Уикипедия

Малта

държава в Южна Европа
Вижте пояснителната страница за други значения на Малта.

Република Малта е островна държава, разположена върху архипелаг в центъра на Средиземно море, южно от Италия, източно от Тунис и северно от Либия. Първи финикийците откриват стратегическото значение на архипелага при своята колонизация на западното Средиземноморие. След тях идват Рим, Византия, Арабският халифат, Арагон, норманите, Малтийският орден, Франция и Великобритания, като всички са търсели добри пристанища за контрол върху Средиземно море.

Република Малта
на малтийски: Repubblika ta' Malta
на английски: Republic of Malta
      
Девиз: Virtute et constantia
„Доблест и постоянство“
Химн: L-Innu Malti
Местоположение на Малта
Местоположение на Малта
География и население
Площ316 km²
(на 186-о място)
Води0,001%
Климатсредиземноморски
СтолицаВалета
Най-голям градБиркиркара
Официален език
Религия90% християнство
—83% католици
—7% други християни
5% нерелигиозност
2% ислям
3% други религии
Демониммалтиец
Население (2021)519 562[1]
(на 167-о място)
Население (2011)416 055
Гъстота на нас.1472 души/km²
(на 5-о място)
Градско нас.94,6%
(на 10-о място)
Управление
Формаунитарна парламентарна република
ПрезидентДжордж Вела
Министър-председателРобърт Абела
ОрганизацииООН, ЕС, СЕ, ОН
Законодат. властПарламент
История
Независимост
– дата
от Великобритания
21 септември 1964 г.
Република13 декември 1974 г.
Влизане в ЕС1 май 2004 г.
Икономика
БВП (ППС, 2022)29,36 млрд. щ.д.
(на 148-о място)
БВП на човек (ППС)56 338 щ.д.
(на 24-то място)
БВП (ном., 2022)17,15 млрд. щ.д.
(на 131-во място)
БВП на човек (ном.)32 912 щ.д.
(на 31-во място)
ИЧР (2021)0,918 (много висок)
(на 23-то място)
Джини (2019)28,0 (нисък)
Прод. на живота82,4 години
(на 13-о място)
Детска смъртност7/1000
(на 107-о място)
Грамотност92,8%
(на 75-о място)
ВалутаЕвро (EUR)
Други данни
Часова зонаCET (UTC+1)
Лятно времеCEST (UTC+2)
Формат на дататадд/мм/гггг
Автомобилно движениеляво
Код по ISOMT
Интернет домейн.mt
Телефонен код+356
ITU префикс9HA-9HZ
Официален сайтgov.mt
Република Малта в Общомедия

Въпреки че географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална плоча, културно и исторически те са част от Европа. През 2004 г. страната става член на Европейския съюз. И по население, и по площ, Малта е най-малката страна-член на ЕС. Малтийският език е единственият семитски език, официален за европейска държава.

Мистичният ореол около Малтийския орден и топлият средиземноморски климат правят Малта привлекателна туристическа цел за много европейци целогодишно. Около 24,2% от БВП на страната е от туризъм.

История редактиране

  Основна статия: История на Малта

Стратегическото кръстопътно местоположение на Малта в центъра на Средиземно море определя дългата ѝ история като арена на нашествия и окупация. Колония на финикийци, картагенци, римляни, византийци, араби, нормани, сицилианци, французи. От 1530 до 1834 г. Малта е резиденция на Йоанитския (Малтийски) орден.

По време на Втората световна война островът е подложен на продължила две години и половина тежка обсада. През 60-те години икономиката на Малта е била съсредоточена в експлоатацията и поддръжката на британския флот в Средиземно море. Страната получава независимост от последната си владетелка – Великобритания през 1964 г. От 2004 г. Малта е член на ЕС.

Държавно устройство редактиране

 
Нова сграда на парламента на Малта във Валета, проектирана от Ренцо Пиано
  Основна статия: Държавно устройство на Малта

Малта е парламентарна република. Конституцията е приета през 1964 г. с поправки през 1974 и 1987 г. Парламентът е еднокамерен, състои се от 65 депутати, избирани за срок от 5 години. Начело стои президентът за целия мандат.

Национални празници – 21 септември – Ден на независимостта (1964 г.), 13 декември – Ден на републиката (1974 г.), 31 март – Ден на свободата (1979 г. – закриване на британската военна база), 8 септември – Ден на победата, 7 юни – Ден на мъчениците.

Административно деление редактиране

  Основна статия: Административно деление на Малта

От 1993 г. територията на Малта е подразделена на 68 общини, управлявани от местни градски съвети. Между тях и централното държавно административно тяло няма междинно ниво на подразделяне, каквито са например областите в България.

