Света Богородица Пречиста (Злести)
„Въведение Богородично“ или „Света Богородица Пречиста“ (на македонска литературна норма: „Света Богородица Пречиста“) е раннохристиянска и средновековна базилика край охридското село Злести, Северна Македония.[1]
| „Света Богородица Пречиста“ „Света Богородица Пречиста“ | |
 Останките на църквата с новата църква на Злестинския манастир отзад | |
 Местоположение в Дебърца | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Злести |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Охрид |
| Тип на сградата | базилика |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | руини |
| „Света Богородица Пречиста“ в Общомедия | |
Местоположение редактиране
Останките на църквата са в местността Ращани, западно от Злести. Край нея в 2000 - 2009 година е изграден Злестинският манастир „Рождество Богородично“.[2][3]
История редактиране
В средновековието е върху раннохристиянската базилика е изградена триконхална църква, която е от времето на Климент Охридски и Наум Преславски.[4][5]
Обявена е за паметник на културата.
Архитектура редактиране
Църквата е триконхална, с нартекс и екзонартхекс, както и две по-малки помещения - пристройки, разположени северозападно от северната и югозападно от южната конха. Най-голямата дължина на църквата е 17 метра, а ширината е 9 метра. Изградена е от ломен камък и варов хоросан, на отделни места с тухли. Ширината на зидовете е 0,90 метра, а най-голямото запазена височина е 2 метра на северната пристройка.
В зидовете във вътрешността на църквата има много мраморни сполии - бази с орнаменти, фрагменти от стълбове, мраморен праг. Сред тях има нечетлив надпис. Сполиите показват, че църквата е издигната върху раннохристиянска базилика. На югозапад от църквата има големи каменни плочи от гробни конструкции с ориентация изток-запад. Находките се съхраняват в Института и музей в Охрид.
Бележки редактиране
- ↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ Фрескоживописот, сакралната и рурална архитектура и селските слави и обичаи во Дебрца // Ohrid News, 05. 10. 2013. Посетен на 14 март 2020 г.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 91. (на македонска литературна норма)
- ↑ Фрескоживописот, сакралната и рурална архитектура и селските слави и обичаи во Дебрца // Ohrid News, 05. 10. 2013. Посетен на 14 март 2020 г.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 91. (на македонска литературна норма)