Отваря главното меню

Никола Атанасов Саев е български просветен деец и духовник от Македония.[1]

Никола Саев
български просветен и църковен деец
Роден
Починал

БиографияРедактиране

Никола Саев е роден в разложкото село Белица, тогава в Османската империя. Завършва Кюстендилската гимназия и екзархийските курсове за църковни служители в Пловдив. Учител е в Карнобат (1873 - 1874), Сяр (1874 - 1875) и село Калугерово (1874 - 1875). Участва в Априлското въстание в 1876 година. След разгрома му е арестуван, но успява да се освободи с подкуп.[1]

Заминава за Пловдив, където става свещеник. Служи в Карабунар.[1]

След освобождението на България учителства в Белица, но през 1883 година заради противодържавна дейност е заточен в Мала Азия. През 1890 година Саев е назначен от екзархията за председател на Неврокопската българска общината. Благодарение на сдържаното си поведение, той успява да въведе един по-добър ред в обществените работи в Неврокопско.[2]

В 1900 година отново е учител в Сяр, където участва активно в борбата срещу гъркоманията. Участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.[1]

След разгрома на въстанието, отново се установява в Калугерово.[1] По-късно е учител в Кара Мусул, а след това във Ветрен. В 1908 - 1909 година е учител в Неврокоп. Между 1911 - 1917 година е екзархийски архиерейски наместник в Мехомия.[3][1]

Негов син е революционерът Атанас Саев.[1]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 221.
  2. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 249.
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.580.