Станислав Доспевски е псевдонимът на художника Зафир Зограф – син на Димитър Зограф и племенник на Захари Зограф. Той е виден представител на Самоковската художествена школа и един от най-значителните възрожденски художници и иконописци. Доспевски е един от първите българи, получили академично художествено образование.

Станислав Доспевски
български възрожденски художник
Автопортрет на художника, около 1856 г.
Автопортрет на художника, около 1856 г.
Роден
Починал
Цариград, Османска империя
Кариера в изкуството
АкадемияИмператорска художествена академия в Петербург
УчителиФ. А. Бруни
Направлениеживопис
Станислав Доспевски в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е на 3 декември 1823 година в село Доспей, което се намира в непосредствена близост до град Самоков. Отначало учи в Самоков, а после продължава образованието си в Пловдив. От малък навлиза в изкуството, като помага на баща си в изписването на иконите в пловдивската църква „Света Неделя“. През 1850 година заминава за Москва, където учи в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура, а по-късно, от 1853 до 1856 в Императорската художествена академия в Петербург в класа на Ф. А. Бруни.

След завръщането си в България се преименува на Доспевски и става родоначалник на светския реалистичен портрет. Живее в Пазарджик и Самоков, но продължава да рисува в Пловдив.

В разгара на Руско-турската война през август 1877 г. Доспевски е арестуван от турските власти, затворен най-напред в кауша в Пловдив, а после е изпратен по влака в Цариград.

Умира след заразяване с тиф в един от затворите на Цариград на 6 януари 1878 година, погребан бил в двора на българската черква „Свети Стефан“.[1]

На негово име е наречено едно от началните училища в град Самоков – НУ „Станислав Доспевски“. На Станислав Допсевски е наречена улица в кварталите „Васил Левски“, „Левски В“ и „Левски Г“ в София (Карта).

Правнучка на Станислав Доспевски е преводачката Нели Доспевска.

Литература.

редактиране
  • Захариев, В. Станислав Доспевски. София, 1971.
  • Рошковска, А. Станислав Доспевски. Ст. Загора, 1994

Източници

редактиране
  1. Станислав Доспевски // www.Pravoslavieto.com. Посетен на 6 декември 2007.

Външни препратки

редактиране