Саид Халим паша
Мехмед Саид Халим паша (19 февруари 1864 г.,18 или 28 януари 1865 г. [1] – 6 декември 1921 г.) е османски държавник от албански произход [2], служил като велик везир на Османската империя от 1913 до 1917 г. Считан е за един от извършителите на арменския геноцид и по-късно е убит от Аршавир Ширакян като част от Операция Немезида, кампания за възмездие над извършителите на арменския геноцид.
Саид Халим паша | |
Длъжност | |
Монарх | Мехмед V |
---|---|
Лична информация | |
Роден | |
Починал | 6 декември 1921 г. (на 56 г.)
|
Погребан | Тюрбе на Махмуд II |
Националност | османски албанец |
Полит. партия | |
Професия | Велик везир |
Военна служба | |
Войни/Битки | Първа световна война |
Саид Халим паша в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден в двореца Шубра в Кайро, Египет, той е внук на смятания за основател на съвременен Египет Мохамед Али паша. Обучава се при частни учители, а по-късно политически науки в Швейцария.[3] През 1890 [3] или 1895 г. [4] Саид Халим се жени за Емине Инчи Тосун, дъщеря на Мехмед Тосун паша. В края на 1890 г. италианският архитект Антонио Лашиак строи двореца на Саид Халим паша в центъра на Кайро.
Когато Великобритания окупира Египет през 1914 г., Саид Халим паша става претендент за трона на египетската монархия въз основа на султански ферман, издаден половин век по-рано. Той наследява Махмуд Шевкет паша след убийството му и става едновременно османски велик везир и външен министър. Саид Халим паша е компромисен кандидат в Комитета за единство и напредък, където остава на по-консервативни ислямистки позиции, отколкото централният комитет би искал, но престижът на неговото потекло го прави приемлив избор за велик везир.
През септември 1913 г. е удостоен от султана с орден за заслугите му при подписването на мир с Царство България, оставането на Одрин в Османската империя и възстановяване на границата на река Марица. Саид Халим паша подписва Османо-германския съюз с германския посланик барон Вангенхайм в имението на Саид Халим паша в Йеникьой. Той подава оставка след морския инцидент с Goeben и Breslau, събитие, довело до въвличането на Османската империя в Първата световна война. Твърди се, че Мехмед V е помолил Саид Халим да остане на поста си възможно най-дълго.
По време на арменския геноцид Саид Халим паша подписва заповедите за депортиране на арменското население. Арменският патриарх Завен I Дер Егиаян го призовава да спре терора, извършван срещу арменците, на което Саид Халим отговаря, че съобщенията за арести и депортации са силно преувеличени. Самият патриарх по-късно също е депортиран. [5]
Саид Халим паша губи външното си министерство през 1915 г. Премиерството на Саид Халим продължава до 1917 г., когато е прекъснато поради конфликти в комитета. Наследява го министърът на вътрешните работи Мехмед Талаат паша. Саид Халим паша е обвинен в държавна измяна по време на съдебните процеси след Първата световна война в Османската империя, тъй като той е поставил подписа си под Османско-германския съюз. На 29 май 1919 г. той е заточен в затвор в Малта. [6] Оправдан е от обвиненията и освободен през 1921 г. и се премества в Сицилия. Опитва да се върне в Истанбул, но това искане е отхвърлено. Саид Халим паша е убит скоро след това в Рим от Аршавир Ширакян, агент на Арменската революционна федерация, за ролята му в арменския геноцид. [5]
Външни препратки
редактиранеВижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Şeyhun 2014 посочва 28 януари; Wasti 2008 - 18 януари 1865 г., а Düzdağ 1991 - 19 февруари 1864.
- ↑ Danişmend (1971), p. 102
- ↑ а б Wasti 2008, с. 86.
- ↑ Şeyhun 2014, с. 147.
- ↑ а б Arshavir Shirakian. Arshavir Shiragian - The Legacy: Memoirs of an Armenian Patriot. Watertown, Massachusetts, Hairenik Association, 2013.
- ↑ Sukran Vahide. Islam in Modern Turkey. State University of New York Press, 2005.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Said Halim Pasha в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |