Отваря главното меню

Църква

религиозна сграда за християни
(пренасочване от Църква (сграда))
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Църква.

Храм-паметник „Свети Александър Невски“ в София

Църква или черква е храм, в който се отслужват християнски богослужения[1].

Съдържание

ЕтимологияРедактиране

Българската дума църква произхожда от старобългарската дума црькы, произлязла от праславянската *сьrky. Тя от своя страна е заемка от старовисоконемската дума chirihha, произлязла от старогръцката κυριακόν. На български език се употребяват и дублетните черква и черкова.

ВъзникванеРедактиране

 
Рим. Катакомбата на св. Калист

В ранните векове на християнството – до Миланския едикт от 313 г., християнски храмове в днешния смисъл на думата не съществуват. Християните се събират било в частни сгради, било на тайни места – особено характерни в това отношения са катакомбите. С признаването на християнството за разрешена, а по-късно и за официална религия, християните започват да строят свои храмове. Тези храмове се превръщат в своеобразен архитектурен феномен, съчетавайки символиката на старозаветната скиния и Соломоновия храм (интерпретирана според християнските възгледи) с актуалните архитектурни модели – първоначално на римската, а по-късно на различни световни и регионални култури.

АрхитектураРедактиране

УстройствоРедактиране

Християнският храм се състои от три основни части – олтар, основна част (наос) и притвор.

Олтарът обикновено се разполага в източната част на постройката така, че при богослужение вярващият да бъде обърнат с лице на изток. Той олицетворява Царството небесно, Божието присъствие на земята. До него имат достъп само свещенослужителите или лица, получили специално разрешение за това. В източноправославните храмове обикновено е отделен от останалата част на храма с иконостас. Като архитектурно решение олтарът обикновено се разполага в т. нар. апсида – полукръгла или многоъгълна част, която като екстериор „изпъква“ извън основната сграда на храма.

(При някои протестантски общности олтарът отсъства).

Наосът е мястото, където се събират вярващите по време на богослужение. Първоначално до него са имали достъп само кръстените християни – практика, която днес не се спазва. Като размери, по правило, е значително по-голям от другите части. Символично корабът е един, но в чисто архитектурно отношение може да бъде разделен на части – 3, 5, 7 и т.н. – т.е. от основния кораб се отделят самостоятелни пространства, разположени симетрично спрямо основната част.

Притворът е мястото, където в миналото са се събирали т. нар. „оглашени“, т.е. хората, които искат да бъдат кръстени, но все още не са приели това тайнство. В ранните храмове често в притвора се изгражда „баптистерий“ – басейн, в който оглашените са кръщавани. Днес притворът е изгубил това си значение. Архитектурно може да бъде оформен по различен начин – нартекс, атриум и т.н., като в последния случай е възможно той да не бъде част от основния архитектурен ансамбъл.

В архитектурно отношение съществуват редица незадължителни елементи – амвон, хор, галерии, крипти и др. Тяхното използване се обуславя било от религиозни, било от чисто практически и архитектурни мотиви.

Видове църкви според планирането имРедактиране

БазиликаРедактиране

Базиликата е най-разпространената форма на изграждане на храма. Има правоъгълно планиране. Според броя на корабите базиликите се определят като трикорабни, петкорабни и т.н. Софийската Св. София е типичен пример за трикорабна базилика. Често перпендикулярно на корабите се изгражда допълнителен кораб, наричан трансепт. Над мястото, където трансептът се пресича с основния кораб може да бъде поставен купол – практика, която след 6 век, с развитието на архитектурните технологии, става масова. Така се появява т.нар. кръстокуполна базилика. Днес почти не са запазени базилики без трансепт и купол.

РотондаРедактиране

 
Ротондата Св. Георги в София (3 – 4 век)

Ротондата е кръгъл или многоъгълен храм. Предполага се, че този тип църкви датират от времето, когато е имало обособени храмове, където е извършвано кръщението – баптистерии. Най-известната ротонда в България е „Свети Георги“ в София.

Кръстокуполна църкваРедактиране

При този вид постройка е характерно хоризонтално планиране във формата на кръст. Над пресечната точка обикновено се изгражда купол. Характерен пример е църквата на Земенския манастир „Св. Йоан Богослов“.

ДругиРедактиране

Съществуват и храмове, които имат индивидуална архитектура и не могат строго да бъдат определени към посочените типове. Понякога това се получава при множество допълнителни достроявания и изграждане на пристройки (храмът на Гроба Господен в Йерусалим) или при предварително планиране – „Василий Блажени“ в Москва. При всички тези случаи обаче се спазва разделянето на храма на три части – олтар, кораб и притвор.

Архитектурни стиловеРедактиране

 
Св. Петър във Ватикана е образец за барокова архитектура

Архитектурните решения при изграждането на определен храм варират според мястото и времето, когато са били строени. При спазване на каноничните изисквания, всеки архитектурен стил е допустим. Сред основните стилове в миналото са византийският, готическият романският, бароковият и др. По време на българското Възраждане се налага и самобитен български архитектурен стил. Подобно е положението и в други страни. Днес много често храмовете се строят в различни стилове, характерни за модерната архитектура.

Видове църкви според предназначението имРедактиране

Катедрален храмРедактиране

 
катедра,
катедралата на Волтера, Италия

Храм, където се намира катедрата на епископа, т.е. храм, където той редовно служи и произнася проповеди. Трябва да се има предвид, че катедралата е особен статут на даден храм и няма нищо общо с архитектурата (в разговорния български език обикновено „катедрали“ погрешно биват наричани всички западноевропейски храмове). Най-често в едно населено място има само една катедрала, но е възможно да бъдат и повече. Например в София православните катедрални храмове са два – „Св. Александър Невски“ (катедрала на българския патриарх) и „Св. Неделя“ – катедрала на Софийския митрополит. Католически катедрални храмове са „Успение богородично“, за източния обред, и „Св. Йосиф“, за западния.

Енорийска църкваРедактиране

Това е храмът, в който редовно служи свещеник и който има пряка териториална връзка с определен район – енория. Подобен статут имат и всички манастирски църкви.

ПараклисРедактиране

Параклисът е богослужебна сграда, или част от сграда, предназначена за частни богослужения. Строят се към различни учреждения – например учебни заведения, политически, обществени или стопански институции, могат да бъдат и напълно частни – в рамките на лично жилище например. Архитектурата на параклисите варира от големи постройки - параклисът „Свети Йоан Рилски“ на Софийската семинария, до обособени пространства в рамките на по-голямо помещение. Може би най-известният параклис в света е прочутата „Сикстинска капела“ във Ватикана.

Други по-известни църквиРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране