Отваря главното меню

Свети Спас (Велико Търново)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Спас.

Възнесение Господне или „Свети Спас“ е бивша източноправославна църква във Велико Търново.

„Свети Спас“
Снимка на църквата "Св.Спас", поместена в книгата "Майстор Никола Фичев (Уста Колю Фичето) 1800-1881".jpg
Стара снимка на църквата
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Велико Търново
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Великотърновска
Архиерейско наместничество Великотърновско
Архитект Колю Фичето
Време на изграждане 1859 - 1862 г.
Съвременен статут недействащ храм
Съвременно състояние руини
„Свети Спас“ в Общомедия
Останки от църквата "Свети Спас" днес
Вградени надгробни плочи

Храмът е разположен на скалата на Халваджи баир, в близост до музей „Възраждане и Учредително събрание” (стария турски конак) в старата част на града, където в миналото са били къщите на търговците и занаятчиите. Днес тя стои между сградите на Регионалния исторически музей и Старопрестолната гимназия по икономика в града.

ИсторияРедактиране

През 1859 г. Уста Кольо Фичето започва строежа ѝ и го завършва през 1862 г. Църквата „Свети Спас“ е била трикорабна базилика с размери 27,80/12,20, като под нея има гробница с вход откъм южното лице. Зидана е с ломен камък, отвън е била измазана с оранжево-червена варова мазилка, а камъните са фугирани с варов разтвор. Източното и западното лице са опасани от главния дъгов корниз, който представлява двойна фичевска кобилица. Интересни са още каменните полуколонки, вградени на четирите фасади.

Иконостасът е дело на Антон Станишев.[1]

Много по-късно на северната и южната фасада били вградени няколко мраморни надгробни плочи с гръцки надписи, взети от гробищата на старата църква, намираща се на същото място. Едната от плочите е поставена от д-р Никола Пиколо, взета от гробовете на родителите му. При земетресението от 1913 г. горната част на църквата била разрушена. Иконите ѝ се съхраняват във фондовете на Историческия музей.

Върху стърчащите ѝ външни зидове е поставен дървен покрив. Отвътре е измазана и е приспособена в салон за сказки и събрания.

През 50-те години на 20 век. е използвана като боксов салон, в който по-късно се провеждат събрания на Отечествения фронт (ОФ), а след това е архив на тогавашната милиция.

В края на 70-те сградата вече е изоставена. През 1984 г. започва изпълнението на проект на Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) за проучване, реставрация и консервация, покрива ѝ бива съборен, а около нея започват разкопки. Проучванията така и не продължават след 1989 г. поради липсата на финансиране.

В наши дни от нея са останали само руини.

ИзточнициРедактиране

  • Радев Иван, "История на Велико Търново XVIII – XIX век", "Слово", В.Т., 2000
  • Мавродинов Никола, Козаров Георги, Момиров Георги, "Майстор Никола Фичев (Уста Колю Фичето) 1800-1881", "Наука и изкуство", София,1953

БележкиРедактиране

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 196.