Свети Дух (Маточина)

скална църква при село Маточина, България

„Свети Дух“ е средновековна скална църква при село Маточина, България, датирана от Х век – времената на Цар Симеон Велики, когато има силно възраждане на монашеството и аскетизма в християнството във връзка с подема му в България и византийската епоха на иконоборски вълнения.[1] Подобно на съседната Михаличка скална църква, на съвременния им старобългарски Мурфатларски скален комплекс и пр., като тях и тя е изсечена в скалисто възвишение. Отстои на 2 km югозападно от село Маточина.

„Свети Дух“
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоМаточина
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияСтарозагорска епархия
Архиерейско наместничествоСвиленградско
ИзгражданеХ век
Статутнедействащ храм

Оформена е като правоъгълно засводено помещение, в което се влиза през къс, също така сводест коридор. Тази скална църква е дялана в самата скала само с помощта на ръчни инструменти. Общата дължина на храма е 14,05 m, а само на коридора е 4,20 m. Най-високата точка на свода в коридора е 3,5 m, широчината му е 3 m. От двете страни на входния коридор до изхода има по две квадратни ниши. По-навътре, от лявата страна, на същата височина (1,5 m от сегашното ниво) има още една такава ниша.[1]

Вляво от входа, в скалата личат изсечени стъпала, водещи към обширно платото, под което се намира църквата. Точно над входа са запазени следи от издълбани в скалата форми с култово предназначение, най-вероятно от времето на траките. При самия външен край на входния коридор има два успоредни врязани улея за вратата. Над черквата в скалата са издълбани няколко гроба, ориентирани изток-запад.

В по-новата история скалната църква е носила името „Свети Дух“ и е действала като църковен храм на три села – Маточина, Варник и несъществуващото вече село Благунци. На платото над църквата дълги години се е провеждал многолюден събор. Едва през 1934 г. в Маточина е построена нова църква „Св. св. Константин и Елена“ и постепенно църковния живот във „вехтата черква" замира.[2]

Бележки редактиране

  1. а б Аладжов, Димчо. „Християнски паметници в Хасковски окръг“, изд. на РИМ-Хасково, 1981 Хасково.
  2. Зайков, Константин. "Съкровищата на Тунджанската долина между Странджа и Сакар”, 2010