Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“ (на македонска литературна норма: „Свети Георгиј“) е възрожденска православна църква в Горна Влашка махала на Охрид, Република Македония. Църквата е част от Охридското архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]

„Свети Георги“
„Свети Георгиј“
църквата отвън
църквата отвън
Карта Местоположение в Охрид
Вид на храмаправославна църква
Страна Република Македония
Населено мястоОхрид
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ВероизповеданиеМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияДебърско-Кичевска
Архиерейско наместничествоОхридско
Изграждане1838 г.
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
„Свети Георги“ в Общомедия

Архитектура

редактиране

Изградена е в 1838 година върху основи на по-стар храм, като годината е издълбана в камък, вграден в източната стена на храма. В архитектурно отношение е еднокорабна сграда с петстранна апсида на изток със слепи ниши. Градена е от дялан камък, като в подпокривните венци, около вратите и апсидата са от бигор. Във вътрешността има женска църква и слепи куполи, от които средният е на четири колони.[1]

Храмът е изписан в 1889 година. В 1973 – 1983 година Георги (Гьоко) Кръстевски от Охрид я изписва отново. В 1977 година олтарът е изписан от Йонче Симонче от Охрид., По-късно олтарът е изписан отново от Драган Ристески също от Охрид. Покрай църквата в ХХ век от западната и южната страна са изградени затворени тремове. На южната страна, покрай трема, в 1984-5 година е изградена кръщелня с фрески от Драган Ристески.[2][1]

В църквата има голяма колекция на икони от XV – XIX век.[1] Царските двери в църквата са от средата XVI век и са дело на изтъкната художествена работилница, действала на територията на Охридската архиепископия.[3] На дверите е изобразено Благовещение с изписан църковнославянски текст в долната част, от който се разбира, че дверите са изработени по времето на поп Йоан с пари на Стоян.[1] Други произведения от същата работилница са царските двери на „Света Богородица Перивлепта“ - днес в Националния исторически музей в София, дверите от „Големи Свети Врачи“ - днес на иконостаса на „Света Богородица Перивлепта“, дверите от неидентифицирана църква в Охрид - днес в Националния музей в Белград, дверите в „Свети Никола“, дверите от „Свети Пантелеймон“ в Горно Нерези и дверите от „Свети Никола“ в Присовяни.[3]

В интериора на храма ценни са и владишкият престол и амвонът. До втората половина на XX век в двора на храма е имало и училищна страда, изградена в края на XIX век. В XX век на запад и юг са доградени затворени тремове и кръщелня.[1]

  1. а б в г д е Црква Св. Ѓорѓи – Горна Влашка маала, Охрид // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-09-28. Посетен на 27 септември 2017.
  2. Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
  3. а б Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 145.