 
Административно деление на Малта

Съществуват и други две форми на деление в държавата, които обаче са създадени със статистическа цел и нямат административен смисъл. Те са както следва:

  • Шест области – пет от тях на главния остров Малта
  1. Северно-пристанищна област
  2. Северна област
  3. Западна област
  4. Южно-пристанищна област
  5. Югоизточна област
  6. Област Гозо и Комино
  •  – Три региона – два от тях на главния остров Малта
  1. Северозападен регион (Malta Majjistral) – формиран от първите три в списъка области
  2. Югоизточен регион (Malta Xlokk) – формиран от четвъртата и петата области в списъка
  3. Острови Гозо и Комино регион

География редактиране

  Основна статия: Природа на Малта
 
Сателитна карта на Гозо и Комино

Малта заема Малтийския архипелаг, разположен в средата на Средиземно море. Той е съставен от три населени (Малта – 245,7 km², Гозо – 67,3 km² и Комино – 2,8 km²) и три необитаеми (Коминото, Филфла и Свети Павел с обща площ 0,4 km²) острова. Архипелагът се намира на около 90 km южно от Сицилия и на 250 km от Северна Африка. Най-голям е остров Малта (245,7 km²) – дълъг 27 km, широк 14,5 km, а дължината на бреговата линия е 137 km, където се намира и столицата Валета. Южните и югозападните брегове на острова са скалисти, осеяни с множество малки заливчета, образуващи естествени пристанища, пясъчни плажове и стръмни клифове. Северните и североизточните брегове са ниски, плоски с удобни пристанища. Вътрешността на острова е заета от ниски хълмове, с грижливо оформени тераси по склоновете, на които се отглеждат земеделски култури. Дължината на цялята брегова линия на Малта е 186 km. Целият архипелаг е изграден предимно от олигоценови и миоценови почти хоризонтално залягащи варовици и глини. В релефа преобладава силно окарстено плато с височина до 240 m на остров Малта. Климатът е средиземноморски с горещо сухо лято и мека дъждовна зима. Средна февруарска температура 12°С, средна августовска – 25°С. Годишната сума на валежите е 530 mm. Малта няма реки и езера и все пак 50% от площта ѝ се обработва. Сладка вода за напояване и консумация се получава чрез преработване на солена морска вода. Преобладава ксерофитната храстова растителност от средиземноморски тип. Остров Гозо е с 4 пъти по-плодородни почви от о. Малта, върху който се отглеждат висококачествени лозя, различни плодове и зеленчуци.[2]

Природни забележителности редактиране

 
Вече разрушеният „Лазурен прозорец“

Малта притежава редица уникални природни забележителности. Azure Window („Лазурният прозорец“) е красива скална арка, едно от най-уникалните скални образувания в Средиземно море, част от световното природно наследство на ЮНЕСКО. След много години на естествена ерозия, предизвикваща падане на малки части от арката в морето, самата арка и свободно стоящият стълб напълно рухват по време на силна буря на 8 март 2017 г. [3][4]

По Южното Средиземноморие са формирани и други интересни образувания.

Стопанство редактиране

  Основна статия: Стопанство на Малта

Въпреки ограничените природни ресурси, съвременна Малта се развива с високи темпове. Основни промишлени отрасли са електрониката, ремонт на кораби, хранително-вкусова промишленост. Корабоплаване, туризъм и търговията са най-важни за икономиката. Над 1 милион туристи посещават страната всяка година.

Земеделието също е важно за Малта. Отглеждат се зърнени храни, зеленчуци, грозде, смокини, цветя, цитрусови и фуражни култури. На о-в Гозо се отглеждат висококачествени лозя и различни плодове и зеленчуци.

Население редактиране

 
Сейнт Полс Бей, най-големият град в Малта
  Основна статия: Население на Малта

Населението на Малта е малко над 400 000 души – тя е най-малката по площ и население страна в ЕС. Основната част от населението са малтийците, които са представители на европеидната раса от средиземноморски тип.

Етнически състав редактиране

Култура редактиране

  Основна статия: Култура на Малта

96% от малтийците са католици, обединени в 2 епархии – Малта и Гозо.

Филми за Малта редактиране

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ ec.europa.eu
  2. ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Мальта (государство), (раздел Природа), т. 15, стр. 300-301
  3. ↑ Nature claims Gozo’s iconic Azure Window, lost forever after total collapse
  4. ↑ Рухна прочутият Лазурен прозорец в Малта

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Малта&oldid=12031638“.