Асен Василиев
Асен Василиев Петров е виден български изкуствовед и художник, професор, народен деятел на изкуството, герой на социалистическия труд, почетен гражданин на Кюстендил, член на Съюза на българските художници.[1]
Асен Василиев | |
български изкуствовед и художник | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Национална художествена академия |
Награди | Почетни граждани на Кюстендил Орден „Георги Димитров“ орден „Червено знаме на труда“ Св. св. равноапостоли Кирил и Методий |
Семейство | |
Баща | Васил Стоянов |
Биография
редактиранеРоден е в Кюстендил. Дядо му Петре Кожаров е от Царево село, а баба му Ваклина е от село Вирче и е сродница на бабата на Владимир Димитров – Майстора. Баща му Васил Стоянов е фелдшер.[2] Завършва гимназия в родния си град, а впоследствие – Художествената академия – София (1925) със специалност „Живопис“. През 1917 г. участва в изложбата на младите художници (организирана в училищната трапезария, Кюстендил) заедно с Владимир Димитров – Майстора, Кирил Цонев, Мориц Бенционов и други. Учителства в Берковица, Шумен и София. Като учител в Шумен (1927 – 30) сътрудничи на читалището, изнася беседи върху изкуството, декоратор е на читалищния театър. Участва в археологически разкопки в Мадара и прави над 400 рисунки на откритите там находки; поставя началото на изкуствоведската си събирателска дейност.
Художник-изследовател в Археологическия музей в София (1940 – 48), референт-ръководител на музеите в страната, в Комитета за наука, изкуство и култура (от 1948). Участва дейно в изграждането на музейната мрежа в страната, в преустройството на Археологическия музей, на музеите в Русе, Шумен, Панагюрище и др. Един от основателите на Института за изобразителни изкуства при БАН. Научен сътрудник при БАН (1950), ст.н. сътрудник (1952), зам.-директор на Института за изобразителни изкуства (1957 – 59). Професор по история на българското изобразително изкуство във ВИИИ, София (от 1974). Негова заслуга е полагането на основите на библиографията на българското изкуство, на архива на историята на българското следосвобожденско изкуство, на фонотеката към Института и др.
След пенсионирането си (1961) продължава да работи като изследовател на българското изкуство, общественик, член на художествените и реставрационни съвети при софийските музеи и галерии. Участва в многобройни художествени изложби на СБХ, открива самостоятелни изложби в Кюстендил (1970) и София (1975). Като художник застъпва предимно портретния жанр, пейзажа и натюрморта. Негови картини са притежание на НХГ, СГХГ, Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил и редица галерии в страната, държавни сбирки и частни колекции.
Половин век Асен Василиев изследва изкуството на Българското възраждане. През 1942 г. проучва паметниците на културата в Македония. Три пъти пътува до Света гора, занимава се със скалните манастири при с. Иваново, Тракийската гробница при Казанлък, възрожденските църкви в София, Бачковския манастир, Зографския манастир и с редица други паметници и теми. Проучва и най-отдалечените църкви и манастири, създава уникални по своето богатство архив и картотека за всеки паметник и за отделните майстори на българското изкуство. Участва в научноизследователските експедиции на БАН и допринася за популяризиране на малко известни паметници на българското изобразително изкуство в Добруджа (1954), Северозападните Родопи (1956), Средните Родопи (1958), Северозападна България (1956), Западна България (1957 – 58) и др. Творчеството му включва важни научни изследвания в областта на изкуствознанието. Автор на повече от 30 книги и няколкостотин статии в периодичния печат. Инициатор за създаване на първата регионална енциклопедия в България – „Енциклопедичен речник Кюстендил“ (1979), и пръв неин главен редактор.
В кв. Колуша в гр. Кюстендил на площада пред средновековната църква „Свети Георги“ е издигнат негов паметник. Народен деятел на изкуството (1970), почетен гражданин на Кюстендил (1980). Носител на ордените „Георги Димитров“ (1980), „Св. св. Кирил и Методий“ I и II степен и „Червено знаме на труда“ (1970).
Библиография
редактиране- Трем на българското възраждане, София 1936 (второ издание 1995)
- Черковно строителство в София до Освобождението, С. 1939
- Резбите на иконостаса в църквата „Св. Спас“ в Скопие, С. 1942
- Черепишки манастир, С. 1943
- Тетевенските църкви, С. 1948
- Ивановските стенописи, С. 1953
- Никола Ганушев (монография), С. 1953
- Е. Карамихайлова (монография), С. 1956
- Казанлъшката гробница, С. 1958
- Каменни релефи, С. 1959
- Ктиторски портрети, С. 1960
- Троянски манастир, С. 1962
- Възрожденски резби, С. 1962
- Иван Христов, С. 1965
- Български възрожденски майстори, С. 1965
- Бачковската костница, С. 1965
- Климент Охридски (албум), С. 1966
- Летописци на Априлското въстание (съавторство), С. 1966
- Образи на Климент Охридски (с И. Василиева), С. 1967
- Тома Вишанов – Молера, С. 1969
- Образи на Кирил и Методий в България, С. (1970)
- Бачковски манастир, С. 1971
- Араповски манастир (стенописи и архитектура), С. 1972
- Социални и патриотични теми в старото българско изкуство, С. 1973
- Каменна пластика, С. 1973 (с колектив)
- Борис Ненов (албум), С. 1975
- Ивановски стенописи, С. 1975
- Станислав Доспевски, С. 1975
- Ерминии. Технология и иконография, С. 1976
- История на българското изобразително изкуство, т.1, С. 1976 (съавтор)
- Художественото наследство на манастира Зограф, 1981 (съавтор)
- Български светци в изобразителното изкуство, С. 1987
Литература
редактиране- Гаврилова, М. „Асен Василиев“, сп. Музеи и паметници на културата, С. 1974, № 4, с. 68 – 70;
- Божков, А., „Делото на Асен Василиев“. – Изкуство, 31, 1981, кн. 7, с. 28 – 30, 40 – 41;
- Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. 1, С., 1980, с. 135;
- Житейски щрихи (сборник с материали от архива на Асен Василиев; изд. „Графика 19“), С. 2004;
- Мавродинова, Лиляна, „Асен Василиев (1900 – 1981). Многолик талант с възрожденски порив и изследователски плам“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.XVI, Велико Търново, 2010, с.351 – 360.
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 96 – 98.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 622.