Малта
- Вижте пояснителната страница за други значения на Малта.
Република Малта е островна държава, разположена върху архипелаг в центъра на Средиземно море, южно от Италия, източно от Тунис и северно от Либия. Първи финикийците откриват стратегическото значение на архипелага при своята колонизация на западното Средиземноморие. След тях идват Рим, Византия, Арабският халифат, Арагон, норманите, Малтийският орден, Франция и Великобритания, като всички са търсели добри пристанища за контрол върху Средиземно море.
| Република Малта Republic of Malta / Repubblika ta' Malta | |
|---|---|
| Девиз: Virtute et constantia („Доблест и постоянство“) | |
| Химн: L-Innu Malti | |
 Местоположение на Малта | |
| География и население | |
| Площ | 316 km² (на 185-о място) |
| Води | 0,001% |
| Климат | средиземноморски |
| Столица | Валета |
| Най-голям град | Биркиркара |
| Официален език | |
| Религия | католицизъм |
| Демоним | малтиец |
| Население (2021) |  516 100[1](на 173-о място) |
| Население (2011) | 416 055 |
| Гъстота на нас. | 1472 души/km² (на 5-о място) |
| Градско нас. | 94,6% (на 10-о място) |
| Управление | |
| Форма | унитарна парламентарна конституционна република |
| Президент | Джордж Вела |
| Министър-председател | Робърт Абела |
| Организации | ООН, ЕС и др. |
| История | |
| Независимост | 21 септември 1964 |
| Република Малта | 13 декември 1974 |
| Влизане в ЕС | 1 май 2004 |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2019) | 22,802 млрд. щ.д. |
| БВП на човек (ППС) | 48 246 щ.д. |
| БВП (ном., 2019) | 15,134 млрд. щ.д. |
| БВП на човек (ном.) | 32 021 щ.д. |
| ИЧР (2018) | 0,885 (много висок) (на 28-о място) |
| Джини (2018) | 28,7 (нисък) |
| Прод. на живота | 82,4 години (на 13-о място) |
| Детска смъртност | 7 (на 107-о място) |
| Грамотност | 92,8% (на 75-о място) |
| Валута | Евро (EUR) |
| Други данни | |
| Часова зона | CET (UTC+1) |
| Лятно време | CEST (UTC+2) |
| Формат на датата | дд/мм/гггг |
| Автомобилно движение | ляво |
| Код по ISO | MT |
| Интернет домейн | .mt |
| Телефонен код | +356 |
| ITU префикс | 9HA-9HZ |
| Официален сайт | gov.mt |
| Република Малта в Общомедия | |
Въпреки че географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална плоча, културно и исторически те са част от Европа. През 2004 г. страната става член на Европейския съюз. И по население, и по площ, Малта е най-малката страна-член на ЕС. Малтийският език е единственият семитски език, официален за европейска държава.
Мистичният ореол около Малтийския орден и топлият средиземноморски климат правят Малта привлекателна туристическа цел за много европейци целогодишно. Около 24,2% от БВП на страната е от туризъм.
ИсторияРедактиране
Стратегическото кръстопътно местоположение на Малта в центъра на Средиземно море определя дългата ѝ история като арена на нашествия и окупация. Колония на финикийци, картагенци, римляни, византийци, араби, нормани, сицилианци, французи. От 1530 до 1834 г. Малта е резиденция на Йоанитския (Малтийски) орден.
По време на Втората световна война островът е подложен на продължила две години и половина тежка обсада. През 60-те години икономиката на Малта е била съсредоточена в експлоатацията и поддръжката на британския флот в Средиземно море. Страната получава независимост от последната си владетелка – Великобритания през 1964 г. От 2004 г. Малта е член на ЕС.
Държавно устройствоРедактиране
.jpg)
Малта е парламентарна република. Конституцията е приета през 1964 г. с поправки през 1974 и 1987 г. Парламентът е еднокамерен, състои се от 65 депутати, избирани за срок от 5 години. Начело стои президентът за целия мандат.
Национални празници – 21 септември – Ден на независимостта (1964 г.), 13 декември – Ден на републиката (1974 г.), 31 март – Ден на свободата (1979 г. – закриване на британската военна база), 8 септември – Ден на победата, 7 юни – Ден на мъчениците.
