Салтово-маяцка култура

Салтово-маяцката култура е археологическа култура в южната част на Източна Европа.

Крепостта Саркел, снимана от разкопки, водени от Михаил Артамонов през 1951 г.
Останки от Маяцкото градище във Воронежка област, Русия, през 2013 г.

Развива се през 7-10 в. в донските, прикаспийските и приазовските степи. Разкрити са номадски селища, землени укрепления, градове-крепости, каменни жилища, юрти, землянки, некрополи. Развито земеделие и скотовъдство, търговия, занаятчийство, рисунки, писмени знаци, свързани с тюркска руническа писменост. Свързвана основно с народите владели по това време тези земи - хазари, прабългари, алани. С нея се свързват погребенията в известната Сивашовска група, които следват тези от предходната Покровска група.

Условно се дели на степна и лесостепна. Наречена е по името на първите открити крупни нейни паметници – некропол с катакомбни прокопани в брега и землени погребения пограбания и значимото средновековно градище на 120 хектара от VIII—X в. с мощни частично разкрити крепостни каменни стени, облицовани двустранно с плочи от пясъчник, обграждащи пространство разделено посредата с дълбок ров, при северния ров са намерени фрагменти керамика, массивни рыболовни куки, прешлени за тъкачни станове, различни оръдия на труда и много домакински ями и зимници, но нито едно жилище, в околността са разкопани няколко неукрепени средновековни села, паметника е при днешното село Верхний Салтов на североизточната граница на Харковска област на десния бряг на река Северски Донец и другият голям комплекс – Маяцкото градище от IX—X в. при с. Дивногорье Воронежка област, включващо белокаменна крепост, поселение с некропол и грънчарски работилници при вливането на р. Тихая Сосна в Дон. Друг голям град е построения на левия бряг на Дон по поръчка на хазарите от византийски инженери в 834-837 г. Саркел, днес останките му са покрити от Цимлянското водохранилище. На някои предмети от керамиката атрибутирана към тази култура са открити рунически надписи, които не са разчетени.

ГалерияРедактиране

Литература и източнициРедактиране

  • Мерперт, Н.Я. К вопросу о древнейших болгарских племенах. – Казань, 1957
  • Труды Волго-Донской археологической экспедиции. Т. 1 – 3. – М. – Л., 1958 – 1963. – (Материалы и исследования по археологии СССР, № 62, 75, 109)
  • Кызласов И. Л. Рунические письменности евразийских степей. – М.: Восточная литература РАН, 1994. – 323 с.
  • Плетнёва С. А. От кочевий к городам. – М.: Наука, 1967. – 208 с. – (Материалы и исследования по археологии СССР. № 142)
  • Савицкий Н. М. Жилые постройки лесостепного варианта салтово-маяцкой культуры: диссертация на соискание ученой степени кандидата исторических наук. – Воронеж: Воронежский государственный университет, 2011
  • Смоляк А. Р. Исследование могильника Матюхин Бугор // Историко-археологические исследования в Азове и на Нижнем Дону в 1994 г. – Азов, 1997. – В. 14. – С. 48
  • Колода В.В., Горбаненко С.А. Сельское хозяйство носителей салтовской культуры в лесостепной зоне. – К.: ИА НАН Украины, 2010. – 216 с.
  • Коловрат Ю. А. Вооружение войск Хазарского каганата на северо-западной окраине (По материалам раскопок на Змиевщине) / Ю. А. Коловрат // История Змиевского края. – Змиев. – 27.10.2008.

Външни препраткиРедактиране