Старозагорска епархия
Старозагорската епархия е епархия на Българската православна църква със седалище в град Стара Загора и архиерейски наместничества в Казанлък, Чирпан, Нова Загора, Свиленград и Харманли.
Старозагорска епархия | |
Катедралният храм „Свети Димитър“ в Стара Загора. | |
Църква | Българска православна църква |
---|---|
Страна | България |
Център | Стара Загора |
Катедрална църква | „Свети Димитър“ |
Архиерейски наместничества | Казанлък Чирпан Нова Загора Свиленград Харманли |
Предстоятел | Киприан |
Сан | митрополит |
Брой манастири | 4 |
Брой църкви | 216 |
Старозагорска епархия в Общомедия |
История
редактиранеПри основаването на Екзархията в 1871 година Ескизаарско е част от Търновската епархия. Въпросът за обособяване на отделна епархия е повдигнат на Първия църковно-народен събор от Господин Славов, но се отлага от уважение към Иларион Макариополски. Светият синод решава да обособи отделна епархия след Руско-турската война, тъй като Старозагорско попада в Източна Румелия, но осъществяването на решението отново се отгала, за да не бъде обвинена църквата, че работи против Съединението.[1] Епархията започва да се организира в началото на 1886 година от архимандрит Максим Пелов.[2]
Старозагорски митрополити
редактиране- Методий (Кусев) (1896 – 1922) – почива на 5 ноември 1922 г.
- Павел (Константинов) (1922 – 1940) – почива на 5 октомври 1940 г.
- Климент (Кинов) (1940 – 1967) – почива на 13 февруари 1967 г.
- Панкратий (Дончев) (1967 – 1998) – почива на 13 юли 1998 г.
- Галактион (Табаков) (2000 – 2016)
- Киприан (Казанджиев) (2016 – )
-
Митрополит Методий
-
Митрополит Павел
-
Митрополит Климент
Манастири
редактиранеХрамове
редактиранеКатедрален храм
редактиранеХрамове по духовни околии
редактиране- Старозагорска духовна околия
- Казанлъшка духовна околия
- Новозагорска духовна околия
- Свиленградска духовна околия
- Харманлийска духовна околия
- Чирпанска духовна околия
Храмове в Стара Загора
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени. София, ИК „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“, 1993. ISBN 954-445-080-7. с. 57.
- ↑ Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени. София, ИК „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“, 1993. ISBN 954-445-080-7. с. 58.