Административно делениеРедактиране
От 1993 г. територията на Малта е подразделена на 68 общини, управлявани от местни градски съвети. Между тях и централното държавно административно тяло няма междинно ниво на подразделяне, каквито са например областите в България.
Съществуват и други две форми на деление в държавата, които обаче са създадени със статистическа цел и нямат административен смисъл. Те са както следва:
- Шест области – пет от тях на главния остров Малта
- Северно-пристанищна област
- Северна област
- Западна област
- Южно-пристанищна област
- Югоизточна област
- Област Гозо и Комино
- – Три региона – два от тях на главния остров Малта
- Северозападен регион (Malta Majjistral) – формиран от първите три в списъка области
- Югоизточен регион (Malta Xlokk) – формиран от четвъртата и петата области в списъка
- Острови Гозо и Комино регион
ГеографияРедактиране
.jpg)
Малта заема Малтийския архипелаг, разположен в средата на Средиземно море. Той е съставен от три населени (Малта – 245,7 km², Гозо – 67,3 km² и Комино – 2,8 km²) и три необитаеми (Коминото, Филфла и Свети Павел с обща площ 0,4 km²) острова. Архипелагът се намира на около 90 km южно от Сицилия и на 250 km от Северна Африка. Най-голям е остров Малта (245,7 km²) – дълъг 27 km, широк 14,5 km, а дължината на бреговата линия е 137 km, където се намира и столицата Валета. Южните и югозападните брегове на острова са скалисти, осеяни с множество малки заливчета, образуващи естествени пристанища, пясъчни плажове и стръмни клифове. Северните и североизточните брегове са ниски, плоски с удобни пристанища. Вътрешността на острова е заета от ниски хълмове, с грижливо оформени тераси по склоновете, на които се отглеждат земеделски култури. Дължината на цялята брегова линия на Малта е 186 km. Целият архипелаг е изграден предимно от олигоценови и миоценови почти хоризонтално залягащи варовици и глини. В релефа преобладава силно окарстено плато с височина до 240 m на остров Малта. Климатът е средиземноморски с горещо сухо лято и мека дъждовна зима. Средна февруарска температура 12°С, средна августовска – 25°С. Годишната сума на валежите е 530 mm. Малта няма реки и езера и все пак 50% от площта ѝ се обработва. Сладка вода за напояване и консумация се получава чрез преработване на солена морска вода. Преобладава ксерофитната храстова растителност от средиземноморски тип. Остров Гозо е с 4 пъти по-плодородни почви от о. Малта, върху който се отглеждат висококачествени лозя, различни плодове и зеленчуци.[2]
Природни забележителностиРедактиране
Малта притежава редица уникални природни забележителности. Azure Window („Лазурният прозорец“) е красива скална арка, едно от най-уникалните скални образувания в Средиземно море, част от световното природно наследство на ЮНЕСКО. След много години на естествена ерозия, предизвикваща падане на малки части от арката в морето, самата арка и свободно стоящият стълб напълно рухват по време на силна буря на 8 март 2017 г. [3][4]
По Южното Средиземноморие са формирани и други интересни образувания.
СтопанствоРедактиране
Въпреки ограничените природни ресурси, съвременна Малта се развива с високи темпове. Основни промишлени отрасли са електрониката, ремонт на кораби, хранително-вкусова промишленост. Корабоплаване, туризъм и търговията са най-важни за икономиката. Над 1 милион туристи посещават страната всяка година.
Земеделието също е важно за Малта. Отглеждат се зърнени храни, зеленчуци, грозде, смокини, цветя, цитрусови и фуражни култури. На о-в Гозо се отглеждат висококачествени лозя и различни плодове и зеленчуци.
НаселениеРедактиране
Населението на Малта е малко над 400 000 души – тя е най-малката по площ и население страна в ЕС. Основната част от населението са малтийците, които са представители на европеидната раса от средиземноморски тип.
Етнически съставРедактиране
КултураРедактиране
96% от малтийците са католици, обединени в 2 епархии – Малта и Гозо.
Филми за МалтаРедактиране
- Саха Малта, режисьор Стилиян Иванов (2006), Документален пътепис за Малта.