Свети Николай (Велико Търново)

„Свети Николай“ е източноправославен храм във Велико Търново.

„Свети Николай“
Saint Nicholas, Veliko Tarnovo 1.JPG
Камбанарията към църквата
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Велико Търново
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Великотърновска
Архиерейско наместничество Великотърновско
Време на изграждане 1836 г.
Съвременен статут действащ храм
Надписът, стенописите и резбованият таван над южния вход на храма

По узаконена практика този храм е построен въз основа на получен правителствен ферман и на благоволението на тогавашния владика Иларион Критянин. В строежа ѝ участва Кольо Фичето /тогава все още млад майстор/.

Над южната църковна врата има текст на гръцки и български, който разказва за ситуацията, при която е изграден храм "Свети Никола". В него се казва, че разрешението е издействано от Иларион Търновски. Свети Никола да изходатайства от Господа благини за всички хора. Година 1836. Предполага се, че този епиграфски паметник вероятно е поставен през 1849 г., след голямото земетресение.

Освен с чисто религиозните си функции, храм "Свети Никола" е известен и като просветен център, в който обучението се извършва на български език. Преподаватели са изтъкнатите даскали Петко П. Николов, Никола Златарски, Пеню Давидов и др. Школото се еманципира изцяло от елинизма и се превръща в сторжер на възраждащата се българска народност. то просъществувало благодарение на средствата, давани от търновските еснафлии.

В храма служат едни от най-изявените борци за църковна независимост духовници:

В Църковната кондика от 17 януари 1849 г. е отразено, че в първото десетилетие храмът е обслужван от тъста на Стефан Карагьозов, Кръстю х. Недев Момчоолу, който е и надзирател на училището. От този период датират и добре оформените църковни документи, продсъществували до наши дни, безценен извор на информация. След 12 години вярна служба, Кръстьо х. Недев Момчоолу предава длъжността епитроп на х. Никола Стратилов, Иван Великов, Никола х. Иванковлу. През 1850 г. те са заменени с Недялко Иванов Мусенлията и Тодор Иванов Басмаджията.

ИзточнициРедактиране

  • Радев, Иван. "История на Велико Търново през XVIII – XIX век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 313-316

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране