Св. св. Константин и Елена (Пазарджик)

църква в Пазарджик
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на свети свети Константин и Елена.

„Св. св. Константин и Елена“ е християнска църква в град Пазарджик, България, част от Пловдивската епархия на Българската православна църква.

„Св. св. Константин и Елена“
Местоположение в Пазарджик
Вид на храма православен храм
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Пазарджик
Вероизповедание Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия Пловдивска
Тип на сградата трикорабна базилика
Архитектурен стил възрожденски
Архитект Димитър Боянин
Време на изграждане 1873 г.
Съвременен статут действащ храм

МестоположениеРедактиране

Намира се до светофарите на Щаба.

ИсторияРедактиране

През 1848 г. след издаване на султански ферман в Татар Пазарджик е построена църквата „Св. Костадин“. Главна заслуга за това има богатият и влиятелен търговец хаджи Раде Куркударов и неговият баща хаджи Илия Стаматович, който е заплатил десетина лири за издаване на разрешението за строеж на църквата. Храмът е бил построен от дърво и първи свещени е бил отец Георги Николов. Още преди да бъде построена църквата в двора ѝ на 8 ноември 1847 г. отваря второто училище в града.[1]

На 20 септември 1866 г. църквата изгаря. Родолюбиви българи започват да събират помощи за построяване на нова масивна църква. За главен майстор е нает брациговския строител Димитър Боянин, на когото са платени 6233 гроша. Храмът е завършен през 1873 г.

АрхитектураРедактиране

Архитектурата на църква представлява трикорабна базилика като корабите са отделени с по седем масивни колони, свързани с арки.[1]

Вътрешното оформление на храмът се характеризира с дървен иконостас без резба, с един престол, оформен с дървен, резбован с традиционни мотиви-лозови листа, гроздове и цветя балдахин.

Храмът има оригинални стенописа със следните сцени: Христос Вседържател, Деветте ангелски чинове, Възнесение Христово и др. Повечето от иконите са изписани от зографите: Константин Хаджиангелов Беловский и от Стефан Андонов, последователи на Станислав Доспевски.

Храмът е осветен на 23 октомври 1890 година от епископ Партений Велички.

Храмов празник – 21 май. Това е денят на Светите равноапостоли Константин и Елена, който официално е празник на града.[1]

БележкиРедактиране