Свеа (река)

Река Свеа (на шведски: svea älv) е предполагаем канал за източване на Анциловото езеро под формата на бурна пълноводна река с по-голям спад, разположена в Централна Швеция източно от езерото Венерн в период от преди 10700 – 10200 години. Наличието на река Свеа е доказано в резултат на съвременните изследвания.

Анциловото езеро около 8700 години преди новата ера. Реките Свеа и Гота формират излаз към Атлантическия океан. Спуснатият скандинавски лед е показан в бяло. Бялата лининия показва съвременната брегова линия

Името на река е предложено през 1927 г. от Леннардом фон Пост, въпреки че подобно име се е използвало Герхард Де Геером за съвсем друг обект още през 1922 г.

История на хипотези

През 1927 г. Хенрик Мунте открива южно от град Дегерфорс разкритие на кристална основа с много камъни и промоин, които свидетелстват за интензивна ерозия. На тази територия се намира в резервата Свеафаллен.

Според класическата теория на Леннарда фон Пост, предложена през 1928 г., мястото за оттичане на Анциловото езерото е разположен на изток от езерото Венерн, южно от град Дегерфорс, като езерото Венерн става залив на Северно море, а надморската височината на Анциловото езеро над морското равнище се оценява на около 30 метра. Мунте също се изказа в подкрепа на тази теория.

Предполагаемия канал за оттичане се характеризира с бързото си течение и активна дейности на ерозия., а изразходването на вода три пъти превишава тази, която изразходва съвременния Ниагарския водопад. Представянето за мащаба на речно корито допринася и за привличане на посетители в резервата Свеафаллен.

Изследвания на професор Фредена (на шведски: Fredén) през 1960-те и 1970-те години са доказали, че откритите следи от ерозия в Свеафаллен имат не воден, а леден произход, а в продължение на Анциклния етап територията на юг от Дагерфорса се намирала под вода. Впоследствие е доказано, че котловината на езерото Венерн е била изолиран от Северно море с началото на Анциловия трансгрес и, следователно, Анциловото езерото трябва да се е намирало западно от езерото Венерн.

Съвременни схващания

Общата оценка за надморската височина на Анциловото езерото се равнява на 10 метра, а за място на оттичане се смята на запад от езерото Венерн в долините на съвременните реки Гота и Стейнселве. По този начин, в Анциловата епоха на повърхността на езерото Венерн, е разположена на същото ниво, както и повърхността на Балтийския басейн, а канала между тях не е бурна река, а повече или по-малко широк проток.

Литература

• Björck, S, A review of the history of the Baltic Sea, 13.0 – 8.0 ka BP. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. (англ.) // Quaternary International: Списание. – 1995. – Vol. 27. – P. 19 – 40
• Andrén, T, Björck, S, Andrén, E, Conley, D, Zillén, L, Anjar, J. The Development of the Baltic Sea Basin During the Last 130 ka // The Baltic Sea Basin / editors Harff, J, Björck, S, Hoth, P. – Berlin Heidelberg: Springer-Verlag, 2011. – P. 449. – S. 75 – 97. — ISBN 978-3-642-17220-5
• Кошелева Е.А., Субрето Д.А. Раннеголоценовые изменения природной среды и инициальное заселение Фенноскандии // Общество. Среда. Развитие (Terra Humana). Научно-теоретический журнал. : Журнал. — СПб.: Астерион, 2011. — № 4. — С. 237 – 242
• Монин А.С.Шишков Ю.А. История климата. — Л.: Гидрометеоиздат, 1979. – 406 с.
• Bjorck, 1995
• Örebro County Administration Board. A nature reserve in Örebro county Sveafallen (англ.). www.lansstyrelsen.se. Örebro County Administration Board (2005). Посетен на 26 юни 2014.
• Raukas S Late Quaternary coastal records of rapid changes in the eastern Baltic Архив на оригинала от 2017-10-08 в Wayback Machine. (англ.) // Journal of Coastal Research. : журнал. – 1996. — No. 12. — P. 811 – 816. — ISSN 0749-0208
• Tikkanen, M, Oksanen, J Late Weichselian and Holocene shore displacement history of the Baltic Sea in Finland (англ.) // Fennia – International Journal of Geography : журнал. – Helsinki: Geographical Society of Finland, 2002. — No. 1 – 2. — ISSN 0015-0010