Старозагорска епархия
Старозагорската епархия е епархия на Българската православна църква със седалище в град Стара Загора и архиерейски наместничества в Казанлък, Чирпан, Нова Загора, Свиленград и Харманли.
| Старозагорска епархия | |
|---|---|
 | |
 Катедралният храм „Свети Димитър“ в Стара Загора. | |
| Църква | Българска православна църква |
| Страна | България |
| Център | Стара Загора |
| Катедрална църква | „Свети Димитър“ |
| Архиерейски наместничества | Казанлък Чирпан Нова Загора Свиленград Харманли |
| Предстоятел | Киприан |
| Сан | митрополит |
| Брой манастири | 4 |
| Брой църкви | 216 |
| Старозагорска епархия в Общомедия | |
История Редактиране
При основаването на Екзархията в 1871 година Ескизаарско е част от Търновската епархия. Въпросът за обособяване на отделна епархия е повдигнат на Първия църковно-народен събор от Господин Славов, но се отлага от уважение към Иларион Макариополски. Светият синод решава да обособи отделна епархия след Руско-турската война, тъй като Старозагорско попада в Източна Румелия, но осъществяването на решението отново се отгала, за да не бъде обвинена църквата, че работи против Съединението.[1] Епархията започва да се организира в началото на 1886 година от архимандрит Максим Пелов.[2]
Старозагорски митрополити Редактиране
- Методий (Кусев) (1896 – 1922) - почива на 5 ноември 1922 г.
- Павел (Константинов) (1922 – 1940) - почива на 5 октомври 1940 г.
- Климент (Кинов) (1940 – 1967) - почива на 13 февруари 1967 г.
- Панкратий (Дончев) (1967 – 1998) - почива на 13 юли 1998 г.
- Галактион (Табаков) (2000 – 2016)
- Киприан (Казанджиев) (2016 – )
-
Митрополит Методий
-
Митрополит Павел
-
Митрополит Климент
Манастири Редактиране
Храмове Редактиране
Катедрален храм Редактиране
Храмове по духовни околии Редактиране
- Старозагорска духовна околия
- Казанлъшка духовна околия
- Новозагорска духовна околия
- Свиленградска духовна околия
- Харманлийска духовна околия
- Чирпанска духовна околия
Храмове в Стара Загора Редактиране
Източници Редактиране
- ↑ Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени. София, ИК „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“, 1993. ISBN 954-445-080-7. с. 57.
- ↑ Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени. София, ИК „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“, 1993. ISBN 954-445-080-7. с. 58.