Отваря главното меню

Света Троица (Каменица)

„Света Троица“ е православен храм, разположен в Каменица, северния квартал на Велинград, България, част от Пловдивската епархия на Българската православна църква.[1][2]

„Света Троица“
Holy Trinity Church in Kamenitsa General View.jpg
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Каменица
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Пловдивска
Архиерейско наместничество Пещерско
Време на изграждане 1816 г.
„Света Троица“ в Общомедия

ИсторияРедактиране

 
Паметна плоча на мястото, на което се е намирало килийното училище в двора на църквата
 
Каменен кръст с имената на загиналите във войните на южната стена на храма

Църквата е изградена в 1816 година в Каменица – единственото християнско село в Чепинската котловина – на мястото на малък вкопан каменен параклис без прозорци. Инициативата за построяване на по-голяма църква е на поп Ангел, а средствата и труда са на цялото население на селото.[1] В архитектурно отношение църквата е трикорабна псевдобазилика с една апсида и двускатен покрив. Страничните кораби са отделени от централния с колонади от по четири масивни каменни колони.[2] През 1869 година е изграден притвор с женска църква над него, отделена от наоса с дървена решетка.[1]

В 1823 година в нея е открито първото килийно, а по-късно и светско училище в района. Първите учители са Илия Ждраков, Паун Гугалов, даскал Партений, даскал Никола Саев, който въвежда като учебник „Рибния буквар“, Георги Чолаков – Дядо Даскал, Сава Докторов, Стою Масларов.[3]

В 1876 година в храма се заклеват участниците в Априлското въстание и църквата служи за укриване на оръжие[1] на Каменишкия революционен комитет, ръководен от поп Топорчо (Илия Попатанасов).[2]

В 1891 година, вече в Княжество България, е изградена камбанарията в северната част на църковния двор, като майстор е Атанас Ан. Козов от Пещера. Камбаните са дело на видния камбанолеар Димитър Велеганов от Банско. Първата малка камбана е от 1890 година, дар от Стою Малинов и синовете му Илия и Димитър, а втората по-голяма е от 1897 година и е с изображение на Възкресение Христово и от четирите страни по един от евангелистите.[1]

В 1929 година църквата е електрифицирана, а в 1938 година е направен вътрешен ремонт. В 1939 година са изписани сводът на наоса, част от олтара и парапетът на балкона. Иконостасът и иконите са подменени с нов дървен, без дърворезба, дело на руснака, женен в Каменица, Александър Байков. Негово дело са и троновете в църквата, а иконите са изписани от Петър Джамджиев с помощта на Асен Дончев – и двамата от Пловдив. Стенописите в храма са довършени в 1952 година от видните дебърски майстори Христо Апостолов и Георги Исачев.[1]

В 1954 година в храма е започната музейна сбирка.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж Дошла година на храма, на храма „Света Троица“. // Велинград – οnline, 14 юни 2011 г. Посетен на 29 август 2019 г.
  2. а б в „Св. Троица“ – гр. Велинград. // Свети места. Посетен на 29 август 2019 г.
  3. Жлеглов, Д. Просветното дело в Пазарджишкия край през Възраждането. Пазарджик, ИК „Белопринт“, 1996. с. 122 – 123.