Злести (на македонска литературна норма: Злести) е село в община Дебърца на Северна Македония, разположено в едноименната котловина Дебърца.

Злести
Злести
41.2825° с. ш. 20.8303° и. д.
Злести
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебърца
Географска областДебърца
Надм. височина929 m
Население294 души (2002)
Пощенски код6344
Злести в Общомедия

География

редактиране

Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.

В местността Ращани край Злести е разкрита раннохристиянската и средновековна базилика „Света Богородица Пречиста“.[1][2][3] Край нея в 2000 - 2009 година е изграден Злестинският манастир.[2][3]

В XIX век Злести е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Злести (Zlesti) е посочено като село с 80 домакинства с 232 жители българи.[4] Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1892 година.[5] Според Васил Кънчов в 90-те години Злести има 90 къщи.[6] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Злести е населявано от 530 жители, всички българи християни.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Злести е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 80 къщи.[8]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Злести има 520 българи екзархисти.[9]

При избухването на Балканската война 6 души от Злести са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

Според преброяването от 2002 година селото има 294 жители.[11]

Националност Всичко
македонци 291
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 3
бошняци 0
други 3

Личности

редактиране
Родени в Злести
  •   Ванче Наумов Петрев, български революционер от ВМОРО[12]
  •   Голоб Марков, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Деско Гьоршев Десков, български революционер от ВМОРО[14]
  •   Кирил Стояновски (1909 - 1971), югославски партизанин и деец на НОВМ
  •   Климе Велянов Злетовчето, български революционер от ВМОРО
  •   Кръсте Георгиев Колов, български революционер от ВМОРО[15]
  •   Ламбе Георгиев Петков, български революционер от ВМОРО[12]
  •   Сотир Янев Димов, български революционер от ВМОРО[14]
  •   Стоян Лакоец, деец на ВМОРО, войвода на четата от Злести по време на Илинденско-Преображенско въстание, осъден на смърт и разстрелян от ВМОРО на 9 септември 1903 година, тъй като предава оръжието си на турците.[16]
  1. Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
  2. а б Фрескоживописот, сакралната и рурална архитектура и селските слави и обичаи во Дебрца // Ohrid News, 05. 10. 2013. Посетен на 14 март 2020 г.
  3. а б Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 91. (на македонска литературна норма)
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
  5. Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
  6. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 септември 2007 
  12. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  13. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  14. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  15. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  16. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 92.