Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Никола“ (на македонска литературна норма: Свети Никола) е скална православна църква край охридското село Любанища, Северна Македония. Днес църквата е част от Дебърско-Кичевската епархия. Църквата е гробищен храм в северната част на селото, в стръмни скали, в пазвите на планината Галичица, в нейната южна падина наречена Осой, между село Любанища и църквата „Света Богородица Заум“.[1]

„Свети Никола“
„Свети Никола“
Saint Nicholas in Lyumanishta Fresco.jpg
Запазена стенописна сцена в църквата
North Macedonia relief location map.jpg
40.9191° с. ш. 20.7713° и. д.
„Свети Никола“
Местоположение в Северна Македония
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Любанища
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Дебърско-Кичевска
Архиерейско наместничество Охрид
Време на изграждане XIV век
„Свети Никола“ в Общомедия

ЖивописРедактиране

Освен с изрисувани фрески, църквата е украсена с покривна подова керамика. На сравнително широко пространство са изписани на неравни повърхности композициите „Успение Богородично“, „Разпятие Христово“, „Слизане в ада“, „Мироносици на празния Христов гроб“, „Моление“, както и изображения на Свети Стефан, Свети Васил, Света Петка и Архангел Михаил. Живописта в църквата е от последните десетилетия на XIV век.[2]

За съжаление не е запазен образът на патрона на църквата Свети Никола, но са запазени фрагменти от фреска на светец между Свети Васил и Йоан Кръстител, чието местоположение отговаря на предполагаемото местоположение на образа на Свети Никола. Зографът, който изписва църквата е представител на Охридската художествена школа. Стилът, който най-много се доближава иконографски в смисъл на композиране на сцените е стилът на църквата „Свети Димитър“ в Охрид. Изненадваща е богатата палитра на непознатия зограф на „Свети Никола“ и неговият колорит с ярки червени и сини бои. Фигурите са стройни, с една сдържана елегантност и с пластично моделирани образи. Зографът е бил вещ, рисунъкът му е сигурен, а вниманието му е обърнато към обработката на ликовете и драпериите, които следват движението на тялото. В този смисъл впечатление прави изключително изписаната фигура на Мария Магдалена.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б Пештерна црква Свети Никола. // Macedonium. Посетен на 6 април 2014 г.
  2. Ангеличин-Жура, Гоце. Пештерните цркви во Охридско-Преспанскиот регион (Р. Македонија, Р. Албанија, Р. Грција). Ниш, В: „Ниш и Византија IV: зборник радова“; Симпозиум „Ниш и Византија IV“, Зборник радова IV, Ниш, 3 - 5 юни 2005. с. 389. Посетен на 14 август 2015.