохамедани и 24 цигани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Саждово е смесено село българи, албанци и турци в Прилепската каза на Битолския санджак с 21 къщи.[3]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Саждево има 65 турски къщи.[4]
След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Саждево като албанско-циганско село.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 393 жители, от които 184 албанци, 297 турци и 2 други.[6]
Бележки редактиране
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 175.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 март 2008