Свилен Блажев
Свилен Блажев е български художник.
| Свилен Блажев | |
| български художник | |
| Роден |
27 септември 1953 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | ВИИИ „Николай Павлович“ |
| Учители | проф. Димо Заимов |
| Направление | стенопис |
| Награди | „Владимир Димитров – Майстора“ (2013) |
Биография
редактиранеРоден е в Кюстендил на 27 септември 1953 г. Завършва специалност стенопис в ВИИИ „Николай Павлович“ в София при проф. Димо Заимов (1980).[1][2]
От 1981 г. е член на Съюза на българските художници.[1][2]
Картини на Свилен Блажев са притежание на НХГ, СГХГ, музей „Пушкин“, колекция „Лудвиг“, Ватиканския музей за модерно изкуство, както и на колекции във Финландия, Германия, Чехия, Словакия, Македония, Англия и други страни.[1]
През 1986-1987 г. се включва в първата изложба на авангардната група „Градът“, борейки се срещу конюнктурата.[3]
Изложби
редактиранеИма над 25 самостоятелни изложби в България (София, Пловдив, Бургас, Кюстендил, Самоков) и в чужбина (Лимасол, Букурещ, Хелзинки, Виена, Хамбург, Цюрих, Китай). Участва в представителни изложби на съвременното българско изкуство в Европа и САЩ. През 1999 г. прави самостоятелна изложба в НХГ, с което става най-младият жив художник, поканен със собствена експозиция там. Най-голямата му изложба е през 2009 г. в НХГ и има ретроспективен характер. През 2011 г. участва в изложбата „Съвременни български художници“, организирана от НХГ и НДК.[1][3] По повод 60-годишнината от рождението му открива в родния си град Кюстендил (галерия „Владимир Димитров-Майстора“) голяма изложба, която включва над 200 картини и инсталации.
Награди
редактиранеСвилен Блажев е носител на осем награди за живопис и рисунка на национални изложби. През 1987 г. получава Гран при на Международното триенале на реалистичната живопис. Носител е на националната награда „Струма“ за цялостен принос и постижения в изкуството.[1] Носител е и на Националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ (2013).[4] Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен.
Източници
редактиране- ↑ а б в г д Профил на Свилен Блажев в Българския портал за изобразително изкуство Архив на оригинала от 2016-08-02 в Wayback Machine..
- ↑ а б Дора Дончева, „Свилен Блажев: Укротителят на цветните стихии“, Електронно списание LiterNet, 25 април 2004, № 4 (53).
- ↑ а б Свилен Блажев в Artprice.bg.
- ↑ Йово Панчев, „Майстори от ново време“, в-к „Култура“, бр. 5 (2754), 7 февруари 2014.
Външни препратки
редактиране- Иван Матанов, „Свилен Блажев - непокорното дете“, в. „Стандарт“, 15 ноември 2013
- Иво Кирилов, „Свилен Блажев - човекът, на който Господ е подал ръка“, Dariknews.bg, 1 ноември 2013